Сексът и комунизмът 2

80.

Колев го извика на разговор. Стоян знаеше, че вече почти бившият му тъст е от новите хора, които ще управляват България, и нямаше и следа в поведението му от антикомунистическата истерия, в която беше изпаднал предишната вечер. И въпреки че работеше с Колев, той не можеше да остане с Лола. Тя го ненавиждаше. Обясни прочувствено всичко. Страшно съжаляваше, че майка му се е оказала права. Лола не е за него и е по-добре да се разделят сега и тя да направи аборт, отколкото някой ден да страда и детето им. Колев не само че нямаше нищо против, но и не беше изненадан от позицията на зет си.

- Моето момче, не се обвинявай за нищо. Не само не ти се сърдя, но и те подкрепям в решението ти. Нещата се промениха. Познавам Лола прекрасно, тя е дъщеря на баща си въпреки всички усилия, които положих да я направя нормален човек... Няма да остане още дълго тук. Няма да ми липсва. - Направи дълга пауза: - Все пак ще се опитам да задържа Стефчо...

Изведнъж млъкна, очите му започнаха да блуждаят някъде през прозореца. В гърлото му се появи буца. Историческите обстоятелства бяха помогнали на малката курва и тя щеше да му отнеме най-милото му. Смисълът на живота му. Неговият Стефчо. Трябваше навремето да осиновят детето, но той си беше виновен, че отстъпи пред жена си. Стоян се опита да го успокои:

- Орлине, ще говоря с нея, въпреки че се съмнявам, че ще има смисъл. Аз мисля, че ако замине, е по-добре да ви го остави, вие ще го гледате по-добре от нея със сигурност. А и за мен Стефчо е като син, ще продължа да се грижа за него, но нали я знаеш...

Беше безсмислено, Колев познаваше прекрасно доведената си дъщеря. Картите се бяха пренаредили не в негова полза за пръв път от не помнеше колко дълго време. Беше някак невероятно. Контролът над всичко като че ли му се беше изплъзнал.

- Не, нищо не говори. Няма смисъл... Сега важното е, че ние с теб имаме работа, план за действие и огромни възможности. Неподозирано големи. А ти... всяко чудо за три дни, ще си намериш друга жена, която ще иска да има деца от теб, а не като тази... - Довърши мисълта си в главата си с „курва“, но се сдържа. - Дай сега да мислим как ще правим бизнес, защото това е бъдещето на държавата, а и нашето. Нямаме време за губене в емоции, за да не ни се изплъзне граденото с години. Не съм си рискувал живота, за да попадне в ръцете на врага... Може и да има разчистване на сметки, може и до кръв да се стигне и ако изпуснем контрола, аз ще съм един от първите обесени на площада. Знам как става...

И така Орлин Колев и свръхприспособимият му зет се разбраха перфектно да градят живота нов по новите правила, докато улиците денонощно се пълнеха с опиянени от неочакваната свобода хора. Никой дори и в най-смелите си мечти не си беше представял, че това ще се случи.