Сексът и комунизмът 2

62.

Когато Колев се прибра, Лола го чакаше настръхнала. Снощи не пожела да я изслуша, но този път нямаше да стане неговото. Нямаше сила на света, която да я накара да бъде с изнасилвач. Пък дори и привлекателен като шибания Стенли.

Колев надникна в детската стая, където се беше завряла само и само да не се налага да говори с него, а знаеше, че е неизбежно. Четеше на малкия приказката „Трите прасенца“. Детето се хвърли да прегръща дядо си, който го вдигна и разцелува. Голям хубавец щеше да е неговият Стефчо, по всичко личеше. А беше и умен, и бъбрив, и много любопитен за всичко. Попиваше нови думи като гъба. Само да можеше да уреди смахнатата му майка с мъж, всичко щеше да се подреди.

- На дядо юначето, приказки ли ти чете мама?

Стефчо поклати глава утвърдително.

- Браво! Сега обаче мама ще ти пусне филмче на видеото, а тя ще дойде оттатък да направим заедно вечерята. Може ли?

- Филмче, филмче, ураааа! - разскача се от радост малкият. Повечето филми на „Дисни“ се разпространяваха нелегално на видео и Маруся беше събрала цялата колекция, която се въртеше из София. Детето гледаше като заковано, а Колев се ядосваше, че не гледа „Ну, погоди!“

- Е, не може да гледа само „Ну, погоди!“ той гледа и „Крокодилът Гена“, и „Тримата глупаци“, но най-любима му е „Малката русалка“ и това е. Не мога да го накарам да гледа само руски филми... И дали това е съвпадение, ама вълкът от „Ну, погоди!“ ужасно прилича на Плуто на „Дисни“..

- Стига си говорила глупости, Плуто прилича на вълка, не обратното.

Знаеше много добре, че е изкопиран, но жена му го дразнеше с това, че и тя се включваше в хора на харесващите всичко американско. Лола настани Стефчо да гледа „Малката русалка“ и с кисела физиономия тръгна след Колев. Той разпечата кутия швейцарски бонбони, набута в устата си два и я бутна към нея.

- Сядай... Чудесни бонбони, „Нестле“, вземи си!

- Не, благодаря, ям само „Своге“... - издразни го Лола, но той не й обърна грам внимание.

- Сега... Вчера при мен беше Стоян...

- Не, моля те, не ми говори за него. Той не ме интересува.

Колев я погледна меко, знаеше, че с лошо нищо няма да постигне.

- Моето момиче, предлагам ти да чуеш какво имам да казвам, а после ти ще си решиш. Никой няма да те кара нищо насила. Става ли?

Макар и с нежелание, Лола кимна утвърдително.

- Нещата не са точно такива, каквито са изглеждали. Разказа ми цялата история, отрече категорично да е било упражнявано каквото и да било насилие върху твоята съученичка...

Лола побесня. Естествено, че сега ще изкарат Софи виновна, и не само виновна, а и курва. А тя не беше такава.

- Нека да знам по-добре кое е истината, аз бях там, за разлика от теб, а Стенли естествено, че ще каже така...

- Миличка, напълно разбирам острата ти реакция, случилото се е било травматично за теб, а и за всички момичета, но - и тук има едно голямо НО, първо ти не си била там, не си присъствала на този купон, и второ, била си едно чисто и невинно момиче, а не всички момичета са били като теб.

Видя, че Лола понечва пак да го прекъсне, пресегна се и я хвана за ръката. Стисна китката й, ръката му беше голяма, гореща и властна. Тя не я издърпа, въпреки че не можеше да го понася. Погледна я в очите. Ах, тези сини очи, студени, дистанцирани и презрителни... Как ги обичаше! И тя го знаеше. Усмихна й се. Тя му отговори с гримаса на усмивка.

- Моля те, остави ме да ти разкажа, после ти ще ми кажеш всичко. Ти, майка ти и Стефчо сте ми най-скъпите същества в живота. Единственото, което искам сега, е ти да си добре. Да имаш мъж до себе си. Така и Стефчо ще е добре. Нека да се погрижа за теб, позволи ми.

Лола наведе очи. Каквото и да мислеше, беше безсмислено да го казва. Колев беше свикнал да контролира всичко и всички да му се подчиняват.

- Добре, няма да те прекъсвам...

- Стоян не отрече и за секунда за случилото се, но с една малка, но съществена разлика. И впрочем той никак не се гордее с тази история, напротив... Трябва да знаеш, че от страна на съученичката ти не е имало никаква съпротива. Има такива жени, Лола, които започват сексуален живот рано, защото имат по-силни нужди от другите, това се нарича нимфомания...

