Смъртоносни разкрития

40.

Уолт излезе да изпрати Кевин до колата и му благодари, че бе наглеждал спящите му деца.

— Какво излезе от онази бейзболна бухалка? — попита племенникът.

Двамата стояха на предната веранда, щурците свиреха с всички сили, а във въздуха витаеше мирис на прясно окосена трева и горящи въглища. Това бяха любимите летни нощи на Уолт, но му се искаше да бе пропуснал точно тази. Гледаше отнесено.

— Бухалката — повтори Кевин, като имитира с ръце удар от горе надолу.

Уолт потрепери, чудейки се как ще се справи с всичко това. Някои случаи остават неразкрити.

— Нещата са поверителни, нали знаеш? — Произнесе го като укор и моментално съжали.

— Няма значение. Просто питах.

— Все още работим върху нея. Благодарен съм ти за сътрудничеството.

— Не сме на пресконференция.

— Съжалявам. Затрупан съм с грижи.

— Изобщо нямаше да забележа — рече саркастично Кевин. Изглежда не му се тръгваше. Наближаваше един часа.

— При теб всичко добре ли е? — заинтересува се Уолт.

— Ами да, предполагам.

— А майка ти?

— Също. Макар че е чалната.

— Намеренията й са добри.

— Мислех си да поканя Самър у нас.

Ето я причината за бавенето му. Самър бе момиче, което Уолт добре познаваше — момиче, заради което племенникът му едва не бе намерил смъртта си. И все пак той я харесваше. И двамата я харесваха.

— На гости ли? Добра идея.

— Виждаш ли, работата е там, че не мога да я помоля да остане с нас. Мама тотално е обсебила другата спалня, а аз нямам намерение да спя на дивана и да се разкарвам по бельо. Но дори да успеем да получим другата спалня, банята е само една — тази в коридора — а това хич няма да е готино.

— Тя би могла да отседне тук — предложи Уолт, разбрал накъде клонят нещата.

— С момичетата! Да, и аз си мислех за това. Да се грижи за тях — даже бихме могли да го правим заедно. Мислиш ли, че ще стане? Наистина ли?

— Не са много гимназистките, които биха се съгласили да отседнат в дома на шериф. Може би ще е по-добре първо да се разбереш с нея. На твое място не бих хранил големи надежди.

— Тя не мисли толкова лошо за теб.

— Аз тикнах баща й в затвора.

— Вярно. — Племенникът сякаш бе забравил за това. — Да. Добре. Но мога да я питам, нали? Ти си съгласен.

— Да.

— Ще бъде само за няколко дни. Три или четири. — Кевин като че ли сам се убеждаваше или имаше нужда от насърчение.

— Пътят е твърде дълъг, за да се разкарва само за един дълъг уикенд. Покани я за цяла седмица. С твоята работа едва ли ще прекарвате кой знае колко време заедно.

— Надявам се, че ще успея да си поразместя графика.

— Така може и да стане.

— Ама сериозно: нали не възразяваш?

— Не възразявам. За мен е удоволствие.

Все едно слънцето бе изгряло посред нощ. Кевин се усмихна широко, надигна се на пръсти и разпери ръце, като че ли се готвеше да полети.

— Мирише ми на дъжд.

— Така е.

Уолт остана на верандата и го погледа как се отдалечава с колата, помахвайки му с ръка.

Когато се обърна да влезе в къщата, телефонът му избръмча, сигнализирайки за получен есемес, което бе рядкост за него.

Уолт позвъни на мобилния телефон на Брандън.

— По дяволите! Не исках да те будя, шерифе!

— Не си, Томи. Бях буден.

— Защо будуваш по това време? — попита Брандън.

— И аз бих могъл да те питам същото.

— Ти не лежиш с мушнат в гърдите маркуч.

— Не, но се чувствам кажи-речи по същия начин. Иначе как си, като изключим маркуча? — попита Уолт.

— Благодарен съм ти, че си стоял тук. Гейл ми каза.

— Тревожех се за теб, Томи.

