Сексът и комунизмът 2

59.

А Лола си пиеше хапчетата с удоволствие. Уравновесиха я до такава степен, че вече отново нямаше нищо против да живее в дома на Колев, нито дори срещу самия него. Беше щастлива. За пръв път в живота си се чувстваше в равновесие. Черните мисли като че ли бяха изчезнали завинаги. Ходеше изрядно на лекции, не изпитваше отчуждение към колегите си, но най-важното беше, че Стефчо не искаше да се разделя с нея. Беше влюбен в хубавата си млада майка, която за пръв път му отделяше толкова внимание.

Колев се държеше, все едно че нищо не се беше случило между тях. Беше отново мил и внимателен и опасната искра в погледа му беше изчезнала. Държеше се като баща, не като мъж с младо момиче. Лола се чувстваше в безопасност. Само се чудеше какво беше това момче, с което щеше да я запознава. Виждаше й се глупаво, а и познавайки го, кой знае какъв комсомолец щеше да й доведе. И после пак щяха да имат проблеми, защото тя нямаше да го хареса. Но това беше последната й грижа. Поканата не закъсня. Беше запазил маса в Руския за събота вечер.

За да може да присъства цялото семейство на вечерята и да не се налага Маруся да остане да гледа детето, Колев извика бавачката да работи извънредно. Лола се приготви с леко отегчение. И все пак суетата й победи - беше много красива и Орлин не скри възхищението си. Беше станала ослепителна млада жена. Не беше крехка като баба си, без да е пълна, без нищо излишно и без нищо липсващо. Излъчваше дръзка женственост, която не беше възможна през неговата младост. Такива жени тогава нямаше. В нея имаше някакъв нов живот, за който Колев знаеше, че е закъснял, и това закъснение, невъзможността да е част от него, винаги щеше да го привлича. Погледът й като че ли беше загубил малко от блясъка си, което той отдаваше на лекарствата. Но по-добре с по-малко бляскав поглед, отколкото с неуравновесено поведение. Имаше отлични предчувствия за предстоящото запознанство, момчето беше огън. Маруся също изглеждаше прекрасно за годините си. Косата й нямаше нито един бял косъм и си позволяваше да я носи дълга като на младо момиче. Както винаги, беше облечена в тясна черна рокля, очертаваща стройната й фигура, поддържана с тенис и аеробика. Никой не можеше да каже, че е над четиресетгодишна.

Посрещнаха ги с обичайните салтанати и ги поведоха към масата. Стоян закъсняваше. В момента, в който ги настаниха, той се появи усмихнат отдалече, с два букета в двете ръце. Колев погледна Лола - първата й реакция беше важна. Стоян приближаваше към масата и изведнъж лицето й се опъна.

„Не може да бъде!“ беше първата й мисъл. Не той. Не беше възможно. Трябваше да се овладее, но беше безумно, наистина не можеше да бъде. Отпи от колата си и нервно запали цигара. Не беше мястото да се правят сцени, после щеше да обясни всичко.

Стоян застана до масата и я погледна - на Колев му стана ясно, че няма за какво да се притеснява. Неговата реакция беше важна, с нейните глупости беше свикнал. Беше кавалер. Целуна ръка на майка й, после се обърна към Лола, изчаквайки Колев да го представи.

- А това е Лили... или Лола, както тя самата обича да се нарича.

Дори не изчака тя да вдигне ръка от масата, направо я взе и се наведе да я целуне. Жестът можеше да бъде изтълкуван като агресия, но му отиваше. Лола обаче явно не мислеше така, гледаше го лошо. Майка й я погледна озадачено, защото разбра, че става нещо. Дъщеря й кимна студено на горещия, леко насмешлив поглед на Стоян, докато целуваше ръката й.

- Познаваме се...

Да, нещо не беше наред. По дяволите номерата на малката курва. Изобщо не го интересуваше какво става в смахнатата й глава. Щеше да й мине. Каквото и да беше мнението й за това свястно момче, което явно познаваше.

Стоян, Стенли Бичето, се настани до нея и я погледна мило. Топло, нежно, с блестящ от възхищение поглед, който издаваше много повече от това, че я познава - гледаше я с любов и с вбесяващо чувство за притежание. Беше изключително нахален. Лола не можеше да повярва какво й се случва. Бяха се засекли преди около година на някакъв купон и я беше изпратил до къщи. Мразеше се, че го беше оставила да я целуне. От страх, но имаше и нещо друго. Това друго, този опасен поглед, това брутално мъжко тяло, тези мускули, крака, ръце, рамене, задник, в момента изглеждаше укротено. Не можеше да мисли за него по друг начин, освен като за полуживотно. Беше отслабнал, животинското в него като че ли беше изчезнало, което не беше възможно, тя знаеше, че не беше възможно. Беше усетила дивата му природа още когато се запознаха в пушкома на „Денкоглу“. Беше отвратително и тогава, както и сега. Знаеше какво е направил със Софи. Нямаше как да го забрави, въпреки че беше станал неузнаваем. Новият му финес не променяше нищо. Правеше го дори още по-плашещ.

