Сексът и комунизмът 2

67.

Лола не искаше голяма сватба, но Колев и майка й се наложиха. Имаха едно дете, трябваше да е както трябва. Беше спряла да се замисля върху мотивациите на Орлин за каквото и да било. Вече имаше мъж, съпруг и влиянието му нямаше да е толкова голямо. Това беше най-важното. Едно-единствено нещо обаче я притесняваше. Отдавна не беше получавала никакви писма от баща си. Отдавна и не беше ходила в стария апартамент. Покрай Стоян беше загубила нужда да го прави. Той само й напомняше за един живот, който си беше отишъл безвъзвратно, а с него и най-скъпите й хора.

Преди сватбата се отби за половин час. Почти като ходене в църква. Друг Бог, освен изчезналите й близки, тя нямаше. Запали свещ пред снимката на Анастасия и се опита да й разкаже за случващото се с нея. Искаше да направи една последна проверка, надяваше се на някакъв знак като този, който получи, преди да прочете писмото. Нищо не се случи. Опита се дори да се помоли на Бог, така, както се беше обърнала към него, дори и без да вярва, когато трябваше да реши дали да роди детето си, или да абортира. Нищо. Думите, които изговори пред снимката, бяха истината за момента, но звучаха някак неправдоподобно, неприятно неубедително. Каза, че е щастлива, че мечтата й за семейство най-после се сбъдва. Излезе фалшиво. Изобщо беше глупаво да говори на снимката на баба си. Време беше да е щастлива и най-добре беше известно време да не идва тук. Ясно беше, че няма как да получи благословия от баща си, нито от отвъдното.

Маруся подготви сватбата перфектно. Венчаха се на „Витошка“, при „феята със синята коса“, както наричаха синьокосата служителка, която водеше сключването на всички граждански бракове в центъра на София. На венчавката бяха само кумовете, Маруся и Орлин, Цеко и Ганка Докови и майката на Стоян. За кумове бяха поканени Стоян Ангелаков и съпругата му Донка. Ангелаков беше министър на културата, най-близкият приятел на Колев, както и негов съселянин.

Лола никога не беше виждала дядо си и баба си толкова развълнувани и щастливи. Цеко веднага беше одобрил мъжкото момче, а Ганка плачеше заради всичко преживяно от внучката й и за края на страданията й.

Беше хубава като кукла, с дълга семпла рокля от коприна екрю без нищо претруфено по нея и бяло изкуствено цвете, закрепено в елегантния кок, в който беше събрана косата й. Стефчо беше облечен в костюмче и риза с малка папийонка и никак не искаше да стои при възрастните. Държеше майка му да го държи за ръка, докато „синята фея“ мърмореше заклинанията си. Лола се опита да му обясни, че трябва да отиде при баба и дядо, но той не отстъпи. Накрая го откъснаха от нея с рев и двамата със Стоян успяха да си разменят пръстените и целувката.

Оттам отидоха на обяд в Руския клуб, където Колев позволи на Маруся да изпие чаша шампанско за дъщеря си, а Стоян беше основно зает с това да прави добро впечатление на другия министър. Майка му и Цеко и Ганка се опитаха да разменят няколко думи, но разговорът не вървеше. Само Стефчо вилнееше около масата за радост на Колев и най-накрая от превъзбуда и много тичане се подхлъзна и си удари главата на един стол. Зарева неутешимо, старите предложиха на Лола и Стоян да го вземат, но Стоян каза, че всички ще се приберат заедно вкъщи, нямаше какво повече да висят в този ресторант. А и трябваше да си починат за купона довечера, на който щяха да дойдат приятелите им.