Междувременно, въпреки цялата какофония около подготовката за сватбата, Колев беше успял да организира ремонт на една част на огромния си апартамент, която можеше да бъде отделена така, че хем младите да живеят отделно, хем да са му подръка. Направи им отделен вход, поръча, без да ги пита, мебели по свой вкус от завода в Ловеч, купи отделен хладилник, пералня и печка и им предаде ключовете.
Стоян си направи устата да излязат под наем, но Колев го убеди без много усилия, че е най-добре за всички да са наблизо. Нито щяха да харчат пари, нито щеше да им се налага да се разкарват, за да оставят Стефчо при тях, когато искаха да излизат. А и Стефчо си беше свикнал да е около тях, нямаше защо да се разделят. Така развали плановете на Стоян да върже Лола вкъщи да си гледа детето и да не може много да шава. В случая интересите на Лола напълно съвпадаха с тези на Стоян, но по съвсем други причини, които тя нямаше намерение да споделя с него.
Опита се да му повлияе все пак да се махнат от дома на Орлин, без да знае, че той се беше разбрал с Колев да й обясни, че не изкарва достатъчно пари, за да могат да си позволят да живеят под наем в прилично жилище в центъра. А и тя беше студентка и не изкарваше нищо, той нямаше да приеме пари от шефа си. Лола побесня, защото се усети кой седи на дъното на това решение, но нищо не можеше да направи. Беше й ясно, че реално нямат избор. Капанът си стоеше здраво залостен. Добре че поне Стоян беше до нея и вече не беше съвсем част от семейството на Орлин Колев. Мина й през ум да му сподели за семейната си история, както и за писмото от баба си, но бързо се отказа. Нищо добро нямаше да излезе от това, той нямаше да разбере, а и беше подчинен на Колев. Не можеше да очаква от него да застане на нейна страна, когато му беше и тъст, и началник. Колкото и да й беше неприятно, съображенията и компромисите не приключиха със сватбата й.
Постепенно се примири с всичко. Примирението явно беше нещо полезно, направо положително. Според майка й тя порастваше. Имаше и друго хубаво нещо. Откакто беше със Стоян, баща й не й липсваше толкова много. В прегръдката на съпруга си се чувстваше спокойна.