Сексът и комунизмът 2

75.

Все пак нещо обнадеждаващо се случваше, макар и извън България. От една година руснаците имаха нов генерален секретар на КПСС - Михаил Горбачов, който беше много различен от предишните. По руската телевизия вървяха публицистични предавания, в които за пръв път се появяваше критика към строя. Строят, който до този момент беше недосегаем. Докато в България Тодор Живков и хората му насилствено бяха отнели имената на българските турци, СССР изглеждаше като място за все по-свободомислещи хора.

Лола беше така потънала в нещастието си, че политическите събития минаваха край нея като чужд сън, в който тя не участваше. Страхуваше се само от едно - Колев да не посегне на баща й така, както бяха убили Георги Марков. Страховете й бяха основателни. Министърът на външните работи се беше опитал отново да убеди генерал Везенков, но изглежда, че светът наистина отиваше към някакъв нов ред, защото на генерала изобщо не му пукаше, че Карамихов плюе България по западното радио.

- Орлине, не се занимавай с глупости. Животът ти с Маря е перфектен. А чувам, че и зетят, и малкият ти носят радост, забрави го тоя. Няма никаква важна информация, той е никой, само си плямпа по радиото... По-голямата опасност идва от другаде, отвътре. Не знам какво правят съветските другари, но там се случва нещо. Дано да не ни разбутат и тук...

И така Колев се раздели завинаги с мечтата си Карамихов да бъде физически унищожен. Но Лола нямаше как да знае това и живееше в ежедневен страх, че някой ден ще научи за смъртта на баща си. Страх, за който нямаше право да говори. Стоян избягваше всякакви разговори с нея на тема бащата невъзвращенец. Това не го интересуваше, нито му беше от полза. Млъкваше и сменяше темата. Веднъж беше казал, че колкото и да я обича, смята баща й за предател.

Единственият човек, с когото можеше да сподели страховете си, беше майка й. Обаче Маруся изобщо не искаше да слуша нищо за егоистичния си бивш съпруг. Чудеше се на акъла на дъщеря си как може все още да страда за човек, който така брутално я беше зарязал.

Колев все пак беше успял да постигне почти всичко, което искаше, по отношение на семейство Карамихови. Лола беше безгласна и безмълвна, не му се противопоставяше и приемаше с безразличие все по-охолния живот, който съпругът й осигуряваше благодарение на тъст си. Дали беше щастлива, или не, тя самата вече не искаше да знае. Беше се примирала с всички зависимости като добре дресирано куче.