Дървото на еничаря

61.

Първото, което Яшим забеляза, след като противният миризлив въздух влезе в дробовете му, бе светлината.

Тя се стелеше на валма край каците, пръснати на няколко акра, където киснеха животинските кожи, варяха ги и ги боядисваха. На светлината на трептящите факли от всяка каца се издигаха разноцветни изпарения — червени, жълти, индигови, — смесваха се и бавно се разнасяха в нощната тъма. Наоколо вонеше на лой, на изгорели косми, ала най-противна бе смрадта на кучешки изпражнения, с които щавеха кожата. Сякаш пред него бе картина от ада.

Убиецът бе потънал в този ад.

Яшим се отпусна на коляно и се огледа внимателно.

Беше чувал за табакханите, беше долавял миризмата им, ала сега за пръв път ги виждаше със собствените си очи. Висок зид ограждаше обширно пространство, където каците почти се допираха, подредени върху задигнат под от глина и цимент, който блестеше мазно на светлината на факлите и позволяваше на работниците да обикалят и разбъркват с дълги пръти. Направените от глина, облепени с мозаични плочки каци бяха с диаметър около метър и осемдесет. На места бяха монтирани груби лебедки, за да помогнат при потапянето и изваждането на тежките мокри кожи. Край всеки четири каци бяха поставени кръгли метални решетки подобно на четирилъчна звезда. Яшим реши, че оттам въздухът се насочва към вентилационните тръби, които минават отдолу. Някои от решетките се виждаха ясно от мястото, където бе застанал.

От убиеца нямаше и следа, ала Яшим бе убеден, че е някъде наблизо, че се е притаил зад някоя каца или е застанал, без да трепва, в сянката на зида. Яшим не знаеше почти нищо за този човек, освен че е много умел в тъмното. Нали в пълен мрак се бе хвърлил срещу него, и нали в тъмното бе убил Прийн, нали през нощта се бе прокраднал, за да затегне примка около врата на гърбавия. Тъмнината, помисли си Яшим, бе вдъхновението и опората му.

Отново огледа табакханата. Беше обградена от стени. В далечния край, забулена от пъстрите изпарения, забеляза друга врата. На убиеца едва ли му беше останало време да се добере до нея.

Яшим насочи вниманието си към най-близките каци. Цветовете, които се кълбяха над тях, не бяха толкова наситени, сигурно заради начина, по който падаше светлината, затова пък малко по-надолу, където валмата пара се сливаха, изглеждаха дъгоцветни.

Яшим се приведе и пристъпи напред, прибрал с една ръка наметалото, за да не му пречи. Стъпи върху глината. Оказа се изненадващо хлъзгава, покрита с капки вода и лой, затова той пристъпи особено внимателно и предпазливо. От каците лъхаше топлина, макар някои да бяха празни. Чак сега видя, че са били изпразнени с помощта на дървена канелка, вързана на верига, която излизаше от всяка каца и се задържаше за ръба от метална халка. Представи си как убиецът скача в някоя каца и утихва също като убития войник, свит на дъното на казана, открит в конюшните.

Бръкна под наметката и извади малката кама, която носеше на колана. Острието проблесна зловещо на необикновената светлина, след това парата го замъгли и то помръкна. Яшим го насочи напред, обхванал здраво дръжката.

Стъпи с единия крак върху решетката и усети горещ полъх. Пробва здравината й, тя се залюля и издаде едва доловим метален звън. Натисна по-силно. Тя отново поддаде, ала този път опря в рамката.

Евнухът се отдръпна и приклекна, за да я огледа по-подробно. Беше около петдесет сантиметра в диаметър напречните метални пръчки се разполагаха на пет сантиметра една от друга. Вдигна замислен глава. Нямаше много време, за да търси скривалище. Ако се притаеше в някоя от празните каци, убиецът можеше да бъде хванат натясно, защото рано или късно Яшим щеше да го залови и тогава…

Протегна ръка и дръпна края на решетката. Тя се разклати и се отлепи. От едната страна не бе закрепена добре и като я теглеше ту отляво, ту отдясно, я измести. Прокара пръсти по ръба и изпъшка, когато напипа парче тъкан, не по-голямо от нокът, закачено на края на една от металните пръчки.

Изправи се и отстъпи предпазливо назад. След това извади факла от металната стойка на стената. Отново огледа табакханата, ала наоколо не помръдваше нищо. Коленичи до решетката и доближи факлата.

Тунели. Значи решетките не водеха към обикновени въздушни шахти, а бяха входове към мрежа от тунели, откъдето щавачите подклаждаха огньове, за да завира водата в каците. Убиецът вероятно се е спуснал оттук и в бързината ръкавът му се е закачил, докато е връщал решетката на мястото й.

Вече казахме, че Яшим бе смел, макар да не поемаше глупави рискове, ала това се случваше единствено когато спреше за миг, за да помисли.

Този път без капка колебание той вдигна решетката и спусна крака в тунела. В следващия момент коленичи на дъното, около метър и половина под земята и се взря удивен в гледката, която трепкащият пламък на факлата разкри.