Сексът и комунизмът 2

66.

Последваха запознанства на Лола с майка му и на Стоян с малкия Стефан. Майката беше тиха, симпатична жена, която гледаше тъжно. Лола си помисли, че не е ясно защо гледа тъжно, дали защото страдаше по мъжа си, или защото той не я беше направил щастлива. Може би и двете. Беше ясно, че Стоян не прилича на нея. От снимката на стария Велев в хола гледаше мъж в униформа и фуражка, горд и с нереално мек поглед, който му придаваше фотографията от онова време. Всички бяха с топли, тъмни, меки погледи, а реалността беше друга. Стресна се от мислите си, защото Стоян изглеждаше по същия начин, а тя помнеше един друг негов поглед, тъмен като бездна. Бездните не изчезваха току-така. Беше неприятна мисъл.

Съсредоточи се върху майка му, която за сметка на това като че ли й се радваше. Макар и с лека, едва доловима дистанция. Усети малка, прозрачна стена, но стена.

Това момиче имаше незаконно дете от известен актьор. Изглеждаше добро и беше много хубаво, но сигурно имаше нещо сбъркано с нея. И баща й беше невъзвращенец, нищо че беше доведена дъщеря на Орлин Колев. Само той й вдъхваше доверие и заради него не се притесняваше за сина си. Личеше си, че е глезено дете, което не е лишавано от нищо, а на нейния Стоян му трябваше друго момиче. По-обикновено, може би не толкова умно, той да е по-умният, да я води и тя да се подчинява и да го балансира. Познаваше си мъжете. Стоян беше като баща си - ни се водеше, ни се караше. И жените го харесваха и той нямаше задръжки с тях. Беше се опитвала да му говори, но никога не я слушаше. Само я поглеждаше за секунда с дълбокия, леко плашещ поглед на мъжа й, след което идваше да я целуне по главата.

- Не се тревожи, мамо, всичко ще бъде наред. Знаеш, че се оправям с всичко.

На Лола й беше много приятно да ходи у тях, защото живееха простичък, някак наистина човешки живот. Искрено харесваше леля Златка и си мислеше, че е взаимно. А и апартаментът им в „Червена звезда“ беше достатъчно голям, за да не я притесняват, когато бяха в стаята на Стоян. Искаше да направи добро впечатление на майка му.

След като Стоян й беше разказал за страхотното момиче, в което беше влюбен, майка му го беше попитала дали е сигурен, че то може да спи у тях. Родителите й разрешават ли? Ако разрешават и тя има дете, кой гледа детето? Аха, не го гледа тя, а бавачка. Предупреди го да внимава с нея, глезена е, има бавачки, свикнала е на лукс. Това е опасно.

Банята пък беше проблем за Лола. Тя винаги беше проблем, защото всички живееха с родителите си. Не по-малък проблем беше, че обикновено правеха секс през една стена от родителското тяло, и тя се страхуваше, че всичко се чува. Отиваше на пръсти да се измие и винаги се чувстваше на тръни, въпреки че беше ясно, че връзката им става все по-сериозна. В края на краищата Стоян я беше накарал да остава да спи у тях.

Майка му го предупреди да внимава да не забременее момичето. Той само се беше усмихнал, нямаше страшно, знаеше какво прави. Сексът беше страхотен. Обожаваше големите й перфектни гърди и съвършеното й тяло с дълги крака и малко дупе. Умираше да души копринената й дълга коса, която винаги миришеше на скъп парфюм. Вадеше го от неговата реалност и го водеше в един друг свят, за който беше мечтал. Майка му не разбираше тези неща. Беше готов на всичко, за да остане там, в този елегантен свят със западни дрехи и музика, мазди, страхотни почивни станции на Златни пясъци и Дружба. Нейният свят, на любимата му, на Лола. Името й беше курвенско и това също му харесваше.

В началото на връзката им, поне пет пъти, докато Лола беше у тях, телефонът беше оставян да звъни прекалено дълго. Стоян най-накрая вдигаше, след което затваряше. Никой не се обаждал от другата страна. Видя й се малко странно. Но колкото и да беше странно, го забрави.

Една вечер се прибраха много пияни с двойка нейни приятели и докато приятелите й се натискаха на дивана, а майка му се беше скрила в стаята си, Стоян я извика на балкона. Очите му бяха зачервени от алкохола, награбиха се и се изядоха от целувки. Изведнъж властно я отстрани от себе си. Беше почти грубо, Лола се изненада, но нямаше нищо изненадващо, очите му за секунда станаха далечните черни бездни, които я бяха привлекли преди много години. Погледът му се смекчи на секундата, отстрани косата от лицето й, хвана го нежно с големите си ръце и сложи пръст на устата й.

