Смъртоносни разкрития

8.

Младежът не бе подготвен за официалната обстановка в стаята за разпит точно както се бе надявал Уолт. Придружаваха го баща му, който бе атлетичен мъж, излъчващ сурова красота, и адвокатът му Тери, към когото Уолт изпитваше голям респект. Момчето бе наследило хубавата външност, широките рамене и дълбокия глас на баща си, макар че тази комбинация бе в разрез с наивните му момчешки очи.

Тери Хог — едър, добре облечен мъж с властен вид — издаваше спокойствието на академик.

— Що се отнася до същността на този разпит, шерифе, бих искал отново да подчертая, че моят клиент, г-н Доналдсън, е тук по своя собствена воля, тоест доброволно, и не е обвинен в никакво престъпление.

— Точно така, Тери.

— Г-н Доналдсън има желание да сътрудничи на разследването ви и нищо, казано тук днес, няма да бъде записвано и не може да бъде използвано срещу него.

— Съгласен съм.

— След като уточнихме това — продължи Хог, — помолих клиента си да сверява отговорите си с мен, преди да ги даде, така че той може да търси моя съвет и аз съм тук, за да му го дам. Предварително се извиняваме за забавянето, което това може да предизвика.

— Разбирам.

— Можете да започвате — каза Хог.

— Г-н Доналдсън… Мога ли да ви наричам Брайън? И така, Брайън, имате ли връзка с Дион Фанчели от „Алтурас Драйв“ номер осемнайсет?

Нервният хлапак погледна към Хог, който кимна утвърдително.

— Да. Ние с Ди сме гаджета.

— И всички тук сме наясно със състоянието на г-ца Фанчели — заяви Уолт. — Тоест знаем, че е бременна.

Момчето кимна със съжаление, без да се обръща към Хог. Бащата се размърда в стола си.

— Шерифе — рече Хог, — нека да изясним, че признаването на бременността на младата жена по никакъв начин не означава, че моят клиент има някаква връзка с това.

— Точно затова сме тук, Тери. Нали?

— Тук сме вследствие на вашата покана — уточни Хог.

— Имали ли сте сексуални отношения с г-ца Фанчели? — попита Уолт момчето.

То погледна към Хог, който отговори вместо него.

— Клиентът ми няма да коментира интимната страна на отношенията си с г-ца Фанчели.

— Предполагам, всички сме наясно, че г-ца Фанчели твърди, че детето е на клиента ви — каза Уолт на адвоката, след като Хог бе този, който отговаряше.

— Запознати сме с нейните твърдения — каза Хог, — но пак повтарям, няма да даваме изявления за сексуалната страна на отношенията им.

— Също така всички знаем, че г-ца Фанчели е на петнайсет.

Настана тишина.

— Предполагам, г-н Хог ви е разяснил особеностите на закона в Айдахо — обърна се Уолт към момчето. — Айдахо приема сексуалните връзки между непълнолетни с малка възрастова разлика. Но трябва да си поне на осемнайсет години, за да правиш секс по взаимно съгласие с възрастен. Тоест с мъж над осемнайсет. А ти си над осемнайсет, Брайън. И следователно, ако си прониквал в г-ца Фанчели орално, вагинално или анално, нарушаваш щатския закон.

Хог понечи да се намеси, но се отказа и остави Уолт да продължи, като явно искаше да види накъде клони той.

— Следователно, след като момичето твърди, че има проникване, щатът може да повдигне обвинение срещу теб и да остави съда да решава въпроса. Не се изисква веществено доказателство, макар че не знам дали ти е известно, г-ца Фанчели е запазила електронна кореспонденция — имейли и есемеси — в която обсъжда сексуалната ти връзка с нея, а твоите отговори не го отричат. Всъщност даже напротив…

— Какво намекваш с всичко това, Уолт?

— Искаме да вземем проба.

— В никакъв случай — рече Хог. — Покажи ни съдебна заповед и клиентът ми ще се подчини.

Уолт срещна погледа на адвоката.

