10.


Междувременно дъщерята на най-близкия „съратник“ на другаря Живков, другаря Нако Вътов, беше починала внезапно, оставяйки сираци момче и момиче. Децата бяха не от одобрения от стария Вътов последен неин съпруг, а от предишен брак и носеха името на баща си. Вътов беше притеснен, че след смъртта й бившият съпруг би могъл да започне да упражнява нежелано влияние върху тях. Децата трябваше да бъдат възпитавани на всяка цена в здрав социалистически дух и морал. Имаше и друг проблем. Ако се случеше нещо с Вътов и възрастната му съпруга починеше преди пълнолетието на внуците им, те щяха да бъдат негови наследници, но под настойничеството на бащата. А това не беше добре. Външен човек щеше да разполага с имотите им. Нямаха доверие никому.

Подобен проблем имаше и друг стар партиен другар на Тодор Живков. Какво можеше да се направи? Как можеха да бъдат елиминирани нежеланите настойници на малките червени наследници? Нямаше как да ги пратят в лагер, при положение че спазваха правилата и имаха морално поведение, нито можеха насила да депортират всички в Съветския съюз като злощастната Лариса. И някой от кръга на Живков измисли схемата - отвориха „малка скоба“ в закона, която позволи на приятелите му в кратък период от няколко години да осиновяват частично внуците си, придобивайки равни права с останалия жив родител. След подобно узаконяване на родителски права, ако се наложеше, живият родител можеше да бъде изкаран морално разложен, за да бъде отстранен завинаги от живота и наследството на детето си. При тази напълно реална заплаха никой нямаше да смее да противоречи по никакъв начин на решенията на високопоставените дядовци и баби и внуците им бяха, доброволно или не, предоставени от останалите живи родители за отглеждане по резиденции и станции на ЦК и Евксиноград.

И не само че нямаше нужда това да е тайна, а трябваше да бъде ясно на всички. Всички потенциални златотърсачи и златотърсачки неофициално бяха предупредени, че никога няма да могат да манипулират знатните си тъстове и свекъри дори и чрез децата си. Чувствата, емоциите, най-важната връзка в живота на всеки човек, тази между дете и родител, бяха без значение.


Загрузка...