Сексът и комунизмът 2

60.

Прибраха се и Колев веднага се запъти към спалнята. Беше бесен на поведението на Лола и не искаше изобщо да говори с нея. Утре сутрин щеше да я подреди. А тя беше нарушила лекарските препоръки и се беше напила и нямаше как да си легне, без да им каже защо се беше държала така. Нямаше как да бъде с това момче, Орлин трябваше да разбере веднага.

- Орлине, Стоян може да ви е много симпатичен, но на мен не ми е.

Колев се обърна рязко към нея.

- Разбира се, че няма да ти е симпатичен, не е разхайтен като теб.

- Моля?!

Маруся видя, че всеки момент ще избухне скандал, и се намеси в защита на дъщеря си:

- Лола се държи отлично напоследък, да не преувеличаваме. Какво не ти харесва в Стоян, Лоли... Аз го намирам за очарователен и с много качества.

Тъпата й майка. Лола грабна бутилката с уиски и си наля до средата. Колев се вбеси - винаги намираше начин да го ядоса. Взе чашата от ръцете й и изля половината в неговата.

- Чакай, защо ми взимаш уискито?!

- Пияна си. В ресторанта изпи три.

- О, броиш ли ми ги?

- Който плаща уискито ти, брои...

- Стига! - кресна Маруся. - Искам да чуя какво има против Стоян!

- Имам това против, че той беше един от деветте изнасилвача на моята съученичка Софи! Това имам против!

Майка й и Колев се спогледаха. Той поклати глава. Пиянски глупости.

- Какво говориш?! Никога не си ми казвала, че се е случвало подобно нещо...

- Случи се, мамо, и Софи забременя и изчезна от училище, за да роди. После се върна без детето. Беше го дала...

Колев се заслуша внимателно. Не лъжеше. Познаваше я прекрасно.

- Откъде знаеш, че Стоян е участвал? Той не е учил във Френската...

- Знам... беше по-голям, но беше приятел с едни момчета от класа ми, движеха заедно. Познавам го отдавна. Нищо не знаех за него, появи се отнякъде, стана тартор на тази компания и...

Маруся слушаше и не можеше да повярва, че дъщеря й е скрила такава ужасна история от нея. Нямаше вид да лъже.

А и беше нелепо да си измисля нещо толкова брутално.

- Защо не си ми казала?! Не разбирам, наистина... Какво стана с тия момчета, щом се е знаело кои са? Изключиха ли ги?

- Не, останаха си, а Стоян, или Стенли Бичето, както му викахме, първо беше по-голям и второ, не беше от нашата гимназия... За какво да ти казвам, за да истерясате с баща ми ли?! Беше безсмислено да ви тревожа...

- Как така не са ги изключили? Наистина не разбирам...

Маруся беше изумена. Не беше подозирала какви тайни крие от нея дъщеря й. Оказа се, че елитното училище съвсем не е било безопасно. Добре че не е знаела.

- Ей така, заради бащите на някои от момчетата... На теб ли да обяснявам как и защо?

На Колев му писна. Поредната драма. Кой знае дали изобщо имаше нещо вярно в глупостите на Лола. От това момиче никога нямаше да стане човек.

- Ще разбера дали е вярно, или не. Не мога да повярвам, че е участвал в такова нещо. Нещо не си разбрала... Нямам време за драми. Лека нощ.

Беше бесен. Какви ги дрънкаше тази глупачка. Беше абсурдно. Но щеше да разбере истината и да я сложи на място. Извън това обаче беше ясно, че на малката курва не й пречеше да си падне по изнасилвач. Видя как го погледна, преди да се разделят. Малката курва разваляше всичко, до което се докоснеше. А Маруся не знаеше какво да мисли. Орлин щеше да разплете тази неприятна история.

- Майче, не мога да повярвам, дано да не е вярно...

- Вярно е. Лека нощ.

И на нея не й се говореше повече. Така или иначе, майка й щеше да повярва на това, което й кажеше Колев, а не на нея.