Сексът и комунизмът 2

39.

Облечена в красива копринена тъмносиня нощница, обточена с фина дантела, Маруся прегърна щастливо великолепния си съпруг и уморена от щастие, бързо заспа. Имаше здрав сън, спеше дълбоко и никога не помнеше какво сънува, ако изобщо сънуваше. В по-добрите дни на семейството Стефан и Лола си правеха майтапи с нея, като слагаха в ръката й стотинки, или химикалка, или бонбон и тя се събуждаше с всякакви малки предмети в шепата си, без изобщо да е усетила кога са й ги сложили.

Колев измъкна ръката си изпод главата на Маруся и я настани внимателно на нейната възглавница. Не му се спеше, беше превъзбуден и реши да вземе приспивателно, иначе нямаше изгледи да заспи скоро, а утре имаше важни срещи, за които трябваше да е във форма.

Постепенно приспивателното го унесе. Започна да пропада в дълбок тунел, който изглеждаше като гигантски небостъргач с дупка в средата. Плъзгаше се надолу към светлината на дъното му, минавайки край безброй светещи прозорци, през които за секунди зърваше силуети на кора, живеещи в малки клетки. Да, това бяха клетки. Някои от хората стояха до прозорците напълно безизразни. Всъщност лицата им излъчваха омраза. Те чакаха да видят как Колев пропада все по-надолу в тунела. Мразеха го. Нямаше съмнение.

Изведнъж светлината от дъното започна да се увеличава и да става все по-ярка. Скоростта, с която прелиташе покрай клетките, се увеличи, стомахът му се обърна и дъхът му секна от шеметното пропадане, но странното беше, че не го беше страх, а знаеше, че на края на тунела е неговото спасение.

Светлината избухна като ядрена бомба. Колев видя как стълбът й се издига все по-широк и все по-високо над земята, а облакът, тръгващ от него, бързо се разраства. Всичко щеше да бъде унищожено, хората в тунела отдавна бяха мъртви, нямаше и защо да бъдат спасявани. Той внезапно се озова в центъра на облака, облян в топла слънчева светлина, която го заслепи в първия момент. После усети под тялото си топлата земя, мирис на трева и цветя, чу жужене на пчели, чуруликане на птички, над него небето беше яркосиньо, без нито едно облаче. Това като че ли беше раят, в който не вярваше.

Почувства огромно щастие и затвори очи. Една малка, фина ръка взе неговата и той обърна глава. В тревата до него лежеше Анастасия. Беше съвсем млада, не повече от двайсетгодишна, такава, каквато никога не я беше виждал, и го гледаше с любов с огромните си сини очи. Наведе се над него и го целуна по устните. Той я прегърна, големите му ръце обгърнаха тънкото й тяло, сложи я върху себе си, с една ръка хвана момичешката й гърда, която се подаваше под бялата й булчинска рокля, и разбра, че току-що се бяха оженили. Затвори очи, притисна я силно до себе си, членът му се втвърди сладостно. Тя прошепна „Обичам те“ и той отвори очи, за да види любовта й към него. Най-после бяха заедно. Върху него не беше Анастасия, а Лола. Дългите й русоляви коси се бяха посипали върху гърдите му като златиста река, гледаше го в очите втренчено, изтъркаля се от тялото му, легна до него, хвана члена му и започна да движи ръката си все по-бързо. Удоволствието беше огромно, той се извиваше до нея и извърна глава да види и нейното удоволствие. Тя го гледаше втренчено - погледът й внезапно беше станал студен и дистанциран. Изведнъж рязко се залепи за него и захапа ухото му като животно, до болка и кръв, и той се изпразни с вик от безмерна наслада.

Събуди се и бавно отвори очи. Над него беше Маруся, която го гледаше стреснато.

- Какво става, любов моя? Извика насън и ме събуди...

Устата му беше пресъхнала, едвам преглътна, отмести я леко, за да вземе чашата с вода от нощното шкафче и да спечели време, за да се освести. Маруся запали нощната лампа. Гледаше го обезпокоено. Ядоса се, изведнъж просто побесня.

- Загаси лампата веднага!

- Ще ти донеса студена вода, тук е страшно горещо, сигурно си сънувал кошмар...

- Не ми трябва студена вода... Остави ме на мира.

Беше мокър от пот и Маруся отметна завивката със замах, за да види, че по пижамата му имаше мокри петна. Дори и на панталоните.

- Какво става, Орлине?

Овладя се, нямаше защо да се държи така с нея, тя не беше виновна за нищо. Малката курва му се беше появила насън и беше изгубил контрол над себе си. Докато отиваше към банята, отговори спокойно на жена си:

- Нищо, казах ти да загасиш лампата, сънувах кошмар, отивам да се измия...

- Можеше да не ми крещиш, изплаши ме...

- Няма проблем, извинявай, че те събудих... Лягай пак да спиш.

Взе дълъг студен душ, оставяйки водата да тече върху главата му. Споменът от удоволствието беше толкова голям, че отново получи ерекция. Обезпокоена, че съпругът й не се връщаше, Маруся отиде в банята да провери какво става. В момента, в който влезе, той се обърна с гръб към нея.

- Стига си висял под душа, три часът сутринта е, трябва да се наспиш...

- Ей сега идвам, ти лягай...

Бърса се дълго, изчаквайки ерекцията му да спадне, и най-накрая легна до жена си. Неочаквано тя го прегърна и прилепи тяло до неговото. Като по команда, въпреки опитите му да се контролира, Колев отново почувства тялото на Лола до своето и отново получи ерекция. Моментално отблъсна Маруся от себе си. Но тя вече беше усетила какво става и от една страна, беше приятно изненадана, но от друга, трябваше веднага да скрие притеснението си. Дали съпругът й имаше любовница?! Нещо не беше наред, досега никога не го беше виждала възбуден.

Той разбра страха й и я погали по главата както винаги, като куче, безстрастно, благодарен за грижата, и се обърна на другата страна.

- Лека нощ, Маря, заспивай, не мисли глупости...

Маруся го целуна по тила и бързо изгони неприятните мисли от главата си. Не се съмняваше, че я обича, може би просто беше сънувал мокър сън. Случваше се. Но твърдият му член беше нещо абсолютно ново за нея. И вместо да се зарадва, я обзе страх. Заспа с надеждата, че това повече никога няма да се случва между тях. Трябваше да си отваря очите в министерството и да огледа всички секретарки, защото беше сънувал не кошмар, а мокър сън. И не с нея, а с някоя друга. Ако беше с нея, тялото му нямаше да е така враждебно към нейното. Пак изгони лошите мисли, като си каза, че това наистина са глупости и няма да позволи нищо да развали току-що намереното перфектно щастие на семейството й. Която застанеше на пътя й, ако имаше такава, щеше да си го получи. Само какво искаше сега пък Лола. Интуицията й подсказваше, че срещата им няма да е приятна.