Сексът и комунизмът 2

77.

Понякога Лола изпитваше мазохистично удоволствие от пътя, извървян от мъжа й. Ставаше все по-влиятелен, макар и много млад, знаеше какво иска и как да го постигне и това я задържаше към него повече от всякакви заплахи. А те не липсваха. Свикна и с тях. Гонеше усърдно от главата си мисълта, че е свикнала с всичко. На практика нямаше нещо неприятно, което да не беше приела като „нормално“ за семейството си. Така или иначе, почти всички мъже от обкръжението им изневеряваха на съпругите си, той поне беше хубав и все по-богат. Само не искаше да мисли за дете от него, а знаеше, че ако иска да не я зареже, ще трябва да роди. Дотам бяха стигнали нещата. Все по-често й казваше, че трябва да спре противозачатъчните, защото има много кандидатки, които веднага биха се настанили в портфейла му. Мисълта, че ще роди дете, особено пък момче, което ще прилича на него, я ужасяваше повече от всякога.

Един ден не можа да намери хапчетата си. Разрови всички чанти, обърна възглавниците на дивана, нямаше ги.

- Не ги търси. Изхвърлих ги.

Не беше чула кога Стоян се беше прибрал и застанал на вратата, я наблюдаваше усмихнато. С горещата нежност на опасния си поглед.

- Моля?!

Не повиши глас, знаеше, че това няма да доведе до нищо добро. Той отиде до нея и я прегърна, заравяйки лице в косата й. Устните му се плъзнаха съблазнително по врата й. Нямаше смисъл да се дърпа и изчака мълчаливо.

- Време е, мойто момиче, Стефчо вече е голям, иска братче... Трябва да му го дадем.

В този момент влязоха Маруся и Колев, които бяха взели Стефан от училище. Учеше се добре, баща му му помагаше по математика, а майка му по български. Току-що беше започнал първи клас и беше изключително щастлив, че чете по-добре от всички. Лола трябваше моментално да отклони вниманието на мъжа си. Въпросът с евентуалното й забременяване не можеше да се обсъжда пред тях.

- Да поговорим, когато си отидат нашите... - прошепна нежно в ухото му.

Той я пусна от прегръдката си, но ръката му остана плътно около рамото й. Целуна я по главата, след което гушна Стефан. Кой можеше да се съмнява, че бяха перфектното, влюбено семейство.

- Стефчо, кажи на мама, че искаш братче! Нали така ми каза оня ден?

- Да! Искам, искам, искам, мамо! Ще имам с кой да си играя! - Стефан погледна майка си със светнали очи.

- Ето, виждаш ли? Толкова ще е хубаво... - Стоян прошепна нежно в ухото й.

Маруся и Колев се настаниха на дивана, явно нямаха намерение да си ходят. Веднага разбра. Те знаеха. Това беше обсада. Щяха да я накарат да роди дете. Нямаше измъкване този път.

- Лола, мила, седни да поговорим...

И Лола седна. Нямаше смисъл да вдига скандали, да крещи, да плаче, да се тръшка. Беше решено. Единственото, което можеше да направи, беше да не си създава неприятности. И да гледа студено. Единственото, което не можеха да я принудят, беше да ги обича.

Имаше всичко. Детето й щеше да е осигурено, както малко деца в България. Времената се бяха сменили, щяха да го изпратят да учи в Лондон, Париж или Берлин, както вече изпращаха синовете и дъщерите на разни апаратчици, а и на шофьорите си, за да си осигурят приемственост. Имаше жена, която щеше да го гледа, едно бебе нямаше да наруши с нищо светския им живот. Всичко това мина през главата й за секунди и разбра, че постепенно се е превърнала в майка си. В нея не беше останало нищо от баща й. Беше я срам от себе си.

Усмихна се широко и мило, толкова мило, колкото й се усмихваха те. Но не скри иронията си. Никой не можеше да й забрани да е иронична.

- Да, прав си, любов моя, време е, вече съм стара, на цели двайсет и седем години. Прави сте. Стояне, обичам те... - обърна се към него с най-топлата си и любовна усмивка.

Бяха леко изненадани от нетипичната й реакция - хем беше иронична както винаги, хем не съвсем. Загледаха я за миг в недоумение. Стоян обаче нямаше проблем нито с иронията й, нито с липсата на такава. Обърна я към себе си и я целуна страстно в устата. Докато я целуваше, я гледаше в очите. Очите му се смееха на свой ред иронично или поне така се стори на Лола. Иронията ти срещу иронията ми. Око за око, зъб за зъб.

- Страшно се радваме, че и ти така мислиш, Лоли, браво, миличко! Знаеш колко ще се радваме на бебенце!

Колев стана и изтегли възторжената си съпруга от дивана.

- Само така! Така ви искам! Хайде да се махаме, че младите имат работа! - И намигна на излизане.

- Стефчо, да вървим оттатък, че мама и татко ще излизат тази вечер... - Маруся помъкна противящия се Стефчо към тяхната част от апартамента.

Много скоро след това Лола забременя.