Сексът и комунизмът 2

17.

Руският беше добра идея. Краси, любимият сервитьор на баща й, щеше да й се зарадва. Стефан често водеше дъщеря си да си хапне бифтек татар или пък бьоф строганов. Винаги прекарваха страхотно. Незнайно как, снабдителят на ресторанта успяваше да достави подходящо за татара много прясно бонфиле, без никакви мазнини. Стефан имаше доверие на качеството на храната, както и на обслужването на Краси. Винаги беше страшно бърз и любезен и заслужаваше щедрия бакшиш, който баща й му оставяше.

Извън Руския сервитьорската любезност беше рядка колкото бонфилето. Тоест не съществуваше. Сервитьорите се държаха господарски и грубо, все едно че вършеха услуга на клиентите си. Тонът им беше троснат, бавеха поръчките, идваха с отегчен поглед, когато ги викаха, като преди това дълго се правеха, че не виждат, че клиентът иска още една чаша вино например. Тези в Руския клуб обаче не бяха такива. Клиентелата беше елитна и никой нямаше да търпи подобно поведение. А Краси беше особено приятен и Стефан винаги питаше коя е неговата маса, за да са при него, без да подозира, че сервитьорът донасяше кой с кого вечеря, навърташе се наоколо да подслушва разговорите, криейки под сервилното си поведение истинска ненавист към голяма част от клиентите си. Най-много мразеше интелигенцията. Беше убеден, че тя е вредна и мързелива и живее на гърба на народа.

Стефан Карамихов нямаше как да знае, че Краси беше инструктиран да докладва детайлно за всичко, което той и семейството му ядяха и пиеха, за разговорите им, за начина, по който бяха облечени, с кого общуваха, накратко - за всички техни навици. Той познаваше Лола от малка, тя го наричаше „чичо Краси“ и за нея винаги имаше парче изпотена от студ торта „Гараш“, поръсена с малки яркозелени трошици захар. Чичо Краси знаеше и че обича кока-кола и не яде риба, нито плодове, а крем карамел направо ненавижда. Държеше се с Карамихови почти като лоялен семеен слуга. И година след година пълнеше досиетата им с информация, която Орлин Колев жадно поглъщаше. Беше напълно наясно с всички вкусове на Лола.

Лола започна да се приготвя за вечерята. След дълги размишления реши да се облече по начин, който ще раздразни Колев. Беше много консервативен, всичко по него беше като излязло от „Некерман“. Панталоните му бяха с идеални ръбове, ризите му с колосани яки и ръкавели с вносни копчета. В България копчетата за ръкавели се смятаха за буржоазна отживелица, но един министър с добър вкус, за какъвто той се смяташе, можеше да си ги позволи. Неговите бяха позлатени. Не че нямаше възможност да си ги позволи, но чисто златни щяха да бият на очи.

По време на многобройните си правителствени пътешествия, при срещи със западни чуждестранни политици, беше забелязал, че тези, които произхождаха от аристокрацията, винаги носеха ръкавели със златни копчета или с копчета, инкрустирани с полускъпоценни камъни като ахат, тигрово око, оникс, а някои дори и с рубини и сапфири. На ръкавелите бяха изящно бродирани инициалите им. Знаеше, че не бива да минава границата на комунистическата скромност, и се беше лишил от бродирани инициали, въпреки че беше изкушен да види на всичките си ризи ОК, избродирано в красив, царствен шрифт в бледосиньо. За копчетата беше измислил напълно правдоподобно обяснение - бяха подарък от домакините. Ако някой надникнеше в едно от чекмеджетата на спалнята му, щеше да си помисли, че при всяко пътуване е получавал подарък поне по един чифт. Беше развил почти колекционерска страст и притежаваше няколко десетки перфектно организирани кутийки с копчета.

Обичаше да застава пред огледалото, да се поглежда с леко уморени, присвити очи, за които жените му казваха, че приличат на очите на Ален Делон, и да придърпва ръкавели изпод ръкавите на сакото си. Беше впечатлен от себе си. Момчето от село сякаш не беше съществувало, изместено от елегантен, красив мъж, който дори не приличаше на българин, а на чужденец, и не на какъв да е чужденец, а от Запада. Гардеробът му беше внимателно подбран, вкусът му беше станал безупречен. Чудеше се сам на себе си дали се беше научил с времето, наблюдавайки западните си колеги с неограничени възможности, или, неочаквано за селянин, какъвто той не беше забравил, че е, притежаваше вродено чувство за естетика. Явно че, въпреки че беше от село, се беше родил с перфектен вкус, защото тази метаморфоза не му беше коствала никакво усилие.

Лола пък беше дъщеря на майка си и имаше набито око за стил и дрехи. Вече познаваше Колев достатъчно добре, за да знае, че когато не носеше сако, а това се случваше рядко, мяташе през рамената си елегантни пуловери от шотландска вълна с ромбове в синьо, бяло, червено и сиво, или обличаше жилетки с кожени копчета, а върху тях леки якета от непромокаем бежов шлиферен плат. Джинси никога не носеше, затова тази вечер Лола щеше да облече точно това. Не само джинси, но и избелялата джинсова риза с протрити ръбове, която й беше останала от Париж.

Беше я яд, че добрият вкус на Колев й напомняше на начина, по който се обличаше баща й, въпреки че Стефан не беше имал и една десета от възможностите на Колев. И въпреки това нейният любим татко беше много по-елегантен от този гаден тип. Трябваше да го подразни максимално.

Накачи на врата си един куп амулети на кожени каишки, нахлузи на ръката си поне десет тънки сребърни гривни, плюс една огромна и любима гривна с три черни оникса, която баща й беше донесъл от Грузия. Подвоуми се кои обувки да обуе и се спря на силно изтърканото сабо от Париж. Колев не го одобряваше.

„Моето момиче, защо носиш тези грозотии? Това е холандският вариант на налъмите...“

Супер. Значи тази вечер щеше да бъде точно с холандските си налъми. Първоначално мислеше да е с чисто лице, но прецени, че гримът още повече щеше да го подразни. Веднъж беше казал, че гримът загрозява жените, прави ги евтини. Най-хубава била естествената красота. Лола си спомни теорията на баща си за това доста разпространено мнение. Не само Колев мислеше така, няколко нейни гаджета също й го бяха казвали.

„Селяни... - беше казал Стефан. - Сигурно и Нефертити, и френските принцеси са били прости. Гримът е градски символ. За къде да си слагат грим жените на село, за къра ли? Гримирай се, моето момиче, не слушай тези глупости. Важното е да не се прекалява. Дискретният грим само подчертава красотата на жената.“

Здраво се намаца с петролносини сенки „Диор“, които беше откраднала от чантата на майка си, сложи дебел пласт спирала на гъстите си мигли и нарисува очната линия обилно с черен молив. Намаза устните си с току-що излязлото на мода перлено лилаво. Доволно се огледа от горе до долу. Тоя щеше да побеснее, като я види. Сиво-сините й очи гледаха студено и нагло благодарение на грима, а устата й беше с цвета на устата на Си Си Кеч. Едва закопча джинсите си, но щеше да изтърпи. Погледна си часовника - беше 18:50. Надникна през прозореца. Мерцедесът беше долу. Колкото и да се беше надъхала, ръцете й бяха студени и леко потни от притеснение, а и от малко страх. Разговорът беше един от най-важните в живота й, ако не и най-важният. За последен път се погледна в огледалото и излезе.