- Шшшшт. Тихо. Обичам те.

Сърцето й подскочи от радост, а в следващата секунда се смрази. Винаги чакаше някой да каже „обичам те“. Понякога го казваха, по-често не. На тези, които го казваха бързо и лесно, не вярваше. Погледна надолу, за да не види недоверието й.

- И аз те обичам... - каза го по принуда и тихо, може би беше вярно, може би не. Със сигурност си падаше по него, но за любов беше рано да се говори. Ясно й беше, че сега той щеше да каже нещо важно. Това, което знаеше, че ще се случи още в момента, в който го видя да приближава към масата им в Руския клуб. Щеше да се омъжи за него. Въпреки миналото. Въпреки неговата версия на онази история и въпреки че дълбоко в себе си не вярваше в нея. Въпреки всичко сложно, което изпитваше към него.

Той повдигна брадичката й, тя му се усмихна леко фалшиво, бяха пили страшно много, устата й беше пресъхнала, виеше й се свят.

- Ей... Искам да се оженя за теб. Искам да ми бъдеш жена...

Да, не беше сбъркала. Нямаше защо да увърта.

- И аз искам да се оженим...

- Утре ще кажа на майка ми, а после можем да поканим на вечеря ваште и да им съобщим.

Така и стана. Майка му прие новината на пръв поглед с радост. Това момиче не беше за сина й, но знаеше, че не може да му противостои. Дано да е щастлив. Колев тържествуваше вътрешно. Отпразнуваха новината с шампанско и червен хайвер. Маруся беше не по-малко щастлива от него. Бъдещият зет беше мъжко момче, с бъдеще. Най-после късметът се беше усмихнал на дъщеря й. Всички тези глупости, които се говореха за него, бяха нелепи. Той беше изключително уравновесен и стабилен, с перфектни обноски, нищо че беше син на милиционер. А онова момиче от Френската явно е било някаква курва, която се беше опитала да повлече всички след себе си. Повече не биваше да мисли за това. Той беше преживял огромна загуба, грижеше се за майка си, която, макар и семпла, направо проста жена, изглеждаше свестен човек. Нямаше нищо по-важно от щастието на Лола. Най-накрая, след всички перипетии и ужасни събития, се случи нещо хубаво и то трябваше да бъде отпразнувано подобаващо. Щяха да направят страхотна сватба.

Лола беше щастлива, но... В нея живееше едно „но“ -непоклатимо, мрачно, очакващо най-лошото, опитващо се да си затвори очите за телефонните обаждания, когато отсреща се мълчеше, за тежкия златен пръстен на ръката му, дори за начина, по който понякога хващаше Стоян да гледа майка й. Гледаше я като мъж, не като бъдещия й зет. Случваше се за секунди и той веднага се усмихваше широко, с най-чаровната си усмивка.

- Най-хубавите жени на София! Лола, ти и майка ти сте просто върхът!

Беше мило към майка й, но... Но...

Обаче беше страхотно, че Стоян обожаваше Стефчо. Играеше си с него, ходеха заедно на разходки в Парка на свободата и в НДК и изглеждаха като истинско семейство. Щеше да стане съвсем истинско скоро, НО.... И все пак беше страхотно, че нямаше нищо против сина й. Знаеше, че не беше насила, беше ясно, че обожава децата.

- Искам дете от теб... - прошепна й една нощ след секс. Тя не се пазеше, но беше със спирала и не беше готова за деца. Трябваше да му повярва истински, да мине време, да види, че наистина я обича, и тогава щеше да махне спиралата. Не го познаваше все още, бяха заедно само от четири месеца. Всичко се случи страшно бързо.

- Нека да поживеем заедно, да свикнем един с друг... -меко му беше отговорила и го беше нацелувала така, че да не продължи с темата, а да я пожелае отново.

- Ммммм... - измърка в ухото й, влизайки пак в нея. -Аз вече съм свикнал, така съм свикнал, че ще те чукам по всяко време, навсякъде, не се заблуждавай...

А тя не знаеше дали се заблуждава, или не, но сега, в момента, беше щастлива. Щеше да има семейство! Това беше най-важното нещо за нея и то се случваше.