Баси нахалството! Естествено, че ще я изкарат нимфоманка! Това беше отвратително. Колев веднага улови ядосания й поглед.

- Ти самата каза, че никой не е бил изключен. Ами не е имало за какво да ги изключат, защото София сама си е признала в присъствието на директора на гимназията и на родителите на момчетата, че е спала доброволно с тях. Проверих в досието му.

Ясно, ченгетата си бяха свършили работата, беше безсмислено да спори с него, но нямаше как да не защити Софи, която беше изнасилена още веднъж, без да знае този път, изкарвайки я нимфоманка.

- Орлине, извинявай, но не мога да не те прекъсна. Това е нелепо! Как можеш да вярваш на този човек!

- Това, че никой не е бил изключен, е показателно. И не вярвам само на него, а и на досието му.

- Да, разбира се, че е показателно, но само за това, че всичките ми съученици бяха връзкари... Ето, и Стенли се оказа син на шофьор от УБО, сигурно в досието му не е цялата истина. Тя е била сама срещу всички, не разбираш ли?!

- Успокой се, моля те, говорим си като приятели. Мога да поразпитам за случая, за твое спокойствие.

- Знам какво ще ти кажат! Софи е виновна, защото е курва и нимфоманка... А не ти ли минава през ум, че едно момиче на петнайсет години, не циганка, която ражда на дванайсет, а момиче от центъра на София, от интелигентно семейство, което може и да е имало вече сексуални партньори, не би спало доброволно с девет момчета за една вечер? ДЕВЕТ момчета, Орлине, не двама, не трима, девет! Абсолютно безумно е да се твърди, че „тя си е била такава“! Била е сама с приятелката си срещу девет пияни мъже, ами естествено, че няма да се противи, защото може освен всичко и да бъде набита. А и кой знае дали не е била бита. Тя беше толкова тихо, мило и скромно същество, че просто не искам да слушам всичко това...

- Права си, че само присъстващите знаят истината, но преди да отхвърлиш категорично Стоян или Стенли, както ти му казваш, дай му шанс, виж се с него. Аз самият някак не мога да свържа момчето, което виждам в министерството, с някакъв изнасилван. Познавам хората, той е много свестен, работлив, амбициозен, има много качества, а е и хубав и чаровен, виждам, че с това и ти си съгласна... - подсмихна се Колев.

Лола завъртя очи отегчено, но не отрече. Беше прав, малката курва си падаше по този „изнасилвач“.

- Както казах, той никак не се гордее с тази неприятна случка и напълно съзнава, че това е петно, което много трудно ще махне от името си, затова и е още повече готов да се доказва. Стабилно момче е, познавах баща му, беше свестен и работлив мъж, сега се грижи за майка си. Смъртта на баща му го е натоварила с голяма отговорност. Майка му е болна от диабет, той трябва да е и син, и съпруг за нея. Вижте се пак, чуй го, виж как се чувстваш, и после решавай...

Нямаше излизане на глава с този и все пак Лола омекна. Какво пък, ако всичко това беше вярно. Тя познаваше ли Софи добре? Не. Не бяха в един клас, нито имаха общи приятели. Може би наистина имаше такива момичета, които имаха нужда от много секс и не им пукаше с колко момчета спят. Виждаше й се крайно невероятно, но Колев беше успял да вкара червея на съмнението в нея.

- Окей...

Отстъпи, разбира се. Беше много доволен, въпреки че не го показа, за да не я отблъсне отново. Видеха ли се, Стоян щеше да я омае. Електричеството между тях беше осезаемо, а Лола не се противеше много на инстинктите си. Всичко щеше да се подреди точно както го искаше.

- Добре, ще му кажа да ти се обади.

Прибра се в стаята на детето объркана. Какво пък... Ами ако това, което Колев й каза, беше вярно? Стенли изглеждаше напълно променен и това й харесваше. Като се сетеше за него, усещаше топлина между краката и гъдел в стомаха. Беше станал много готин. Преди беше прекалено животински агресивен и як, явно че мъката от смъртта на баща му го беше облагородила. Не искаше да си признае, но вече знаеше, че ще спи с него. А какво щеше да стане после, не искаше да мисли. И вече се ненавиждаше за това, което щеше да направи.

Още на следващата сутрин Колев извика Стоян в кабинета си и му каза, че не се съмнява във версията му. Вижда, че е достоен син на баща си, и че той не само няма да пречи на контакта му с Лола, но и вече й е обяснил, че всичко, което тя знае, не отговаря на истината.