25.


Колев се прибра вкъщи в добро настроение от приятните размисли за бебето. Неговото внуче. Отвори хладилника, нищо вътре не го съблазняваше. Може би вече не бива да пуска жена си за дълго в командировки. Липсваше му готвенето й, беше царица на леките и здравословни ястия, от които не се дебелееше. Изобщо всичко, което жена му беше научила от предишното си семейство, колкото и да му беше неприятно да го признае пред себе си, му харесваше.

Застана в средата на хола, пусна телевизора и остана да стърчи, загледан в „Семена в браздите“. Каква скука. Загаси го. Какво ли правеше малката сама в онзи ужасен апартамент? Реши пак да я покани на вечеря. И двамата бяха гладни, а в нейния хладилник сигурно нямаше нищо.

- Ало, Лола...

От другата страна пак имаше секунда мълчание. Винаги се стряскаше, когато го чуеше. Това му харесваше. А Лола се изненада, че Колев я нарече Лола. Какво пък искаше сега?

- Да, чичо Орлине...

- Гладна ли си?

- Хм... не, стига сте ме карали да ям...

- Знаех си, че така ще отговориш - той се засмя дружелюбно, игнорирайки отговора й. - Гладна, не гладна, идвам да те взема да ходим на ресторант. Ще те водя на хлад и въздух в „Под липите“.

Лола тъкмо щеше да му каже, че изобщо не иска да мисли за храна, но изведнъж осъзна, че не й се стои сама и тази вечер в апартамента. Какво пък, не беше толкова скучно и неприятно с него. Явно искаше да се грижи за нея и бебето. Защо да не му позволи?

- Ми добре... Сега е седем и петнайсет, ще взема едно такси и мога да съм там в осем часа.

С изненада установи, че сърцето му заби учестено. Малката курва се държеше сговорчиво.

- Никакви таксита, за какво имам мерцедес и шофьор все пак... Чакай ме пред вас - гордо приключи разговора Колев.

Баща й имаше БМВ, за което Лола не знаеше, затова пък той щеше да я вземе с мерцедес и личен шофьор. Само при мисълта за Стефан Карамихов, кръвното му като че ли се качи. Трябваше да спре да мисли за него веднага. Той нямаше никакво значение, беше никой, нищо, вече не съществуваше. Онази действителност беше друга планета, до която дъщеря му нямаше достъп, тя беше все по-негова, на партизанина, комуниста, външния министър Орлин Колев. Един от най-влиятелните мъже в тази държава. Да пукне дано буржоазната невъзвращенска гад!


Загрузка...