Сексът и комунизмът 2

64.

Стоян не губи време и й се обади още на следващия ден, за да й каже колко му е било приятно. Беше влюбен в нея, както и във всичко около нея. Тя беше най-страхотното момиче в София. Искаше да я заведе в Созопол, в родната къща на баща си в стария град. Искаше да се запознае със сина й. Искаше да я води на обяд, а ако не може, утре вечер на вечеря. Искаше да я види веднага. Не утре, сега. И всичко това беше казано с гласа на хориста от ГУСВ, мек, топъл, дълбок, кадифен. Пееше добре, но и се беше научил да говори. Тя отказа за днес, за утре, за другиден, и най-накрая се съгласи за петък.

Проклетите пеперуди в стомаха й се размърдаха осезаемо. Не беше гъдел, а силно пърхане, от което почти се задъха. И не бяха пеперуди, а някакви мутанти на пеперуди, от които почувства страх, толкова бяха големи! Но бързо прогони страха и съмнението от главата си.

Мечтаеше да има семейство повече от всякога. Истинско, нейно семейство, не лъжата и фалша, в които живееше с майка си и Колев. Всяко момче, с което спеше, беше подложено в главата й на подробен разбор дали става, или не за целта. Повечето не ставаха и въпреки това тя се привързваше бързо и отчаяно към тях, после с ожесточение режеше клона, на който седеше. Беше абсолютно ужасена от себе си - как можеше да вижда Стоян, когото дълго време не беше могла да понася (беше престанала да го нарича Бичето в мислите си), изведнъж като мъжа, за когото можеше да се ожени. Това не беше безпринципно, то беше просто невъзможно, докато в нея съществуваше и сянка на съмнение за истината около изнасилването на Софи. Знаеше, че и той, и Колев вярваха, че Софи е била „такава“, „курва“, и че нищо не е било направено срещу желанието й, и това правеше нещата още по-сложни. Дали беше възможно да е „такава“ и да е „курва“, Лола не беше сигурна, защото да си „курва“, не беше нещо извънредно в начина, по който мъжете виждаха жените. Но Стоян беше толкова убедителен в тезата си, че не беше употребявал никакво насилие, че желанието на Лола към него я накара да повярва, че всичко, което беше чула и си беше мислила за този случай, е просто плод на нейната болна фантазия. И на факта, че не познава сексуалността на „някои жени“. Прие лъжата. Защото дълбоко в себе си знаеше, че е лъжа. И все пак я прие.

Бичето се беше променил и беше станал наистина Стоян, дори не и Стенли. В дните до следващата им вечеря й се обаждаше всеки ден. Когато Лола се обърна към него със Стенли, той я поправи. Имал си хубаво българско име, този прякор го свързвал с лош период в живота, Стоян си било супер.

Разказа й за болестта на баща си, бърз и агресивен рак на белите дробове, заради който си отишъл за три месеца. Баща му бил най-добрият му приятел, страшно строг, дори го биел като малък, но сега му бил благодарен за този бой. Създал в него желязна дисциплина. Признателен му бил за всичко. Бил мълчалив, строг човек, абсолютен патриот.

След 9 септември бил на обучение в Москва, а после отишъл на работа в УБО. В началото за малко бил милиционер. Въпреки че имал висока заплата, у тях никога нямало нищо излишно и настоявал да живеят много скромно. И страшно гонел Стоян да се учи добре. Стоян не знаел какви други впечатления има Лола от него освен лошите, но бил завършил с отличие Двайсет и втора гимназия. Намалили му поведението в девети клас „заради някакви тъпи, пуберски изцепки“, както той се изрази, но после се стегнал и се оправил. Бил в казармата една година, там открил, че може да пее доста добре, и го взели в хора на ГУСВ. Амбицията му е да стане дипломат и кандидатствал „Външна търговия“, но не го приели. Щял да кандидатства пак.

Страшно обичал децата. Всичко останало, което Лола чу, не й направи особено впечатление, с изключение, че колкото и да беше секси, беше син на милиционер, и това беше голям минус. Но пък беше артистичен посвоему, явно пеенето в хора и смъртта на баща му се бяха отразили добре. Обаче това с децата я спечели на секундата. Момчетата на неговата възраст не само че не говореха за деца, а и нямаха никакво отношение към тях. Камо ли някое момиче да каже, че иска да има деца, тогава направо бягаха. И въпреки това основната причина за браковете беше неочаквано забременяване. Тогава се съгласяваха, някои се радваха, други го правеха по принуда. Така се бяха оженили и родителите й, ужким по любов, но и защото майка й беше забременяла с нея.

Искаше да я запознае с майка си. Тя била страхотен човек, мил и безкрайно добър. Много й било тежко от внезапната смърт на баща му, изпаднала в депресия и той бил плътно до нея. Слава богу, че бил в хора, а не някъде далече в казармата, защото така можел да бъде наоколо и да се грижи за нея.

Всичко това нямаше как да не се хареса на Лола. Звучеше като един изключително отговорен и свестен млад мъж. Толкова свестен, че й се струваше все по-невероятно да е способен на такава гадост като изнасилване. Просто беше невъзможно. Явно тя бъркаше, явно истината е била съвсем друга, такава, каквато Стоян и Колев й я разказаха.

Не можеше да си помисли да се омъжи за човек, който не обича деца или няма отношение към тях. Първата проверка беше дали се държаха добре със Стефчо, или не. Разбира се, не допускаше почти никой до детето си, но ако го направеше, винаги беше с надеждата, че сърцата им ще са отворени и за него. Така й се искаше да се намери свестен мъж, който да бъде като баща за Стефчо. Това беше единствената възможност влиянието на Колев над него да намалее. Идеята за семейство беше на първо място не само заради липсата на любов и опора в живота й, но и за да може да се откъсне от майка си и Колев. Единственият й шанс това да се случи, беше да се омъжи. Все едно че живееше в средновековие някакво. Беше изляла отчаянието си в писмо до баща си, но не знаеше дали е стигнало до него.

Колев, разбира се, го беше прочел и беше останал доволен. За пръв път интересите им съвпадаха. Само че плановете й, когато се омъжи, да вземе детето при себе си, нямаше да се изпълнят. То щеше да остане при него. Затова и съпругът трябваше да бъде Стоян и никой друг. Човек, който щеше да е зависим от него и можеше лесно да бъде контролиран.

Момчето беше амбициозно и безскрупулно. Беше проверил каква реално е била ситуацията с онова момиче от Френската. Разбира се, нищо не намери, защото все пак бащата вероятно се беше погрижил. Дори и да е имало нещо, той не е позволил да остане лоша следа в досието на сина му. Вероятно шефът му му беше помогнал. Така че истината не беше напълно ясна, но това нямаше значение. Всеки греши като млад. А Стоян беше доказал, че разбира правилата на играта. Това беше най-важното.