Сексът и комунизмът 2

34.

Вътре нямаше нищо друго, освен дебел бял плик и малък пръстен с диамант. На плика пишеше: „За Лола“. Не беше запечатан. Преди да извади многото старателно сгънатите листове, изписани с нежния елегантен почерк на баба й, Лола си помисли, че това беше повече от странно и вероятно не беше съвпадение. Или беше от онези съвпадения, които се наричат съдба. В разстояние от два дни напълно неочаквано получи писмо от баща си, а сега щеше да прочете писмо от мъртвата си баба. Разгъна страниците и зачете:

„Мило мое дете,

Искрено се надявам това писмо да е попаднало в твоите ръце благодарение на голямото ти любопитство към съдържанието на „тайния ми шкаф“...“

Лола не можа да се сдържи и се разсмя. Баба й се шегуваше с нея от отвъдното.

„...Първо ти подарявам годежния ми пръстен от дядо ги. Пазех го за сватбата ти някой ден, но явно го получаваш, преди да се е случила. Бъди щастлива с него! Беше ми подарен с много любов, която сега предавам на теб. Да имаш нещо от дядо ти.

Знам, че нямаш търпение да се завреш в тази малка мистериозна пещера, която толкова години браня от теб. В интерес на истината, преди тук държах документите на рода ни, но сега дойде моментът, в който съдържанието на тайния шкаф трябва да е наистина тайно.

Ако четеш тези редове, значи съм мъртва. Много мислих дали да не дам писмото на г-жа Коларова или на леля ти Фани, но реших, че освен страха ми да не попадне в чужди ръце, не искам и да ангажирам никого с нищо опасно. Живеем в опасно време и в опасна държава, никога не го забравяй. След като прочетеш следващите редове, сама ще се убедиш в това и никога повече няма да има нужда да ти го напомням.

Моят съвет е да не казваш на майка си за писмото, въпреки че знам колко ще си самотна след смъртта ми и нуждата да споделиш съдържанието му с единствения ти останал близък човек ще е разбираема. Не искам да те настройвам срещу нея, тя много те обича въпреки всичките й недостатъци и вярвам, че твоите интереси винаги ще са над всичко. И все пак добре помисли, преди да вземеш решение.

Ще бъдеш шокирана от това, което ще научиш. То ще те направи още по-самотна и гневна и това ме плаши. Много мислих дали да съм напълно открита с теб, но моите родители са ме възпитавали в свободен дух и истината винаги е стояла над всичко. Това противоречи напълно на законите, според които съществува обществото, в което живееш. Тук истината е жертва, затворник, враг, мразена, обругавана, унищожавана, за да бъде подменена с лъжливата и нереалистична идея за равенство. Истината е свобода и свободата е единственото равенство, към което трябва да се стремиш, Лола, и затова трябва да знаеш тази история. Колкото и по-сложен да стане животът ти след това. По-добре е да дойде от мен, отколкото да я научиш от Орлин Колев...“

Орлин Колев?! Лола се стресна от появата на името му след всички тези предупреждения.

„Дори баща ти не знае каква е ролята му в живота на семейството ни. Крих от него, защото, ако я беше научил, щеше да разруши всичко, включително собствения си живот. Нямах друг избор, освен всячески да го предпазвам от истината. Но с теб нямам друг избор, освен да ти я кажа.

Някога, след 9 септември, месец след като дядо ти изчезна, всеки ден очаквах да се звънне на вратата. Не за да го посрещна, не се заблуждавах, че ще се върне, а за да ми съобщят за смъртта му. И този ден дойде. Пред мен стояха двама мъже, единият от които беше около двайсет и пет годишен, красив, възпитан и изпълнен с омраза към нас и света ни. Знаеш историята как трябваше да съберем в два куфара всичко най-необходимо и да заминем да живеем на село. Този млад мъж ни настани в малката селска къща, за която съм ти разказвала, и в интерес на истината (отново) се постара да направи моя живот и живота на баща ти максимално поносим за условията и времето, в което живеехме. Започна да се отбива с малки подаръци. Все неща, които не се намираха в магазините след бедните следвоенни години. Шоколадови бонбони, коняк, парче салам, руски шоколад за баща ти. Не идваше често, не повече от няколко пъти в годината, но ми беше ясно, че проявява нетипична за хората като него грижа към „врагове“ като мен и Стефчо. Не ми беше приятно присъствието му, но нямах друг избор, а и той нищо лошо не правеше. Сядаше за десетина минути, след като строго разглеждаше всичко почти без да говори, делово се информираше за успеха на баща ти и затова дали се справям с готварската си работа, а аз го гощавах. Знаех, че готвенето ми много му харесва. Аз бях десетина години по-възрастна от него и постепенно ми стана ясно, че не само моето готвене му харесваше. Това много ме уплаши. Бях наясно, че ако ми посегнеше и му откажех, това щеше да го озлоби и можеше да ме изпрати в лагер, а Стефчо в сиропиталище. Треперех от ужас, очаквайки момента, в който щеше да се престраши да направи крачката. Нямах друг избор, освен да се съглася.

