Сексът и комунизмът 2

35.

Ако имаше Бог, той се подиграваше с нея. Орлин Колев. Ако имаше Бог, значи имаше и дявол. И дяволът в момента се подсмихваше доволно. Беше очаквала всичко друго, но не и това.

Седя дълго втренчена в една точка, кошмарът се върна с пълна сила. Всъщност явно никога не беше преставал. Отново й се напомняше, че нищо не беше такова, каквото изглеждаше. Лола напълно загуби ориентир. Животът й не беше неин, управляваха го тайни, тъмни сили, срещу които тя трябваше да се бори. Трябваше?! Да, явно трябваше, но как? С какви средства? Сама? По-сама нямаше как да бъде.

И внезапното сърдечно отношение на Колев към нея придоби съвсем друго значение. Писмото от баща й й беше дадено, за да я подкупи, не за да я направи щастлива, нито пък от съчувствие. Изобщо не му пукаше за нея, той искаше детето й, целта му беше да унищожи семейството й, притежавайки го. Но кое беше семейството й? То не съществуваше. Майка й беше негова, оставаха само тя и нероденото й дете.

И нямаше нито един човек, на когото да може да разкаже тази история. Баба й я беше пазила в тайна дори от баща й толкова дълго от страх да не му навреди, а сега тя живееше в дома на Колев. Това беше абсурдно. Филм на ужасите, от който нямаше измъкване.

Изправи се замаяна и отново сложи стълбата под килера. Може би мястото на пистолета не беше в скривалището му, а в ръката й. Може би беше най-добре да я няма. Може би всичко това трябваше да приключи веднъж завинаги. Така или иначе, животът й не беше неин. Колев решаваше как тя да живее, той щеше да предопределя и живота на детето й. Ако посегнеше на живота си, щеше да му отнеме всичко това. По-добро отмъщение нямаше. Само така щеше да го победи!.

Изкачи две стъпала към килера и спря. Баба й я предупреждаваше да не казва на майка си за писмото, но ако решеше да не живее повече, нямаше причина да не й каже. Тя трябваше да знае с какъв човек дели легло. Нищо друго не й оставаше, освен да се опита да я накара да разбере. Ако не успееше да убеди майка си, че живее с изключително подмолен и лицемерен човек, Лола наистина нямаше за какво да живее.

Върна се в стаята и препрочете писмото вече по-спокойно. Нямаше какво да губи, майка й трябваше да знае истината. Когато баба й беше писала писмото, тя не е знаела, че Лола е бременна. И тази истина изобщо нямаше да ги направи свободни, а щеше завинаги да промени живота им в още по-опасна посока. Тогава какъв беше смисълът да казва каквото и да било на майка си? И тя можеше да й остави предсмъртно писмо. Така щеше да накаже и двамата. Тогава майка й наистина щеше да знае какъв гаден и лош човек е Орлин Колев. Дъщеря й щеше да се е самоубила заради него, убивайки и нероденото й внуче.

Мрачно доволство обзе Лола. Истинската свобода беше напълно достъпна. Само трябваше предварително да провери дали пистолетът е в изправност. Тогава й дойде още една идея. Не по-малко мрачна, но доставяща й огромно удоволствие. Щеше да каже на майка си, а после можеше да застреля Колев, преди да убие себе си. Светът й се напълни с трупове.

Легна на леглото на баба си и започна да си представя всички ужасяващи начини, по които искаше да го види мъртъв. Разбира се, най-сигурният беше да го убие с пистолета на дядо си, така и той щеше да бъде отмъстен. Беше й приятно да си го представя взривен, обесен, разстрелян, с прерязано гърло, в реки от кръв, гърчещ се и молещ за милост. Милост обаче нямаше да има. Щеше да умре в мъки, давейки се в собствената си кръв.

Тези мисли я накараха да се почувства почти щастлива. Дадоха й спокойствие. Знаеше, че спокойствието беше пълна илюзия и че нищо от това нямаше да се случи, но омразата й към Колев избухна като взривена кола в американски филм. Огнено, унищожително и всепоглъщащо.

Преди да реши кого точно ще убива и как, все пак щеше да разкаже всичко на майка си. Искаше да я види как страда, как се измъчва, как се огъва, как отново и отново търси подходящата лъжа, само и само да не загуби комфорта и блясъка на живота си с Колев. Да, разбира се, че обичаше дъщеря си, но щеше да е особено интересно да се види все пак кое беше по-важно за нея - Лола или страхът от Колев, придружен с всички лъскави екстри на привилегирована съпруга.

В момента не чувстваше нищо. Сърцето й се беше обвило с лед, все едно че Снежната кралица я беше целунала. Това беше добре. А детето в нея просто нямаше шанс. Не му беше писано да живее. Нямаше и защо да живее в свят, изграден от страх и опасни тайни. Живот на всяка цена не му беше необходим.

Почувства се свободна и силна не със силата и свободата, които нейната баба й пожелаваше, но това бяха единствените сила и свобода, които бяха възможни в тази ситуация. Нямаше какво да губи.

Най-важното сега беше да не си изпуска нервите. Да не изпада в депресия. А депресията стоеше пред нея, втренчена в нея с огромните си тъжни, черни очи. Всеки момент щеше да посегне и да вземе ръката й, щеше да я прегърне, нежно щеше да погали косата й и да й прошепне, че само двете са останали на този свят, сам-сами, никой друг не се интересува от нея, само тя, най-милата, най-тъжната, най-онеправданата, най-излъганата, най-самотната, най-невинната, най-наивната, най-страдащата. Депресията обеща, закле се в Мрака на всички мракове, че никога няма да я изостави. Никога. Може да разчита на нея. Винаги ще бъде готова да я вземе в обятията си, да я накара да се отпусне, да се размаже, да потече от самосъжаление и отчаяние, да плаче, без да може да спре, да се чувства слаба, да се превърне в слузта на земята, разлигавена пихтия от самосъжаление.

Това чувство беше по-лошо от смъртта. Лола знаеше, че Колев и хората около него се хранеха със слабостта и страха на другите. Те бяха вампири, които забиеха ли кътници в жертвите си, не ги пускаха, докато не изцедяха от тях и последната капка кръв. И така жертвите им се превръщаха във вампири по техен образ и подобие.

Съвременните подобия на Дракула не бяха измислица, те съществуваха сега, тук, в България, макар и да не бяха безсмъртни. Те не вярваха в безсмъртието, а в безсмъртието на страха. И един от тях искаше кръвта й и кръвта на детето й за себе си. Нямаше да я получи обаче. Тя щеше да умре, преди да я превърнат в една от тях. И детето си никога нямаше да им принесе в жертва. Само през трупа й.

Мъртвите не можеха да бъдат притежавани.