Сексът и комунизмът 2

63.

Вечерята със Стоян мина повече от добре. Направо неочаквано за нея самата. Заведе я на Панорамата на парк-хотел „Москва“, където беше резервирал маса. Всички го познаваха, по поведението на сервитьорите си личеше, че често ходи там. Този път й подари само една роза, красиво увита в целофан с панделка. Имаше вкус, а и чувство за такт. Букетът щеше да е прекален за вечеря с неизвестен край. А и беше натегаческо. Не обичаше лигави мъже. Беше ясно, че страшно си пада по нея, но държеше дистанция. Този път беше облечен целият в черно, както някога, само че сега изглеждаше много по-малко заплашителен. Съвсем малко заплашителен. Толкова, колкото тя да го хареса.

Той забеляза веднага погледа й.

- Отслабнах с десет килограма около смъртта на татко. И смятам така да си остана, преди бях някакво бичме...

- Да, беше доста масивен... - усмихна се Лола.

Поръчаха си бутилка траминер „Хан Крум“, сервитьорът наля първо на Стенли, той отпи и кимна небрежно. Явно искаше да покаже, че има добър опит с вината и ресторантите. После стана сериозен и започна да говори. Повтори всичко, което беше казал на Колев, а после Колев беше предал на Лола. Тя го слушаше внимателно, без да го прекъсва. Когато дойде моментът с опетненото му име и несправедливото обвинение, че е насилник, очите му се насълзиха.

- Лола, знам, че всичко това е много трудно за приемане от момиче като теб...

Прекъсна го рязко:

- Не знам какво искаш да кажеш с „момиче като мен“, то е трудно за приемане от всяко момиче. Софи не ми приличаше на нимфоманка. А и как се става курва на петнайсет години, не ми е много ясно. Какъв опит със секса има човек на тази възраст? Има нещо страшно сбъркано и ужасно в тази история... Не знам...

Той се втренчи в очите й с уморен, мек, съблазнителен поглед. Имаше красиви, плътни устни с капризна извивка, челюстта му беше силна, мъжествена. Макар и отслабнал, раменете му бяха широки, косата лъскава, тъмнокестенява, а очите черни като бездна. Бездна, която я привличаше неудържимо.

Лола взе чашата с вино и отпи голяма глътка, за да се прикрие. Но той виждаше всичко. Сърцето му подскочи от радост. Беше му ясно, че се съпротивлява с всички сили, но го желае. Как искаше да я чука. Сега, веднага да я метне на едно такси, да я заведе у тях и да я скъса от секс. Но трябваше да е търпелив. С нея трябваше да е много внимателен и търпелив.

- Напълно те разбирам, повярвай ми. И точно затова ми е адски тежко. Беше огромна грешка, грозна грешка, срам ме е, че я направих... И... съчувствам на Софи... дори бих й се извинил, въпреки че тя едва ли ще иска да ме види...

Хм, ако беше искрен, това беше смело. Лола се впечатли. Може би пък беше искрен. Може би наистина Софи не беше точно тази Софи, която тя си представяше. Може би през цялото време тя наистина не е знаела истината.

- Съмнявам се, че би приела извиненията ти, но е готино, че искаш да се извиниш. Не знам... Само като си го представя, и ми става лошо...

Лицето й отново помръкна. Трябваше да играе агресивно, не биваше да я оставя повече да мисли за това. Беше казал всичко, което трябваше. Пресегна се към ръката й. Тя го погледна изненадано, беше смел жест след всичко, което й разказа. Зениците й се разшириха, срещайки погледа му, но не дръпна ръката си.

- Не си представяй нищо друго, освен хубави неща... с мен... Падам си по теб ужасно и... искам да те направя щастлива... Ти си страхотно момиче, всеки път като те видя, просто... няма да ти кажа какво ми става... Всичко...

Усмихна й се с най-топлата си и широка усмивка. Ръката му беше направо гореща, с очертани мускули, здрава, силна, голяма. Лола прехапа устни за момент и се усмихна тъпо. Не можеше да се понася, знаеше, че си личи, че си пада по него. Дяволите да го вземат.

