Сексът и комунизмът 2

52.

Сутрините Маруся виждаше, че дъщеря й броди из апартамента с отсъстващ поглед, но залисията около бебето беше главният приоритет за нея и Колев. Той беше луд за бебето. Говореше му нежно, обичаше да го носи из апартамента и да му показва разни предмети, щастието му около малкото същество беше явно. А Лола беше млада, щеше да се оправи. Не беше лесно да няма мъж до себе си, но пък тя и детето й живееха в лукс в сравнение с обикновените българи. Не се съмняваше, че мрачното настроение на дъщеря й ще мине.

А Маруся и Колев несъзнателно разиграваха живота на младо семейство, в което Лола беше излишна. Майка й не смяташе така, но въпреки че уж я беше приел, Колев си налагаше да не показва досадата си от присъствието й. С всеки изминал ден животът на Лола в дома му ставаше все по-нетърпим. Детето беше нейно, но и не беше нейно. Те се държаха така, все едно че беше тяхно. Мислите за безсмислието на живота й се появиха отново с пълна сила. Дори по-силно от преди.

Заставаше до легълцето му и го гледаше дълго, опитвайки се да разбере какво чувства. Трябваше да изпитва неудържима майчинска обич, а колкото и да й се искаше да открие и себе си тази сила и топлина, нея просто я нямаше. Имаше само огромна празнота, която не само че не беше намаляла с появата на детето, а беше станала като незапълняема с нищо черна дупка. Луташе се в нея като слепец, а детето й нямаше представа какво става в душата на майка му.

Не знаеше какво да прави със себе си. Мечтаеше да си намери мъж, някой, който да я обича и да я спаси от всичко това. Спасител. Трябваше да бъде хубав, висок, умен, интелигентен, да е от добро семейство, амбициозен, с чувство за хумор, способен да се грижи за нея, да я направи щастлива, без да знае, че щастието й не можеше да дойде отвън. Да се държи добре с нея и да не й изневерява. И да я измъкне от обстоятелствата, в които се намираше. Не разбираше, че тя трябва да намери всичко това в себе си, а сърцето й беше тъжна, необитаема планета. Ако Лола живееше на Запад, на майка й щеше да е ясно, че много преди да роди, дъщеря й страда от депресия, към която се беше добавила и следродилна депресия. Но нито Маруся, нито Колев се интересуваха от нея и обичайното й лошо настроение. Малкият Стефан ги беше обединил в „истинско“ семейство и те се наслаждаваха на новата ситуация без никакви задръжки и съображения, нито пък деликатност към Лола. Тя трябваше да се радва, че синът й беше гледан в такива изключително добри условия.