Сексът и комунизмът 2

42.

Извади двата плика с писмата от баща й и от баба й и ги сложи на масата пред себе си. Майка й погледна с недоумение. Какво беше това сега? Устата на Лола беше пресъхнала от притеснение. Отпи глътка вода, за да започне да говори. Маруся не знаеше какво да очаква, виждаше, че дъщеря й е изключително нервна, и мълчеше напрегнато в очакване.

- Мамо, само ще те помоля да не ме прекъсваш.

- Добре, няма.

- За два дни получих две писма. Първото ми го даде Орлин и е от баща ми...

Маруся разтвори очи от изненада и се усмихна с облекчение.

- Значи това имаше предвид Орлин вчера... За какво е този театър тогава?

Дъщеря й я изгледа свирепо.

- Помолих те да не ме прекъсваш. Това не е театър. Другото писмо е от баба ми, намерих го в заключеното шкафче. Сега ще ти го прочета...

Отвратително. Свекърва й и бившият й съпруг продължаваха да объркват главата на дъщеря й - единият от гроба, а другият от чужбина. Какъв беше този цирк сега. Маруся се намести неспокойно във фотьойла, запали цигара и кръстоса крака. Лола започна да чете. От вълнение гласът й на моменти едва се чуваше. Когато приключи, видя, че майка й се беше подпряла на коленете си и се беше хванала за главата. Изведнъж й стана мъчно за нея. За пореден път се беше срутила надеждата й за щастие. И двете мълчаха, Маруся стана и я прегърна. Дълго стояха така, залепени една за друга, за пръв път от много време като че ли единни в нещастието си.

- Какво ще правим сега? - попита Лола, измъквайки се от прегръдката.

Маруся се върна на креслото си пребледняла. Изглеждаше измъчена. Всичко това беше нереално, трудно за вярване, но познаваше свекърва си и знаеше, че всяка дума в писмото беше истина. Не знаеше какво ще правят. Беше напълно объркана. Защо трябваше това да се случва, когато беше най-щастлива?!

- Не знам... Би ли ми дала да го прочета?

Протегнатата й ръка трепереше. Лола мълчаливо й подаде писмото. Маруся стана и отвори шкафа с алкохола. Лола скочи на секундата и й препречи пътя.

- Не! Няма да пиеш! Не мога да понасям Орлин, но ти помогна, моля те!!!

Погледът на майка й беше такъв, че Лола се отмести.

- Няма да започна пак... Имам нужда в момента, няма да продължа, обещавам ти.

Наля си уиски, седна и зачете. Накрая хвърли писмото и се разтресе от плач. Лола се втурна да я прегърне уплашена.

- Баба е права, не трябваше да ти казвам... Защо го направих...

- Не, не, не е права... ще ми мине... Нямам друг избор, освен да ми мине...

- Мамо, обичам те!

- И аз те обичам, миличко мое...

Изпи уискито на екс и отиде да си налее ново.

Лола отново скочи.

- Мамо, престани, няма да пиеш повече!

- Лола, остави ме, моля те. Сега не е моментът да си мерим чашките. Трябва да реша какво да правя. Днес ще е така, утре няма да пия.

Тонът й отново беше категоричен и Лола отново отстъпи. Дълго мълчаха. Маруся трескаво мислеше и претегляше всяка възможност, докато дъщеря й я наблюдаваше с очакване и най-вече с надежда.

- Разбираш ли, че трябва да се разведеш с Орлин?

Трябваше да го очаква. Наивното й дете изобщо не разбираше в колко опасна ситуация се намираха. Развод беше немислим. Вътрешно се вледени. Нямаше друг избор, освен да е твърда. Той щеше да я унищожи.

- Моля?! Ти чуваш ли се какво говориш? Това е абсурд.

Ето. Баба й я беше предупредила.

- По-абсурдно е да останеш с него, не разбираш ли, че той е... психопат някакъв?

