Сексът и комунизмът 2

57.

След като приключиха с вечерята, Лола отиде да изкъпе Стефчо, а Маруся и Колев останаха на масата. И двамата бяха замислени. Колев пръв наруши мълчанието:

- Ще трябва да спра писмата на бившия ти съпруг до Лола.

Маруся се ядоса. Тъкмо нещата се бяха закрепили, това само щеше да извади Лола от равновесие.

- Защо?

- Защото е започнал работа в радио „Свободна Европа“. А и защото съм дълбоко убеден, че е вредно за дъщеря ти да контактува с него. Тя има нужда от стабилност, не от псевдогрижата му за нея.

- Но това само ще я извади от релси! Поне от време на време...

Прекъсна я безцеремонно:

- Няма от време на време. И тя не бива да знае, че той работи за „Свободна Европа“, ясно ли е?

Познаваше съпруга си. Беше безсмислено да спори. Ядоса се на Стефан, но го прикри. Егоизмът му нямаше край. Отново и отново изобщо не мислеше какво причинява на детето си. Колев като че ли отгатна мислите й.

- Ако мислеше поне малко за дъщеря си, нямаше да започне тази работа, но предполагам, че не си изненадана.

- Не, не съм... Какво да й кажа, ако пита?

- Нищо. Не знаеш защо. Ако много настоява, аз ще й обясня.

- Добре.

Той помълча, играейки си с трохите на масата. За пръв път се почувства стар. Имаше нужда от спокойствие, а не от дивотиите на едно неуравновесено същество, с което отново беше принуден да живее. Всъщност, докато я нямаше, всичко беше по-спокойно от всякога. Слава богу, вече не получаваше ерекция от присъствието й около него. Цялата й магия беше постепенно повяхнала и изчезнала. Това беше голямо облекчение.

Маруся стана да разчиства масата. Лола доведе за ръка малкия, облечен в хавлия с качулка, да каже лека нощ на дядо си и баба си. Нагушкаха го и го нацелуваха и тя го поведе към спалнята. Колев я погледна замислено.

- Лола, искам да те запозная с едно симпатично момче.

Тя се обърна изненадано. Това пък сега...

- Хм... Добре. Кой е той?

- Ще видиш, много ще ти хареса.