- Харесвам мъже, които искат да ме правят щастлива, но това не е лесно, предупреждавам....

Тя измъкна ръката си, той се разсмя с глас.

- Още по-добре, не понасям момичета, които не знаят какво искат!

- О, аз знам много добре.

Изведнъж Лола пусна хладната стена, която й вършеше чудесна работа. Това побъркваше мъжете, защото тъкмо си мислеха, че я бяха покорили, и хоп, измъкваше се от ръцете им. Само че Бичето имаше богат опит с жените и това ни най-малко не го обезкуражи, напротив, изостри апетита му. Присви очи и й се усмихна с лека ирония.

- Страхотна си. Само като си помисля откога съм си те заплюл и как ми излезе късметът с баща ти, направо не мога да повярвам, че сега сме заедно тук... Аз ще постигна много, Лола, да знаеш. Пред теб стои мъж с голямо бъдеще.

- Първо, Орлин не ми е баща. Второ - първо го постигни, после ще говорим.

Този май много си беше повярвал, трябваше малко да го приземи. Погледна си часовника. Усетил накъде отиват нещата, той веднага се впусна в разкази за общи техни познати, казармата, родителите му, смъртта на баща му и тя нямаше избор, освен да го слуша. Разбира се, че имаше избор, но й беше интересно да чуе какъв човек е той наистина. Постепенно успя да я увлече и така и тя започна да споделя своите истории и своя живот. Колкото и да й беше приятно обаче, все пак се налагаше да е по-сдържана на първата среща.

- Трябва да се прибирам, майка ми не може да спи при детето.

Бичето леко се ядоса, плановете му за вечерта бяха други, но не го показа. Трябваше да е железен. А тя явно обичаше да контролира ситуацията, но не знаеше, че това няма да трае дълго с него. Щеше да клекне рано или късно. Сега обаче трябваше да бъде идеален кавалер. Каквото искаше Лола, това трябваше да стане.

- Да, разбира се!

Махна на сервитьора за сметката и извади пачка с десетолевки. О, беше добре с кинтите, това беше добра новина. Не си падаше по момчета, които нямаха пари. Не за друго, а защото автоматично това се отразяваше на самочувствието им. Обичаше самоуверени мъже, които можеха да плащат сметките на жените, които харесваха.

Бичето хвърли четирийсет лева на сервитьора и си тръгнаха. Блокът на Колев беше точно зад парк-хотела, така че нямаше много време за разговори. Трябваше да бъде настоятелен. И да се видят колкото се може по-скоро. Желязото се кове, докато е горещо.

- Надявам се, че ще помислиш върху това, което ти разказах, и ще ми дадеш шанс пак да те видя, нали? - каза той и й препречи пътя.

Нощта беше звездна, пролетна, топла, подухваше лек вятър, който галеше любовно, зимата беше свършила, беше време за живот. Отмести един дълъг кичур, който падаше върху лицето й, луната го огря, бяло, нежно, момичешко лице с две големи сиво-сини очи, които го гледаха неразгадаемо. Тя леко наклони глава и се погали в ръката му като котка. Той прокара ръката си под косата й зад врата и властно приближи лицето й към своето. В момента, в който погледите им се срещнаха, се награбиха и се целуваха дълго и ненаситно. Тя рязко го отблъсна.

- Стига, трябва да се прибирам!

Тръгна си, без да се обръща, без да каже довиждане. Бичето се опита да издърпа съвсем отеснелите си джинси леко надолу. Беше надървен до болка.

- Ей! Ще ти се обадя, искам пак да те видя! - извика след нея.

Тя нищо не отговори, само се усмихна доволно на себе си. После си помисли, че беше напълно луда. Това не беше нормално. Падаше си по мъж, който може би беше участвал в брутално изнасилване. Искаше да му вярва, но засега й беше трудно. И въпреки това не можеше да спре да мисли за него. Какво ли беше нормално при нея? Живееше в дома на човек, който я контролираше желязно, а сега си падаше по изнасилвач. Всичко това беше ужасно. Изгони неприятните мисли от главата си. Остана само топлото желание в стомаха й.