Сексът и комунизмът 2

58.

По коридорите на министерството често се разминаваше със съвсем младо, хубаво момче, на не повече от 23-24 години, което беше винаги забързано и усмихнато. Един ден трябваше да бъдат изпратени някакви документи по куриер до Министерство на финансите и Колев видя, че същото момче чакаше при секретарката му, за да ги вземе.

- Ти нов куриер ли си?

Младежът се усмихна широко, черните му очи гледаха смело и открито. Подаде ръка на Колев.

- Да, другарю Колев! Приятно ми е, Стоян Велев!

Ръкуването му веднага се хареса на Колев. Беше мъжко, здраво, без колебание. Целият беше здрав, як, излъчваше самоувереност и стабилност. Много добре.

- Как се озова тук?

- Ами... Кандидатствах „Външна търговия“, но не ме приеха и си търсих работа, за да изкарам някой лев да помагам вкъщи...

- Много си оправен, тази работа не се намира лесно. За теб няма ли казарма?

- Пея в хора на ГУСВ.

- Ясно. А кой те уреди и тук, и в ГУСВ?

Стоян стана сериозен и замълча за момент.

- Татко... е... беше... шофьор на другаря Станоев...

- Знам го баща ти. Моите съболезнования! Карал ни е на лов. Беше мъжкар... прекалено рано си отиде... Съчувствам ти искрено. Но пък се радвам, че ми направи добро впечатление, преди да разбера, че си наше момче...

Чудесно. Извади голям късмет с този Стоян. Беше от добро и скромно семейство. Бащата беше мълчалив човек с желязна дисциплина, от който Данчо Станоев не можеше да се нахвали. Ненапразно момчето изглеждаше свястно.

- Много благодаря за съболезнованията и за добрите думи за баща ми, другарю Колев!

- И ти ми изглеждаш читав, щом работиш. Младите сега не сте много по работата...

Стоян се усмихна.

- Аз съм различен...

- Добре, ще видим... Хайде, сега бягай да носиш документите, че стана обяд.

Колев влезе в кабинета си в отлично настроение. Момчето беше перфектно за целта му. И не биваше да губи време. На следващия ден го извика на разговор. Започна директно, без предисловия.

- Сядай тук - посочи му стол срещу бюрото си. - Какви са плановете ти за бъдещето?

Последва директен отговор. Малкият не беше срамежлив, напротив, изглежда, че имаше доста високо самочувствие. Със сигурност жените му го бяха създали.

- Да кандидатствам пак „Външна търговия“ и този път да вляза.

- Имаш ли си приятелка?

Стоян го погледна изненадано, не беше очаквал такъв въпрос.

- Имам... няколко сериозни... - И се подсмихна. - Още не мога да се спра, знаете как е.

Това развесели Колев. Беше непукист. Точно такъв му трябваше.

- Знам, разбира се. Сигурно момичетата ти се лепят, като те гледам какъв си хубавец.

- Е, не мога да се оплача...

- Сега, слушай ме добре. И този разговор си остава между нас.

Лекотата изчезна, сините очи на Колев се впиха в Стоян студено и тежко.

- Разбира се, другарю Колев, гроб съм!

- Добър ген носиш, наше момче си, окумуш си, баща ти го няма, за да ти помага, аз ще ти помогна. Знам какво е да загубиш баща и да се грижиш за майка си сам. Трябва да си и син, и съпруг, нали така?

Стоян само кимна, съгласявайки се. Колев помълча малко, стана и взе две чаши и бутилка уиски.

- Пиеш ли?

Май сега го провокираше и веднага се усети какъв трябва да е отговорът му.

- Да, но не прекалявам.

Колев наля по един пръст и на двамата, вдигна чаша за наздраве и отпи.

- Наздраве, другарю Колев!

- Сега... Искам да те запозная с едно момиче.

Отново изненада. Това пък беше последното, което беше очаквал да чуе от министъра.

- Доведената ми дъщеря Лили.

Стоян се намести неспокойно на стола. Ставаше малко прекалено отговорно.

- Добре... Малко ме изненадахте...

- Красиво, интелигентно момиче, веднага ще си паднеш, като я видиш, нали младите така казвате...

- Разбира се, с удоволствие! Но... тя дали ще ме хареса? Тези неща не стават така...

- Позволи ми да знам по-добре от теб как стават. Ще те хареса.

Не смееше да попита какво щеше да се случи, ако на него не му харесаше, но май беше по-добре все пак да пита, отколкото да се забърка в нещо, което можеше да се обърне срещу него. Беше млад, но бързо пресмяташе плюсовете и минусите на всяка ситуация. Колев веднага разбра колебанието му.

- Какво ще се случи, ако на теб не ти хареса, нали това искаш да питаш?

Стоян му се усмихна чаровно. Хем беше чаровен, хем имаше нещо агресивно и много мъжко в него. Лола нямаше как да не си падне.

- Познахте...

- Ами, моето момче, и ти ще трябва да я харесаш, защото от това зависи ученето ти на „Външна търговия“.

Хвърли го на масата кратко, ясно и спокойно. Малкият почти подскочи на стола от изненада. Днес беше страхотен ден. Министърът на външните работи щеше да ходатайства за него! А и му предлагаше доведената си дъщеря. Направо не можеше да бъде. Но явно беше.

- Добре! Кога може да се запознаем?

- Ще ти кажа утре. Да знаеш, че има дете. И тук идва най-важната част. Това трябва да си го забиеш в главата и никога да не го забравяш. Стефчо ми е като мой внук. Аз нямам деца, нито внуци, той ще ме наследи. За него давам всичко. Ако той е добре, аз съм добре. Пределно откровен съм с теб. Майка му не е лесна, добро момиче е, но главата й е объркана. Баща й избяга от България, мъжът, от който роди, я напусна. Вятърничава е, учи във ВИТИЗ, средите, в които се движи, не са по вкуса ми. Има нужда от здрава мъжка ръка. Разбираш ли ме какво ти казвам?

Погледът му отново се заби в Стоян като ледено острие. Този човек не се шегуваше, трябваше много да внимава с него. Но пък всичко звучеше твърде привлекателно. Само да не беше някоя лигла. Но и да беше лигла, щеше да се оправи с нея. Беше млад, но нямаше жена, с която да не можеше да се справи. Всички се подмокряха от него. А и мизата беше висока. Не можеше да повярва на късмета си.

- Разбирам, другарю Колев. Нямам търпение да се запозная с Лили.

- Ако всичко се подреди както го искам, чака те светло бъдеще. Сега изчезвай. Секретарката ми ще те уведоми кога ще вечеряме заедно.

Стоян скочи от стола и подаде ръка на Колев, който обаче му обърна гръб и отиде зад бюрото си. Ръката му увисна.

- Не знам как да изразя благодарността си за доверието...

- Ще ми благодариш, когато се справиш със задачата.

И му направи знак с ръка да се маха.

Младежът излезе от кабинета на седмото небе от щастие. Никога не беше очаквал това, което се случи, и щеше да докаже, че заслужава доверието на този страхотен мъж. Каквото и да му струваше това.