Сексът и комунизмът 2

72.

Между зет и тъст цареше пълна хармония. Пиеха си уискито заедно, без жените, поне два пъти в седмицата. Момчето се развиваше по план и Колев беше напълно доволен от постигнатото. За втората годишнина от сватбата подари на младото семейство синя мазда. Лола завършваше ВИТИЗ и започна работа като редактор в телевизията. Стефчо растеше обграден с любов от всички страни и за радост на Колев все повече заприличваше физически на баба си Маруся. Депресията на Лола беше изчезнала и майчинското чувство я беше завладяло. Обожаваше малкия си син.

Стоян беше създал приятелства с няколко момчета от курса си, всичките синове на големи партийци и също със съпруги от сой. Те бяха „стабилните хора“, с които искаше да общуват по семейно, докато приятелите и приятелките на Лола бяха предимно актьори, режисьори и оператори, които той презираше заради вятърничавите им професии. Беше научен от баща си, че интелектуалците са в повечето случаи безполезни хора, които трябва да бъдат контролирани. Държеше се презрително с тях, а когато се напиеше, ставаше груб и се държеше просташки. Финесът и възпитанието му влизаха в действие само когато нещо трябваше да бъде спечелено.

Ревнуваше жена си жестоко. На няколко пъти преби мъже, които си бяха позволили да се загледат в нея. Побоищата се случваха на улицата, в ресторанти или на купони, нищо не го спираше. Очите му се наливаха с кръв и Лола започна отново да се страхува от него. Никой обаче не я беше карал насила да го вземе за съпруг. От най-малкото нещо побесняваше и й крещеше, а тя се страхуваше не само от очите му, а и от това, че някой ден може да й посегне. Но най-унизителното беше, че нямаше нейна приятелка, която Стоян да не гледаше с лъстиво желание.

Жените го харесваха, защото беше „истински мъж“, приятелките й привидно се радваха на брака й, но веднъж една, която не й беше много близка, я попита дали не се страхува, че той може да й изневерява. Лола й отговори, че и да се страхува, и да не се страхува, ако е решил да й изневери, тя не може нищо да направи. Това беше истината.

Често се случваше след поредното пиянско гости у тях той да изпраща някоя от приятелките й. Принципно беше прав - не можеше да ги остави да ходят сами през нощта.

Но изпращанията бяха станали дълги. Лола стоеше сама, вече изтрезняла, мразеше себе си и го чакаше, а него го нямаше. След едно подобно изпращане го попита защо толкова се е забавил. Той не отговори, но отбеляза, че трябва да знае, че еди-коя си й е МНОГО добра приятелка. И отиде да си легне.

Всичко беше ясно. Приятелката й не му беше бутнала, а други явно не се бяха спрели. Болеше я и въпреки това търпеше. Лягаше до него изстинала, наранена и тъжна. В момента, в който той почувстваше тялото й до своето, се качваше върху нея и я обладаваше. Можеше да я чука по всяко време, всеки ден и навсякъде. А тя беше загубила каквото и да било желание и стискаше зъби, докато огромният му член дълго и ритмично се забиваше във вътрешностите й. Една нощ се опита да му откаже, но той хвана ръцете й като с клещи, вдигна ги горе и въпреки сълзите й, я облада с още по-голяма наслада.