Сексът и комунизмът 2

15.

Законите, свързани с осиновяванията, бяха събрани в малка зелена книжка. Беше изключително лесно да намери това, което й трябваше. Ясно се казваше, че дядовците и бабите имаха право да осиновят частично внуците си при един жив родител, като родителят запазваше правата си над детето. Правата му обаче ставаха равни с правата на дядото и бабата, което означаваше, че никой не можеше да взима важни решения, без да се съобразява с другия. Тоест, ако в един приказно илюзорен и напълно невъзможен при сегашните обстоятелства ден Лола можеше да замине при баща си с детето, нямаше да може да го вземе без писменото съгласие на Маруся и Колев. Частичното осиновяване беше капан за нея и детето и не трябваше да позволява да се случи. Отново си припомни всички разкази на майка си за „курвата“ Лариса, чиито майчински права бяха отнети.

Лариса можеше да е курва, но можеше и да не е, а това да е слух, пуснат нарочно от куките, за да я компрометират пред народа. Момичето, което видя преди няколко години, изобщо нямаше вид на курва. Мразеше тази дума, а мъжете я използваха непрекъснато. Тази беше „курва“, онази също, всички жени бяха курви, а мъжете бяха едни кристалночисти същества. Някога Иван се беше опитал да й набие в главата, че тя ще стане курва, виждайки в нея нещо, което тя не беше и никога нямаше да бъде. Явно това нещо беше в него самия. „Курвата“ беше в тях, не в Лариса, а в Лола пък още по-малко. Те виждаха така жените, искаха да ги унижат, а с унижението да ги контролират. Колев можеше да направи същото без проблем.

Сърцето на Лола се сви от страх. Интуицията й подсказваше, че попадне ли веднъж детето й в ръцете на Орлин Колев, той нямаше да се поколебае да я елиминира, за да бъде то само негово. С неговите връзки нямаше да е проблем да я изкара курва. И глупавата й майка не разбираше това и беше на негова страна. Беше бясна на тъпотията й. Лола стана решително и отиде при библиотекарката, да върне книгата.

Беше готова за битка, колкото и да изглеждаше трудна за спечелване. Седна в Унгарския ресторант срещу ВИТИЗ и си поръча любимото ястие - „Добра жена“. Имаше пари за всичко. И за ресторант, и за храна за вкъщи. Такъв апетит не беше имала отдавна. „Добрата жена“ беше с вкусен сос, тънко нарязани парченца месо, кисели краставички, моркови, гъби и чудни пържени картофки. Отпрати с усмивка циганския оркестър, който засвири чардаш до масата й, наяде се на спокойствие и остана няколко минути в пълен покой.

След като излезеше от този ресторант, веселбата приключваше.