Сексът и комунизмът 2

61.

На следващия ден Колев извика Стоян на разговор. Ако имаше нещо вярно в това, което твърдеше малката курва, той нямаше място в министерството. Стоян обаче беше подготвен. Беше му напълно ясно какво ще каже Лола на родителите си по негов адрес. Нямаше да й позволи и този път да му се изплъзне, още повече че мизата беше много висока. Беше решен да успее.

Влезе в кабинета на Колев сериозен, нямаше и следа от усмивките, които иначе така щедро раздаваше. Колев изглеждаше суров и дистанциран, посочи му да седне на канапето, а той се настани срещу него, разкопчавайки сакото на костюма си.

- Така... искам да чуя от теб. Това, което ми каза Лола, вярно ли е?

Гледаше го властно и от упор. Бичето издържа на погледа му, но се развълнува. Не като неспокоен, а като наранен човек. Трябваше да покаже колко обиден е този разговор за него. Наведе очи и мълча няколко секунди, преди да отговори. Колев си помисли, че или е добър артист, или не е виновен.

- Аз сам щях да ви разкажа, другарю Колев, просто нямах възможност преди вечерята... Ще ви разкажа всичко... истината... не това, което сте чули от Лола... - погледна Колев в очите настоятелно и бързо добави: - Не казвам, че лъже, а че и тя, както всички тогава, беше заблудена...

- Слушам - студено го прекъсна Колев.

- Учех в Двайсет и втора гимназия, но имах приятели във Френската. Бях по-голям от тях с няколко години и им бях нещо като тартор. Събирахме се от време на време, правехме си терени, като родителското тяло заминеше нанякъде... знаете как е...

- Не, не знам. Продължавай.

Малко се стегна от острия тон на Колев, но не загуби самообладание. Бъдещето му зависеше от този разговор. Дали щеше да учи „Външна търговия“, или не. Дали щеше да има шеметна кариера и момиче от сой, или не. Нямаше вариант да загуби.

- Бяхме малки и глупави, а имаше момичета с опит, вече доста... отворени. Една вечер се събрахме в апартамента на Тони, едно от момчетата от Френската. Той доведе две момичета, Софи и не помня другата как се казваше. Казаха, че Софи била много отворена, била преспала с половината гимназия... Тя сама отиде в една от стаите с едно момче, после той излезе и каза, че е казала, че може да дойде и друг. Никой не я е изнасилвал! Колкото и да бяхме тъпи пубери, нямахме смелост да правим такива неща, а и не бяхме възпитавани така... Знаете какъв беше баща ми... Сега, вярно е, че... как да го кажа, за да не звучи вулгарно... ми, не спах само аз с нея, нито пък само Мони... Но тя не ми каза нито веднъж, че не иска да го прави, нито пък е казала на други... Не знам как да ви накарам да ми повярвате. Питайте момичетата от нейния клас, ще ви кажат, че беше... курва. Колкото и да ми е неприятно да го кажа. После всичко се раздуха ужасно, защото едно от момчетата беше казало на родителите си, и още на другата сутрин привикаха приятелите ми да дават обяснение. Там е била и София и не е отрекла, че е била съгласна... Само че иди обяснявай... Всички излязохме изнасилвачи, а никой не й е направил нищо, което не е искала... После на всичкото отгоре се оказа, че и е забременяла, хем им казах на малките да внимават, да я пазят, но лапешка му работа... Другарю Колев, това е истината. Знам, че Лола си мисли нещо съвсем друго, но то не е вярно. И знам... колко трудно е да обясниш на едно младо и невинно момиче, че не всички са като нея... София преспа с ужасно много хора, но понеже забременя, пък и беше една такава скромна... тиха вода. Нали има една приказка: „Тихата вода е най-дълбока“, е, тя беше такава, а си беше курва отвсякъде... Не знам какво друго да кажа. Ужасно харесвам Лола. Винаги съм я харесвал. Страшно се зарадвах, когато видях, че става дума за нея. Моля ви, дайте ми шанс! С удоволствие ще направя всичко, за да спечеля сърцето й, а и детето й ще е като мое. Обожавам деца. Не знам как да ви накарам да ми повярвате... Това е...

