Сексът и комунизмът 2

20.

Събуди се в още по-добро настроение. Стратегията му работеше, както беше предвидил. Някога младостта и липсата на опит с жени от сой му бяха попречили да преодолее комплексите си на бедно селско момче и беше загубил битката с Анастасия. Ако не се беше предал така глупаво на емоциите и нараненото си мъжко самолюбие, с времето щеше да я спечели. В края на краищата тя го беше допуснала в леглото си, а той, глупакът, от срам от малкия си провал се отказа от нея. Можеше да я натисне и да я пречупи. Трябваше веднъж завинаги да спре да мисли за това! Отново и отново забравяше, че всъщност не се беше отказал от срам и комплекси, а благодарение на здравия си разум. Слава богу, страстта му се беше оказала по-слаба от чувството му за самосъхранение. Ако беше продължил да я посещава, проблемите със секса щяха да се оправят, нямаше съмнение, обаче заради единия секс и едната любов щеше сам да си попречи на кариерата.

И тази сутрин, особено тази сутрин, отново и отново мисълта, че ако беше упорствал с Анастасия, сега нямаше да бъде министър, го караше да се чувства безкрайно доволен и щастлив от правилното решение, което беше взел. Сега беше друго. Можеше да си позволи много неща, които бяха невъзможни преди, и най-голямата и скъпа за него победа щеше да бъде сърцето на това момиче, което, поради лошото възпитание от страна на баща си, беше станало малка курва. Доставяше му удоволствие да я нарича така в мислите си. Доставяше му удоволствие имагинерно да чувства унижението на баща й, на целия й род до девето коляно.

Във всеки неин жест и поглед Колев виждаше не само Анастасия, но и гена на Карамихови. Този път тя нямаше да му се измъкне. Пак си каза, вече на трезва глава, че внучката й щеше да бъде негова, а детето на Лола щеше да бъде тяхното дете, на Маруся и на него. Този глупак Васил Тенев не знаеше каква услуга му беше направил.

В момента, в който Маруся му беше споделила, че дъщеря й е бременна от Тенев, Колев беше прозрял, че съдбата му предоставя безценен шанс. Беше му разказала за писмото на Лола и за детинската й надежда, че Тенев е изчезнал, защото все още мислел какво решение да вземе. И че в крайна сметка любовта му към нея щяла да надделее, щял да се разведе и като „grand finale“ щял да поиска ръката й. Малката курва беше глупава като всяко младо момиче.

На Маруся й беше напълно ясно, че мълчанието на Тенев означава само едно - нежелание да поеме каквато и да било отговорност за бременността на Лола. Беше казала на дъщеря си да не се надява. Той дори не й се беше обадил, за да изкаже съболезнования за смъртта на баба й. И я беше изоставил точно когато най-много имаше нужда от мъжко рамо - веднага след като баща й беше избягал. Но не можеше да се сърди на детето си, че нежното й момичешко сърце продължава да се надява на чудо. Болеше я да я гледа как при всяко иззвъняване на телефона трепваше с надежда, а после неуспешно се опитваше да прикрие тъгата и разочарованието си. Беше разказала за всичко това на Колев и той искрено беше съчувствал на дъщеря й, беше се държал изключително любезно и кавалерски с нея.

Това, което обаче Маруся не подозираше, беше, че ако Орлин Колев пожелаеше да помогне на Лола, той можеше да го направи. Тенев беше „кука“, ченге, и Колев можеше да му нареди да се разведе и да се омъжи за дъщеря й. Обаче не особено умният, но пък привлекателен и удобен за службите актьор, беше по-ценен за службите като съпруг на италианка, отколкото като баща на детето на малката курва Лилия Карамихова. А и Колев нямаше никакъв личен интерес Лола да се омъжи за Тенев. Точно обратното - тя му трябваше сама и слаба.

Веднага след като беше научил за бременността й, Колев беше извикал Тенев на разговор в министерството. Харесваше го като актьор, беше определено талантлив, но и отлично познаваше слабите му точки. Беше безхарактерен и суетен, както и алчен полуалкохолик. Това беше перфектно както за службите, така и за тайните лични цели на самия Колев.