Сексът и комунизмът 2

9.

Първият заместник-председател на държавния съвет, свекърът на Лариса, ужасно харесвал красивата си и интелигентна снаха и тя смятала, че ще я пази от психопатските изцепки на съпруга й, но надеждата й била чиста наивност. Заради изневяра или не, клюката беше лишена от детайли, но се знаеше със сигурност, че и Лариса не успяла да избегне съдбата на предшественичките си. Серьожата я пребил така, че счупил челюстта й и ръката й.

Скоро след това стана ясно, че звездната партийна двойка се развежда. Легендите за многобройните любовници на Лариса буквално бяха избухнали. Машината на Държавна сигурност ефективно беше разпространила слух, че е нимфоманка, което едва ли беше вярно, но беше необходим претекст на съда, за да бъде осъдена като морално разложена и да й бъдат отнети родителските права върху четиригодишния й син от Сергей Калайджиев.

И това не беше всичко. Орлин Колев беше разказал на Маруся, а тя на дъщеря си, че на невръстното дете на Лариса е казано, че майка му е умряла, а тя била изгонена от България не къде да е, а в Съветския съюз. Лола беше потресена от жестокостта на тези хора. Колкото и да се беше самозабравила амбициозната и суетна Лариса, никоя жена, никой човек не заслужаваше подобно отношение. Да отнемат детето й и да му кажат, че е мъртва?!

- А ако Лариса поиска да се върне в България? Как ще я спрат?

- Държавна сигурност моментално ще я арестува. Трябва да е благодарна, че е жива, а не в лагер - отново Стефан беше казал това, което Маруся спестяваше на дъщеря си. - За да си позволиш да излъжеш едно дете, че майка му е умряла, значи вярваш в силата си да държиш тази майка завинаги или в затвор, или извън границите на България. И вярваш, че завинаги ще управляваш... Чудовища.

- Не се притеснявай за мен, татко, тези момчета не ми харесват, няма от какво да се страхуваш.

- Как бих искал да живеем в нормален свят, миличка, да сме свободни да пътуваме, да не шушнем по къщите си като престъпници, а и да не слушаш такива истории...

Стефан се разстройваше от тези разговори. Изчезваше в стаята си и дълго мълчеше. Сега, месеци след бягството му, Лола не му се сърдеше, беше достатъчно голяма и интелигентна, за да знае, че всеки един такъв разказ на Маруся за живота на „онези“ го беше отдалечавал от майка й безвъзвратно. Обичаше ги и двамата. И все пак в нея се натрупваше невидима, неосъзната горчивина срещу липсата на осъждане на тези истории от страна на Маруся. Смяната на темата в момента, в който разговорът станеше неудобен и опасен, дразнеше Лола и я изпълваше с гняв. Но гняв или не, добра или лоша, безпринципна или не, това беше майка й. Друга нямаше. И след смъртта на баба й и бягството на баща й само тя й беше останала.