Сексът и комунизмът 2

22.

И така, Лола беше безмилостно отрязана, но полагаше огромни усилия да не мисли за това. Голямата празнота в живота й беше липсата на баща й и баба й. Колкото до Васил, стараеше се да не ходи на местата, където можеха да се засекат, избягваше дори любимите й кинодейци, където със сигурност би го срещнала. Обаче месец след смъртта на Анастасия не беше издържала и в момент на слабост му се беше обадила. Нямаше как да знае за разговора на Колев с Васил Тенев, който беше решил съдбата й.

Беше стояла дълго до телефона като вцепенена, изкушена да чуе гласа му и да се случи чудото, което знаеше много добре, че няма как да се случи. Беше обещала няма да го търси, колкото и слаба да се почувства. Маруся й беше казала в такива моменти веднага да се облече елегантно, да се гримира, да вземе такси и да дойде до министерството. Само да не се унижава! Така Лола се беше озовала поне три пъти в кабинета на майка си. Тя разбираше, че душата на дъщеря й боледува, и винаги се стараеше да я зарадва с нещо при неочакваните й посещения - или беше купила дрешки за бебето, или някакъв подарък за Лола.

Само един-единствен път Лола не беше послушала майка си и не беше намерила сили да се пребори със себе си. Като в транс беше вдигнала слушалката и беше започнала да набира номера на Тенев. На последната цифра обаче беше задържала шайбата и беше хлопнала слушалката рязко. Това се беше повторило няколко пъти, докато не беше изпитала остра омраза към себе си. Себеомразата от компулсията да направи нещо, за което знаеше, че ще се обърне срещу нея самата. Или щеше да му се обади, или не, това беше чист мазохизъм. Нямаше сили да се спре, затова решително беше взела слушалката отново и беше набрала номера му до край. Тъкмо щеше да затвори, когато Тенев беше вдигнал. Чувайки неочаквано гласа му, Лола се беше парализирала от страх и объркване. От микроскопичната, абсурдна, тъпа, идиотска надежда, но все пак надежда, че любовта може да се върне, сърцето й се беше разтупало като на заек. И на секундата надеждата беше размазана като гадна буболечка от реалността. Това беше тъпо, толкова тъпо, че й идваше да се гръмне. Надежда нямаше, а тя беше пълна глупачка да му звъни. Идиотка! Идиотка, идиотка, идиотка...

- Ало...

Сърцето й щеше да се пръсне, обожаваше хубавия му плътен глас.

- Ало... Кой се обажда?

Лола беше фраснала слушалката с разтреперана ръка и се беше срутила на кожения диван в хола на Колев. От стомаха й се беше надигнала вълна на гадене. Беше повръщала в тоалетната, докато от нея не беше започнала да излиза зелена, горчива течност. Стомахът й беше празен, нямаше никакъв апетит, храната я отвращаваше и нямаше нищо за повръщане, освен жлъчен сок. Дълго се беше мила и плискала лицето си със студена вода. Водата можеше да отмие миризмата на повръщано, но не и гадния вкус на ситуацията, в която се беше поставила. Видя се в огледалото - оттам я беше погледнало непознато кльощаво момиче с отчаян поглед.

Това беше безобразие, тя вече не беше сама, нямаше право да се държи така с бъдещото си дете. Тенев трябваше да бъде забравен, той не заслужаваше страданието й. Каквото и да й костваше, трябваше да престане да я боли, беше абсолютно задължително да спре да мисли за него, както и да се концентрира върху бъдещето. А то беше по-неясно от всякога с едно-единствено изключение, растящо в корема й - яснотата, че щеше да има дете. Единственото хубаво нещо в тази ситуация беше, че и с тази илюзия беше приключено. Илюзиите бяха за слабите. Трябваше да се примири и с това, че майка й я обичаше по нейния си егоистичен и повърхностен начин, а Орлин Колев винаги щеше да стои между тях, защото Маруся зависеше от него и в личния, и в професионалния си живот. Държеше се така, все едно че никога не е била женена за Стефан. Все едно че той беше мъртъв. От това болеше най-много.

Лола не знаеше как да се примири с болката, а възрастните казваха, че времето лекува всичко. За нея то не лекуваше абсолютно нищо, а само течеше мъчително бавно и без никакви вести от баща й. Ако поне можеше да получава писма от него, вероятно щеше да й е една идея по-леко. Но с Тенев беше приключено. След злополучното обаждане беше решила, че повръщайки, беше повърнала и мъката си по него.