- Не говори глупости, може да е много неща, но психопат не е. Не оценяваш ли, че въпреки всичко ти е дал писмо от баща ти? Не ти ли е ясно, че това е огромен жест към теб, към двете ни? Имам чувството, че забравяш къде живеем... Впрочем какво пише баща ти?

Последният въпрос беше зададен с почти хладен, овладян тон. Лола не можеше да повярва. Въпреки всичко майка й бранеше Колев. Взе писмото и й го хвърли ядосано.

- Никога не мога да забравя къде живеем благодарение на хора като мъжа ти... Само хубави неща пише баща ми. Ето...

Маруся я погледна с тежък и студен поглед, какъвто Лола досега не беше виждала от нея, и не се докосна до писмото. Трябваше да вземе най-доброто решение, това, което щеше да е безопасно и за двете. Орлин не трябваше да знае нищо за това писмо, но как щеше да озапти дъщеря си.

- Сега не ми е до това. Ако баща ти имаше някакво чувство за отговорност, сега щеше да е тук и нямаше да четем писма от оня свят от баба ти...

Лола побесня и скочи от стола. Детето й заби шут в корема, който я накара веднага да седне обратно. Беше пребледняла, чак се задъха от яд.

- Значи баща ми е виновен, така ли? Как не те е срам, майка ми? Ти не си нормална, честно.

И тогава Маруся побесня. Това поведение трябваше да бъде пресечено сега, веднъж завинаги. Тази пикла не осъзнаваше в какъв капан се намираха. Двете, не само тя.

- Мен да ме е срам?! От какво? Че живееш като принцеса, че си една от избраните от цялата държава да живееш в Париж три години, че си облечена само със западни дрехи? Момиченце, осъзнай се, писмото на баба ти е много разтърсващо, но действителността е друга. Ние живеем добре, много добре, а ти си неблагодарна за този живот, така, както баща ти беше неблагодарен. И аз няма да застана срещу някакъв въображаем враг заради малоумните обвинения на баба ти, това да ти е ясно!

Надежда явно нямаше. Отчаянието връхлетя Лола с всичка сила, но се овладя. Трябваше да каже всичко, да опита всичко, така или иначе, нямаше какво да губи.

- Мамо... Това, че Орлин искаше да осинови детето ми, е потвърждение на думите на баба, не разбираш ли?!

- Глупости! Как може да си толкова глупава, просто не мога да повярвам, че си толкова заслепена. Този човек няма деца и твоето дете ще е гледано като писано яйце! Ще има всичко, ще учи в най-добрите училища, ще има бъдеще! Искаш ли да те оставя сама в този апартамент да се гледате с бебето, а? Ако искаш, няма проблем, ти си решаваш.

- Този човек, мамо, има план и този план е да ми вземе детето и да го възпита като свое!

- А какво лошо има в това, можеш ли да ми кажеш? Орлин невъзпитан ли е, не е ли интелигентен, не е ли амбициозен? Ти какво си въобразяваш, че баща ти е повече от него ли? Той ли щеше да възпита детето ти по-добре от Орлин, а? За да стане като теб, някакъв загубен бунтар, объркан, незнаещ какво е добре за него и какво зле, какво може и какво не може, с бръмбари в главата за някаква си свобода, която никъде не съществува! Лола! Осъзнай се!

Лола се срути на креслото и избухна в плач. Всичко беше загубено. През сълзи изкрещя на майка си:

- Той е луд... той... си пада по мен! Вижда в мен приликата с баба и...

Маруся се озова до нея с един скок и й заши шамар. Беше толкова силен, че главата на Лола се отметна настрани. Изпадна в истерия, задъхвайки се от рев. Без да й обръща внимание, майка й си взе чантата и тръгна към вратата с каменна физиономия.

- Обади ми се, когато се осъзнаеш. Ще ти изпратя пари по шофьора. И си опичай акъла. Ако смяташ да се държиш лошо, по-добре не се прибирай.