Пое дълбоко дъх. Беше очаквала всичко друго, но не и него. Нямаше как да стане. Колев страшно бъркаше. Щеше да му разкаже всичко, след като се приберяха.

Бичето я гледаше нежно и разказваше на „родителите й“ откъде се познаваха. Фарс.

- Толкова се радвам да те видя! Знаем се от разни купони, въпреки че аз съм малко по-голям от Лили. Но винаги съм я харесвал. Тя знае...

Усмихна й се пак. Тя знаеше със сигурност, Колев нямаше съмнение. Момчето се държеше точно както се очакваше от него. Чудесно, че се познаваха, а и от реакцията му беше ясно, че отдавна я харесва. Не бяха лицемерни любезности. Киселата физиономия на Лола беше малък проблем, който постепенно тя овладя. Стоян я гледаше с нескрито възхищение. Колко секси беше това момиче, явно не само той, но и малкият винаги беше искал да я има.

- Ами, наздраве, младежи. Да пием за срещата ни и Стоян да разкаже малко за себе си, въпреки че вие явно се знаете - Колев наруши краткото неловко мълчание.

- Не се знаем добре, но достатъчно - саркастично отговори Лола.

- Едва ли... - отряза я Колев. - Стоян наскоро е загубил баща си... Куриер е при мен, в министерството. Впечатлен съм от трудолюбието и амбицията му... Познавам баща му, само добро мога да кажа за него.

- Благодаря, другарю Колев!

„Какъв артист“, помисли си Лола. Бичето гледаше тъжно, с навлажнени черни очи - тъжни и влажни, като бездни, които я привличаха. Нямаше и следа от арогантна безцеремонност. Само неочаквана чувствителност.

- Няма защо, Стояне, това е самата истина.

- Моите съболезнования! Много е тежко да загубиш родител толкова млад... Но животът е пред теб, нали така! - Маруся му се усмихна очарователно, той отговори със същото.

Харесаха се веднага. Стабилно, умно момче, а и излъчваше сексапил. Маруся видя и някаква скрита агресия, но това не беше толкова лошо за мъж. Явно беше много амбициозен. На Лола й трябваше точно такова момче.

- Да, знам колко е тежко да загубиш родител... - отново саркастично се включи Лола.

Взе кутийката „Марлборо“ на майка си и започна да я върти на показалеца си като някакъв гамен. Така правеха чейнчаджиите в Панорамата на хотел „София“. Висяха всяка вечер над жълтите павета и въртяха марлборотата си, докато оглеждаха чужденците. Чудни маниери беше придобила дъщеря й. Маруся видя, че съпругът й започва да се изнервя. Грабна кутийката и леко я ритна под масата. Момчето се усмихваше мило и изглежда, не забелязваше какво става.

- Лили, какво става с тебе? Разбрах от другаря Колев, че си във ВИТИЗ...

- Стига с това „другаря Колев“, Орлин, просто Орлин... Я наздраве пак! Келнер, донеси уиски за младите! И едни бадеми!

Трябваше да го прекъсне, малката го гледаше подигравателно. Алкохолът щеше да разчупи нещата. Изпиха едно, после второ, Стоян се държеше обаятелно, беше страшно внимателен към Лола, но най-хубавото беше, че не обръщаше никакво внимание на хладното й държание. Изобщо не му пукаше. Беше ударил шестица от тотото с него.

Имаше и чувство за хумор, на което тя не можа да устои, и на няколко пъти много се смя на вицовете му. Никога не беше предполагала, че тази гад можеше да се държи толкова приятно. Но колкото и приятно да се държеше, това беше лъжа. Той беше друг, изнасилвач, гадняр, не можеше да го допусне до себе си. И въпреки това беше привлечена от него. Нищо не се беше променило от времето, когато висяха в пушкома. В момента, в който го погледнеше в очите, я заливаше топлина. Единственото различно беше, че вече беше някак рафиниран и елегантен, вероятно защото беше отслабнал. Явно беше преживял тежко смъртта на баща си. И все пак Колев й беше докарал изнасилвач.

В крайна сметка вечерта мина приятно. Чарът му беше безспорен. Но все пак трябваше да каже на Орлин и на майка си за случилото се в гимназията. Той не беше нейният човек.

На раздяла Колев настоя да си уговорят нова среща. Бичето я разцелува сърдечно по двете бузи и за последно впи в нея такъв поглед, че буквално й се прииска да избяга. Толкова го пожела. Лошо, това беше много лошо.