Отпи глътка вода от чашата пред себе си и пак наведе глава. Колев мълчеше и мислеше. Звучеше логично, а и напълно възможно. И най-важното - искрено. Ако играеше, значи наистина беше добър играч.

Стоян вдигна очи и го погледна.

- Много ми е тъжно, направо унизително, че трябва да водим този разговор... - за секунда стисна челюсти и погледна встрани ядосано. - Лепнаха ми на името нещо, което е... обидно за мен. Не се гордея с това, което се случи онази вечер, но не съм участвал в насилие... И най-неприятното е, че никога няма да мога да изчистя името си от тази лъжа.

Колев прочисти гърлото си, преди да заговори.

- Добре. Ще помисля върху това, което ми разказа. Сега си върви.

Имаше надежда, сърцето на Бичето подскочи от радост. Не го отряза! Това беше много добър знак. Значи поне малко му беше повярвал. Сега не трябваше да го дразни с нищо. Веднага скочи и подаде ръка, която увисна. Колев го отмина и отиде зад бюрото си. Само му направи знак с ръка да си ходи.

- Благодаря, че ме изслушахте, другарю Колев! Когато казах на майка ми, че ще ходя на вечеря с вас и семейството ви, тя каза, че вие сте един от най-честните и справедливи мъже в държавата!

Колев не го погледна.

- Ще ти кажа какво съм решил утре.

- Да, разбира се! Довиждане...

Излизайки, Стоян се усмихна на секретарката с най-чаровната си усмивка.

- Как си, Поли? Кафенце утре, а?

Тя се размаза. Беше десет години по-възрастна от него, но беше секси парче. Каките много го харесваха. Тази щеше да му свърши работа за много неща, само шефът да не го отрежеше, защото тогава не знаеше какво ще прави. Всичко щеше да е приключено за него. Но и това не беше вярно. Винаги имаше резервен вариант. Дъщерята на министъра на транспорта беше доста грозна, но какво от това. Живееха в огромна къща в Бояна, караше бял мерцедес, беше добро момиче, макар и с мазна коса и дебелогъзо. И не знаеше нищо за миналото му. Така че всичко щеше да се подреди по един или друг начин.

Излезе от кабинета на шефа в прекрасно настроение.

А Колев беше решил още докато Стоян беше при него. Момчето беше искрено. Можеше да поразпита, но нямаше смисъл. Знаеше как стават тези неща, затова и презираше жените. Повечето от тях бяха курви по душа, а някои и курви в леглото. Стоян и приятелите му бяха попаднали на такава, а после тях бяха изкарали виновни. Но беше добре да го подържи в напрежение.

А и си личеше, че е възпитан стабилно и е с добър морал. Познаваше баща му. Беше скромен служител на УБО и лоялен на Партията човек. Жалко, че си беше отишъл толкова млад. Синът му заслужаваше да му се помогне, но и той трябваше да свърши работата, която се искаше от него.

С досада си помисли, че сега обаче му предстоеше да убеди малката курва, която не спеше с всеки, който й попадне, но и не беше света вода ненапита, че момчето е чисто и че обвиненията й са пълни глупости. Знаеше каква ще е реакцията й, но щеше да й стъпи на врата, както досега беше успял с всичко. А после щеше да остави малкия да действа. Нямаше съмнение, че щеше да се справи. Личеше си, че жените не можеха да му устоят и това му беше изиграло лоша шега. Голяма несправедливост беше заради една курва цял живот името да ти е опетнено. Но и за това щеше да му помогне.

С малки препятствия всичко вървеше по план. Беше доволен.