Знам, че това ще те шокира, но действителността, в която живеехме, беше много жестока, по-жестока от сегашната. Започна повече да се заседява. А аз започнах да мисля върху това, че татко ти трябва да отиде в гимназия, да учи в добро училище, а не в селското. Така или иначе, истината беше, че ако ми посегнеше, трябваше да се подчиня. Надявам се да ме разбереш и да не ме съдиш за това признание.

Щях да се опитам да издействам от него да ни разреши да се преместим в София. Беше много амбициозен и силен и все по-влиятелен, не пропускаше да ми се похвали за повишенията си. Виждах, че все повече се влюбва в мен. Докато не дойде моментът, в който се случи това, от което се страхувах най-много. Една вечер остана да спи вкъщи. Беше ме предупредил да изпратя баща ти при съседското дете, под предлог че ще имаме важен, таен разговор.

Бях ужасена. Трудно ми е да ти опиша състоянието, в което се намирах, но си казах, че нямам право на емоции - в тази опасна, хазартна ситуация, трябваше да си изиграя картите максимално добре, заради бъдещето на баща ти. Овладях се, дълго се молих на Бог да ми даде посока и да не ме оставя. И дойде вечерта, в която Орлин Колев остана вкъщи с намерение да ме люби.

Вероятно вече си се досетила, че става дума за него и сигурно си много уплашена. Веднага ти казвам, че и ти, както аз някога, ще трябва да се овладееш и дори да се помолиш на Бог да ти помогне, нищо че не вярваш в него. Сега разбираш защо не съм казала нищо на баща ти.

Слушай ме много внимателно, макар и вече да ме няма сред живите.

Ти си силна, по-силна, отколкото предполагаш. Ситуацията, в която се намираш, е опасна. Нямаш право на грешки, което означава, че в никакъв случай не бива да показваш на Колев, че знаеш каквото и да било. Той е много опасен човек.

През онази нощ той се провали пред мен като мъж и изчезна от живота ми. Дълго време треперих, че ще почукат на вратата ми, за да ме отведат, но слава богу, това не се случи. Мина много време, той повече никога не дойде, само един ден изпрати човек, който ми каза, че можем със Стефчо да се преместим в София. Благодарих на Бога с цялата си душа. Значи все пак не беше толкова лош и отмъстителен, щом разреши това и не ни направи нищо.

Преместихме се в София и повече не чух нищо за него до момента, в който стана министър на външните работи. В интерес на истината се зарадвах за него, защото явно беше умен, а и беше доказал, че не е толкова зъл, колкото мислех. В края на краищата ни беше помогнал татко ти да учи в София. Но после разбрах, че горчиво съм се лъгала.

В момента, в който майка ти започна работа в министерството и научих, че Орлин Колев я праща в Париж, ми стана ясно, че „безгрижните“ ни дни са приключили. Вниманието му към нея не беше случайно. Разбира се, тя е красива и впечатляваща жена, но интуицията ми подсказваше, че нищо добро не ни очаква. И така и стана. Направи я своя любовница, а впоследствие ти си свидетел как се развиха нещата.

Не обвинявам майка ти, не я обвинявай и ти. Тя няма как да знае всичко това, а и не бива да го знае, но ти трябва да си наясно, защото се опасявам, че Орлин Колев има нездрав интерес към нас. Не можа да има мен, но взе майка ти, измести баща ти, разруши семейството им. Разбира се, вината не е само негова, тя е и на баща ти и на майка ти. В един развод почти винаги вината е в някаква степен и на двете страни. И все пак, от всички жени в София той избра съпругата на сина ми. Това не е случайно.

След като свърша с това писмо, ще отида на среща с него и ще се опитам да изясня ситуацията, както и да го помоля да те пусне при баща ти. Той няма нужда от теб тук, за него ще е по-добре майка ти да е напълно отдадена на него, а ти да си далече. Не се надявам на чудеса, но съм длъжна да се опитам да направя всичко по силите си, за да те предпазя, защото си напълно сама с опасен враг срещу теб.

