Сексът и комунизмът 2

74.

Въпреки че Колев напълно беше прекратил кореспонденцията между Стефан Карамихов и Лола, тя беше научила за работата му за радио „Свободна Европа“. Разбра защо Орлин беше спрял да й дава писма. Започна отново да ходи в апартамента на баба си и баща си. Там се спасяваше от цялата свинщина, в която живееше. Всичко около нея беше чисто и елегантно, а същевременно - кочина. Имаха едно старо немско радио. Въпреки заглушаването от службите, понякога Лола успяваше да чуе откъслечно гласа на баща си.

Когато го чу за пръв път, плака дълго. Излизаше от къщи за работа, но не отиваше в телевизията, а изчезваше в мълчанието на потъналия в прах, паяжини и горчиви спомени апартамент. Гласът на баща й и малкото, което успяваше да разбере от накъсаните от заглушителите негови разкази за България, я караха да се чувства по-самотна от Малкия принц на някоя чужда планета. Имаше нужда от неговата роза, от някакво цвете, нещо живо и истинско. Големите мечти за любов и семейство бяха погребани, а в края на деня трябваше да се прибере и да легне в едно легло с мъж, който не я обичаше. За него тя беше две неща - възможност за кариера и поредното тяло, с което задоволяваше маниашкия си сексуален апетит.

Миналото като че ли никога не се беше случвало. Никога не беше живяла във Франция, никога не се беше чувствала щастлива и истинска, както живееха хората в свободния свят, никога любимите й хора не бяха съществували. Всичко, което можеше да докосне или види с очите си, беше лъжа и лицемерие. Липса на бъдеще. То щеше да е завинаги същото като настоящето. Нямаше смисъл да се развежда. Тогава вече никой нямаше да я погледне, а и Колев нямаше да го позволи. Всякакви мечти за развод бяха нелепи.