Сексът и комунизмът 2

28.

Сутринта я събуди дългото звънене на телефона. Вече знаеше, че е той. Не искал да я буди, едва дочакал да стане 10 часът, тревожел се за нея, добре ли е, щастлива ли е с писмото, ще се прибере ли, не е хубаво да е сама, не е и съвсем безопасно в нейното положение. Лола му благодари отново, постара се да бъде възможно най-сърдечна и го успокои, че ще се прибере сигурно утре. Нямаше намерение да го прави, но искаше да й се махне от главата, за да може да обмисли всичко спокойно насаме. Колев обаче имаше план. В следващите дни трябваше непременно да отиде на гинеколог в Правителствена, да й се направят изследвания, да я погледнат на видеозона, може би вече щеше да се види какво е детето. Нямаше ли да е страхотно да изненадат майка й, като се върне?

Не й остави друг избор, освен да се съгласи, но щеше да изчака майка си и тогава щеше да отиде. Беше ясно, че за да получава и други писма от баща си, трябваше да се съобразява с желанията на Колев, колкото и да й беше досадно. И на лекар щеше да отиде и щеше да се прибере скоро, щеше да направи всичко, което той желаеше. Приключи разговора с облекчение.

От добрата новина доби смелост да влезе в стаята на баба си. Прииска й се да подуши аромата й, да я почувства някак. Стефан й беше изпратил сила с писмото и си даде сметка, че трябва да се заеме с вещите на Анастасия, преди да се роди бебето. Ако не го направеше сега, след това едва ли щеше да има време, а и беше идеално, че майка й я няма да рови в нещата на баба й. Може би не всичко беше за пред нейните очи.