Независимо от развоя на тази среща, това писмо ще те чака. Едва ли ще живея дълго още, знаеш, че сърцето ми вече трудно понася обратите на съдбата, въпреки че се моля на Бог да доживея да те видя щастлива, омъжена, обичана, а и да имам правнуче. Знам, че молбата ми за правнуче е амбициозна, но чудеса стават.

И това искам да го запомниш - стават чудеса, мило мое детенце. Дори и когато си на дъното на отчаянието, Бог протяга лъч светлина, по който да се изкачиш в Горната земя. Хадес е силен, но няма нищо по-силно от вярата.

И не обвинявай баща ти за заминаването му. Той не бяга от теб, нито от семейството си, а от този жестоко несправедлив свят, в който живеем. И го прави в името на твоето бъдеще. Абсолютно съм сигурна, че ще дойде моментът, в който ще бъдете отново заедно и ще заживееш като свободен човек в общество, което не наказва свободата на мисълта и словото.

Опитвам се да си представя какво би правила там. Може би някой ден би могла да разкажеш историята на семейството ни. И твоята лична история, създадена в конфликт между два свята - този на майка ти и другия, на баща ти. И все пак никога не забравяй, че колкото и да воюват един с друг, те са обединени в обичта им към теб.

Но всичко това в момента са само мои мечти. Аз нямах сили да се измъкна от тук, но баща ти успя. И той ще направи всичко, за да измъкне и теб. Няма да получаваш писмата му, защото хора като Колев ги четат и преценяват, че са опасни за социалистическото общество. И са прави. Няма нищо по-опасно от стремежа към свобода на несвободния човек. Това, което те направиха с нас, някой ден, според Божията справедливост, ще се обърне срещу тях.

А ти бъди концентрирана върху личностното си развитие. Чети, пиши, гледай филми и си прави сама изводите. Имаш целия даден от баща ти, майка ти и мен арсенал на интелигентността, за да виждаш зад допустимото от Партията. И не се дръж лошо с дядо ти Цеко и баба ти Ганка. Те също те обичат, а и дядо ти всъщност е единственият човек, който би могъл да те защити в опасна за теб ситуация. Това, че е комунист, не го прави непременно лош човек, прави го заблуден. Ако се наложи, ако имаш проблеми с Орлин Колев, сподели с Ганка. Тя е добра жена и ще направи всичко по силите си, за да ти помогне. Наистина разчитам на тях да те пазят. Не ги презирай заради по-простичките им маниери. Не презирай никого. И баща ти, и ти сте малко високомерни, а не бива. Всеки човек се бори за място под слънцето според силите и възможностите си. И битката му не е лесна. Бог е добър, но понякога е необяснимо жесток. Молила съм се да ми даде сили да проумея защо трябваше дядо ти да бъде убит, защо животът ни трябваше да се обърне по този тъжен начин... Отговор не получих. Трябваше да го намеря в себе си и в смирението пред Неговата воля. Живях като мълчалив наблюдател, почти емигрант между стените на апартамента ни. Пътувах чрез книгите и напоследък чрез филмите. Започнаха все пак да пропускат американска литература, за да можем да живеем свободно поне в главите си. И на това съм благодарна.

И бъди по-малко предизвикателна като жена. Дано да имаш късмета да си намериш мъж, който да те оцени и разбира такава, каквато си - интелигентна и свободолюбива. А не да иска да си негова подчинена, както повечето български мъже виждат жените си. Любовта е важна, но без уважение към жената се превръща в тирания.

Пази се. Пази дистанция от Орлин Колев, но така, че той да не го забелязва. Бъди хитра с него. Ще трябва да си въжеиграч, жонгльор, дори политик в дома на майка ти. Прочети „Князът“ на Макиавели и се учи от тази книга. Ще ти е полезна в контакта ти с хора като Колев. А покрай него и майка ти със сигурност ще ти се налага да общуваш с висшата партийна прослойка. Никога не им показвай какво мислиш за тях. Обичай майка си, но хората, които биха могли да те защитят, са дядо ти и баба ти.

Стана дълго писмо. Може да живея и сто години и да не се наложи скоро изобщо да го прочетеш, но рано или късно трябва да знаеш истината. Както казах, само тя ще те направи свободна.

Обичам те. Обичам те повече от всичко на света. Бог да те пази и ще те пази, нямам съмнение в това. Някоя нощ, когато небето е много ясно, избери си една ярко светеща звезда и я наречи на мен и теб. Нашата звезда. И винаги, когато имаш нужда, поглеждай нагоре. Светлината й ще осветява пътя ти завинаги, където и да си!

Целувам те, прегръщам те и съм винаги с теб, мило мое дете!

Твоя,

баба Анастасия“