Въздухът вече тежеше от горещината, въпреки че беше едва 9 часът. Маруся настояваше Лола да закуси с препечена филийка и плодове, а на Лола й се гадеше не от бременността, а от това, което й предстоеше днес. Беше бременна в шести месец, а мислеше за самоубийство. Приятелите й бяха с гаджетата си, животите им бяха нормални, имаха родители и любов. Тя не само че нямаше нищо, а и беше на ръба на самоубийство. Не беше спала цяла нощ, чувстваше се ужасно объркана. И й беше напълно безразлично какъв щеше да е полът на детето й. Днес щяха да разберат и това. И какво от това? Писмото от баба й беше обезсмислило всичко.
- Хайде, моля те, не се дръж като бебе, изяж си филията! След десет минути Васко ще е долу.
- Ти не се дръж с мен като с бебе, не ми се яде!
Стана рязко, взе си чинията и изхвърли филията. Маруся свърши с грима си, огледа се доволно и реши да не бъде строга с дъщеря си. Не й беше лесно, трябваше да е по-мека с нея.
- Хайде, мило, че нямам търпение да видим какво ще ни е детенцето!
- Какво ще МИ е детето. Аз пък имам търпение - тросна се Лола и тръгнаха към болницата. Едната едва сдържаше възбудата си от предстоящата радостна новина, а другата едва потискаше отчаянието от предстоящия разговор.