Сексът и комунизмът 2

16.

Прибра се вкъщи приятно изморена и застана пред вратата на стаята на баба си. Не беше влизала в нея от преди смъртта й. Не се чувстваше достатъчно силна, за да го направи. Щеше да й се наложи да прибере или раздаде не само нейните вещи, но и тези на баща си. Мисълта, че той никога вече нямаше да облече дрехите си в гардероба, беше ужасна. Все едно че беше мъртъв. Застана пред вратата на стаята му, сложи ръка на дръжката, натисна я и се отказа.

Пред нея бяха вратите на три стаи, в които не искаше да влиза - на баба й, на майка й и на баща й. Прибра се в своята като животно в бърлогата си и за да не мисли за нещата, които я депресираха, подчерта всички пасажи от закона, отнасящи се до нейния проблем. От това още повече се депресира, но сега щеше да откаже напълно обосновано на майка си и Колев.

Врагът беше три пъти по-възрастен от нея и беше по-силен и умен, но тя щеше да му докаже обратното. Никой нямаше право да решава живота й и живота на детето й вместо нея. Надяваше се все пак в един момент майка й да проумее, че трябва да вземе страната на дъщеря си, да не иска от нея да бъде напълно зависима от един, в крайна сметка, напълно чужд човек. Днес беше женена за Орлин Колев, но каква беше гаранцията, че някой ден нямаше да се разведат? И тогава какво щеше да стане? Колев, който нямаше деца, щеше да се е привързал към детето на Лола и по стар партиен обичай можеше да поиска да го задържи за себе си. С неговите възможности и положение нямаше да е проблем. Лола не можеше да проумее как майка й не разбираше това още сега! Може би пък се правеше, че не разбира, за да не го дразни, а всъщност в решителния момент щеше да вземе правилната страна. Не, Маруся беше сляпо влюбена в могъщия си красив съпруг и истински вярваше, че той би могъл да замести всички бащи в живота на Лола - собствения й и бащата на детето й.

Изведнъж зазвъня телефонът и Лола подскочи стреснато. Никой не знаеше, че е тук, нито пък някой можеше да търси майка й или баща й. Лола реши да не вдига. Всички знаеха, че баща й е избягал и че майка й вече не живее тук. След около десет позвънявания телефонът млъкна, но след секунда зазвъня отново и не спря, докато Лола не издържа. Може пък нещо да се беше случило с майка й. Колкото и да не можеше да я понася, сърцето й се обърна от страх. Трябваше да вдигне.

- Ало...

- Здравей, моето момиче, чичо ти Орлин е, исках да проверя как си...

Не можеше да повярва. Този човек нямаше да я остави на мира явно. По дяволите! Беше й изкарал акъла от страх, сега какво искаше, майка й я нямаше, тя нямаше какво да говори с него. „Остави ме на мира!“ изкрещя в главата си.

- Здравей... Добре съм...

- Майка ти много се притесни, като видя, че не си спала вкъщи...

- Знам, тя мина от тук... Нищо ми няма, всичко е наред... - троснато отговори Лола.

- Искам да ти се извиня, ако съм те засегнал с нещо, и да си поговорим малко...

- Няма за какво... и няма за какво да говорим...

Господи, колко беше нагъл! Нямаше да говори с него без майка си!

- Напротив, ти не знаеш за колко неща можем да си говорим. Каня те на вечеря в Руския клуб, любимото ви място с майка ти...

Лола млъкна. Може би пък на тази вечеря щяха да се разберат и Колев щеше да отстъпи и да се откаже да осиновява детето й. Нямаше време да мисли. Познаваше го - той нямаше да я остави на мира така лесно.

- Ало... Там ли си? - плътният му глас прозвуча кротко, дори приятно, почти приятелски.

- Да, тук съм...

- Какво мислиш?

- Нищо...

- Ще вечеряме ли заедно?

Не можеше да откаже, мамка му!

- Да... Добре.

- Кога ти е удобно?

- Утре вечер.

- Ще мина да те взема в деветнайсет часа, става ли?

-Да.

Лола затвори телефона, без да каже дочуване. Щастливият й ден беше приключил. Нямаше място за бягство. Ако му беше отказала вечерята, разговорът щеше да се отложи във времето и щеше да се тормози, докато майка й се прибереше. Така поне нещата щяха да се изяснят по-бързо. Знаеше точно какъв е законът и можеше да му се противопостави обосновано. Или той щеше да се откаже от идеята си, или щяха да влязат в открита война. Тя нямаше да отстъпи. Орлин Колев можеше да е могъщ и възрастен, но тя беше силна, много по-силна, отколкото той предполагаше. Беше наследила гордия Карамихов характер и това щеше да му се изясни още утре вечер.