— Искам твоят клиент да даде проба доброволно и да помогне на полицията да се сдобие с косъм или друг материал от г-ца Фанчели, който да съдържа нейното ДНК. Може би той вече разполага с нещо такова.

— Това е абсурдно! — подскочи в стола си бащата. — Между тях няма нищо! Това не може да стане.

Без да откъсва очи от Уолт, Хог даде знак на мъжа да остане седнал и най-вече да мълчи.

— Не разбирам — каза Брайън.

Бащата не можеше да се сдържи.

— Той иска да свършиш работата вместо него. Да се махаме оттук.

Хог се обърна към бащата.

— Вие можете да напуснете стаята или да останете тук и да мълчите, но във всеки случай това е последното, което чуваме от вас.

Бащата се навъси, но остана на стола си.

— Дайте да се уточним — предложи Хог. — Искате от моя клиент да участва и да сътрудничи в събирането на доказателства. И в съответствие с поверителния характер на настоящия разпит заявявате, че всяко доказателство, придобито в резултат на това сътрудничество…

— Няма да влезе в официалните бумаги — довърши Уолт. — Не че в момента имаме такива.

Озадачен, Хог се вгледа в него, без да откъсва очи.

— Напуснете стаята, моля. И двамата.

— Аз ли? — учуди се бащата.

— Да — рече Хог.

Двамата станаха и излязоха.

След като вратата се затвори плътно, Хог заговори.

— Имаш друг заподозрян.

— Трябва ми сътрудничеството на момчето — каза Уолт.

— Нали съзнаваш, че ако и когато отново поискаш каквото и да е веществено доказателство от клиента ми, аз ще се боря срещу всяко позоваване на…

— На този етап дело срещу твоя клиент ще е в най-добрия случай рисковано — прекъсна го Уолт. — Ще съм компрометирал доказателството. Вероятно ще загубя възможността да водя съдебно дело срещу него.

— Не вероятно, а със сигурност.

— Колко жалко — въздъхна Уолт.

Хог се облегна, потърка гушата си с голямата си длан и се изкиска.

— С теб човек не скучае нито за миг…

Уолт остана безизразен.

— ДНК-то на момичето… — рече замислено Хог. И присви вежди. — Подозираш бащата.

— С теб човек не скучае нито за миг, Тери.

— Доколко си сигурен?

— За какво да съм сигурен, господин адвокат? Не мисля, че сме обсъждали други заподозрени.

— Щом искаш ДНК-то на момичето и на моя клиент, значи трябва да имаш достъп до ДНК-то на зародиша. Как така имаш ДНК-то на детето, но не и на майката? — Той отново размишляваше на глас.

Уолт оставаше все така безизразен.

— Ако ме прецакаш с това… Винаги си бил честен с мен — смекчи тон адвокатът.

— Късно ми е да се променям.

— Ще поемем голям риск.

— Риск, че ще компрометирам доказателството и че клиентът ти ще се измъкне. Имам нужда от неин косъм. Или фас от цигара. Или следи от телесна течност. Той трябва да ми го даде доброволно.

— И пак повтарям: намекваш, че можеш да се сдобиеш с… околоплодна течност, но не и с ДНК-то на момичето? Как така? — Той млъкна за малко. — Имаш свидетел. Можеш да получиш съдебна заповед за вземане на околоплодна течност, но не си толкова уверен, че можеш да вземеш ДНК-то на непълнолетна.

— Няма нужда да се тревожиш какво имам или нямам, господин адвокат. Това, от което се нуждая, е сътрудничеството на клиента ти.

— И ще го имаш.

— Мислех си, че може да се получи.

Прекъсна ги чукане по вратата.

— Съжалявам, че се намесвам — каза една заместник-шерифка, като промуши глава през вратата. — Имаме стрелба в Лейк Крийк.

Уолт веднага стана и протегна ръка на Хог.

— Направи каквото можеш — каза той.

— Ще ти се обадя — отвърна адвокатът.