Сексът и комунизмът 2

37.

Маруся пристигаше с вечерен полет от Рим и Колев реши, че би била най-щастлива, ако я посрещнеха заедно с Лола. Не беше чувал милата на сърцето му малка курва от два дни. Тя звучеше спокойно, макар и отново леко хладно. Но явно така щеше да бъде, докато я спечелеше напълно на своя страна. Беше му обещала, че с прибирането на майка си и тя ще се прибере при тях в „Изток“. Каза й направо да вземе багажа със себе си на път за летището.

Лола препрочете още веднъж писмото, преди да го скрие при пистолета. В момента чувстваше силата, която баба й искаше да й предаде. За после не знаеше. Нямаше по-сигурно място от горния килер. Щеше да накара майка си да се срещнат в апартамента и тогава щеше да й го даде. А ако нещата наистина тръгнеха на зле и Маруся не пожелаеше да разбере ситуацията, в която се намираше не само дъщеря й, а и тя самата, може би наистина щеше да се наложи да се обърне към дядо си Цеко и баба си Ганка. Но какво ли можеха да помогнат, вече бяха възрастни, а Колев беше един от най-силните мъже в България. И все пак те бяха единствените хора, които я обичаха безрезервно.

Докато очакваше Колев да я вземе, за да отидат на летището, Лола се лашкаше между депресия и прекалено хладен, за да бъде реален за състоянието й, цинизъм. Качи се в мерцедеса, въоръжена с най-голямото спокойствие и най-големия непукизъм, на които беше способна. Колев я прегърна и целуна, задържайки ръката си на кръста й секунда по-дълго от необходимото. Веднага си помисли, че майка й никога няма да й повярва, ако й каже, че Колев си пада по нея. Ако внезапното стопляне на отношението му към нея й се беше видяло леко странно, след като научи истината за отношенията му с баба й, тя вече нямаше съмнение в нездравия му интерес към нея. За него тя беше продължение, копие на жената, която не беше успял да притежава. Нова, неочаквана възможност мъжката му мечта да бъде реализирана по един или друг начин.

Отговори на целувката му с целувка, едва прикривайки отвращението си, и се настани на задната седалка с потни и студени от притеснение ръце. Колкото и да се правеше на желязна, сърцето й биеше ускорено от притеснение заради това, което й предстоеше с майка й. А Колев не млъкваше, ентусиазирано обяснявайки, че е запазил маса в Руския клуб, за да отпразнуват тримата завръщането на скъпата му Маря.

Маруся разцъфна от щастие, виждайки двамата си любими хора заедно да я посрещат. Явно нещата бяха минали добре в нейно отсъствие. Той беше толкова прекрасен, а Лола беше малко бледа, но се държеше много приятно. Даже след като се разцелуваха, не избърса бузата си и се гушна в нея. Милото дете, имаше нужда от обич и внимание. Може би най-накрая всичко щеше да се успокои и това неочаквано бебе, появило се по начин, който беше наранил дъщеря й, щеше да донесе така желаното за Лола и за нея самата спокойствие и щастие. Имаха опора, истински силно мъжко рамо, на което да се облегнат. Обърна се към съпруга си с грейнало лице.

- Орлине, няма да ме пращаш повече в командировки до раждането на детето. Лола има нужда от мен, а и трябва да започнем да се подготвяме по-сериозно. Толкова много неща има за организиране!

- Прочете ми мислите! И ние вече не те пускаме никъде. Много ни липсваше, но пък с Лола си прекарахме доста добре, нали, моето момиче?

Лола не отговори, само кимна с глава. Той я гледаше изпитателно. Трябваше да се постарае малко повече. Усмихна му се мило.

- Да, чудесно прекарахме!

- Тя има много неща да ти разказва. Постарах се да направя за нея нещо, което вярвам, че ще я направи малко по-щастлива...

Трябваше да отговори, трябваше да се държи сговорчиво и любезно, не биваше да се издава. Все пак беше получила писмо от баща си. Трябваше пак да се усмихне. Маруся погледна и двамата въпросително.

- Кажи какво става, Лоли!

- Така е, мамо, и съм... много благодарна на чичо Орлин, но сега не ми се говори, ще ти кажа после...

Каква промяна за има-няма десет дни, беше просто невероятно. Дъщеря й дори не завъртя очи от отегчение, може би чудото се беше случило и тези двамата се бяха сдушили. Явно е трябвало да замине и да ги остави насаме, за да се сближат. Господи, колко хубаво беше това, най-накрая имаше шанс пак да има хубаво, сплотено семейство!

Лола пак обърна лице към прозореца, опитвайки се да не слуша разговора между тях, но Колев настояваше тя да участва. Нямаше как, трябваше да играе играта си. Не биваше да забравя нито за секунда предупрежденията на баба си.

- Ходихме да вечеряме една вечер в любимия ви Руски клуб, където прекарахме прекрасно, а преди няколко дни хапнахме и в „Под липите“....

- Ами живот си живеете вие, докато ме няма! - с блеснали от щастие очи възкликна Маруся. Колев се обърна към нея от предната седалка, взе ръката й и я целуна с влюбен поглед. Маруся го погали по главата и се обърна към дъщеря си. - Как се чувстваш, миличка? Бебето рита ли? Нямам търпение да разберем какво ще бъде... Орлине, утре да я закара шофьорът до болницата на преглед!

- Разбира се... Тебе чакахме, в интерес на истината. Лола да каже кога иска.

„Ще повърна, ще повърна, ще повърна...“, помисли Лола, усмихвайки им се с най-фалшивата усмивка, на която беше способна.

- Добре съм, всичко е наред, даже имам малко по-добър апетит. А бебето си рита от време на време...

- Браво! Само така, Лоли!

Трябваше да издебне кога да каже на майка си, че трябва да се видят насаме в стария апартамент.