Сексът и комунизмът 2

73.

Постепенно потъна в състоянието си от преди брака. Занемари се, не й пукаше как изглежда, ходеше развлечена и без грим, престана дори да се епилира. Стоян я заплаши, че ще си намери любовница. Все едно че досега й беше верен! Може би така щеше да е най-добре, вече категорично не можеше да прави секс с него всеки ден. Чувстваше се като проститутка, като някакъв неодушевен предмет, към който той беше загубил всякаква нежност, но я притежаваше до дълбините на тялото й.

Тя оказваше да задоволява ежедневните му сексуални нужди, които нямаха нищо общо с любовно преживяване и не се различаваха по нищо от изпълняването на които и да било човешки физиологични функции, и той започна да мастурбира до нея. През вечер леглото им се тресеше от движенията на ръката му. Тя стискаше очи, срамуваше се, мразеше го, ужасяваше се от него, но оставаше до него. Нямаше и къде да отиде.

Сутрините бяха студени, разминаваха се мълчаливо, разбираха се набързо кой какво ще прави през деня и когато останеше сама, Лола се чудеше какво прави с този човек. Защо е с него, защо го търпи. Не искаше да си признае, че ако се разведе, това ще е крахът на мечтата й за семейство. А този крах вече беше напълно очебиен не само за нея. Той се беше случил още в първия ден, на сватбения им купон.

Маруся и Колев се нравеха, че не виждат. И двамата бяха толкова влюбени в зет си, че търсеха вината за проблемите на младото семейство единствено в Лола. Колев изпитваше желание да й обърше два шамара, за да се освести. Какво му липсваше на това тъпо момиче? Имаше страхотен съпруг с блестящо бъдеще, който обожаваше детето й. Стефчо посрещаше доведения си баща с прегръдка и целувка, а Лола гледаше мрачно отстрани.

Защо беше тъжна, по дяволите? Колев знаеше, че Стоян й изневерява под път и над път, дори беше изчукал секретарката му, но какво от това? Прибираше се при нея, знаеше си цената, държеше се мъжки с нея. Ако не беше той, сега щеше да се въргаля впиянчена в леглата на разни артисти и интелектуалци. А той имаше планове за зет си, трябваше да осигурят перфектно бъдеще за малкия. Когато другаря Живков разрешеше фирмите, както се очакваше да стане, той щеше да го направи шеф на фирма.

Партията вече имаше доверие в способностите на Стоян Велев. Виждаха в него хитър и ловък потенциален голям играч. Разбираше от пари. Беше си създал контакти и с хора от службите. Те знаеха, че ако се наложи, ще могат да разчитат на него. Но това, разбира се, Лола не го подозираше. Според Колев тя беше толкова глезена и лигава, че го възприемаше само като един мъж, който й бяга, и не можеше да види по-далече от носа си. Нямаше да й позволи да развали семейството, което той лично беше създал. Това просто нямаше как да се случи.