— Добре съм. Ще ми напомпат спадналата гума и си тръгвам оттук. Може би още утре, ако съм късметлия. Някаква следа от онзи, дето ме гръмна?

— Работим по въпроса.

— Значи нищо.

— Избяга. Аз обаче съм оптимист. Горската служба претърсва лагерите западно от магистралата под Колд Спрингс. Хора като него си имат определен модел на действие. Няма да стигне далеч.

— Шибни му един от мен, като го хванеш.

— Да, това е точно в моя стил — рече саркастично Уолт. — Какво има, Томи?

— Исках да провериш стаята за доказателства.

— Какво да търся?

— Тук нямам кой знае какво за правене, освен да гледам маркуча или да зяпам през прозореца.

— Да…

— Затова си зяпах през прозореца и видях един ястреб да кръжи в небето.

— Томи, нямам нищо против да си поговоря с теб, но е късно.

— Как мислиш, дали не може случаят с онзи пикап да е бил именно такъв? Не сърна, а ястреб?

Звуците на нощта изпълниха главата на Уолт като бучене.

— Не ми е съвсем ясно накъде биеш, Томи.

— Ястребите се хранят с мърша. Например с прегазени от коли животни. Няма да е първият път, в който виждаме катастрофа, предизвикана от сблъсък с ястреб или орел.

— Това променя ли нещо? — попита Уолт.

— Пикапът удря ястреб и излиза от пътя.

— Е, и? — попита Уолт. Погледна часовника си, внезапно изпитал огромна умора.

— Шофьорът знае какво е блъснал — рече Брандън, размишлявайки на глас. — Може би има размазани остатъци по предното стъкло. Спира и слиза от камиона. Твоята свидетелка ни каза за това.

— Слушам те. — Уолт бе приседнал на ръба на пейката. Напрегна се.

— Автомобилът, следата, която открихме, няма нищо общо с Гейл — предположи Брандън. — Шофьорът изобщо не е видял трупа. Вниманието му е било насочено към откриването на птицата.

— Птицата…

— Маховите пера — поясни Брандън.

— Иска ми се да кажа, че следя мисълта ти, Томи, но не е така.

— На кого му пука за някаква си мъртва птица? — попита Брандън. — Е, вярно, може да е искал да се върне и да стъпче гадината, задето го е накарала да излезе от пътя. Но не мисля, че случаят е бил такъв. Мисля, че е искал маховите пера.

Уолт премести телефона на лявото си ухо.

— Маховите пера — повтори той.

— Рамка за фарове на покрива на пикапа. Що за глупак трябва да е този?

— Може да е от Спасителната служба — възпротиви се Уолт. — Или пожарникар доброволец.

— Или просто обикновен тъпанар.

— Страхотно.

— Пикап, накичен с всякакви гъзарии? Селски фукльо.

— Може да е ловец?

— Не подценявай ловците — предупреди го Брандън.

— Това си е твоя теория, Томи. Каквато и да е тя.

— Не обикновен ловец, а стрелец с лък.

Уолт чу дишането си в телефона.

— Перата, казваш…

— Човече! — изсумтя Брандън. — Ястребът го изкарва от пътя. Шофьорът знае какво е блъснал. Озовава се на банкета, може би дори вижда в огледалото как ястребът се мъчи да отлети. Тръгва назад да види жертвата си…

— Нашата свидетелка потвърди това — каза Уолт, спомняйки си за жената в разсадника.

— Всеки стрелец с лък знае, че е престъпление да вземеш перата на дива птица. Но този ястреб го е изкарал от пътя. Направо си го е просил. Той не рискува да го глобят, като вземе цялата птица, но отскубва няколко пера. Че кой ще забележи?

— Ти — каза Уолт.

— Можем да проверим това. Нали? Аз прибрах птицата. Намира се в хладилника на стаята за доказателства.

— Значи при издирването трябва да включим оглед на предната решетка на пикап.

— Може да се окаже по-лесно. Ако птица се забие в решетката на автомобила, няма да го изкара от пътя. Но ако се блъсне в предното стъкло, това е съвсем друга работа.

— Счупено предно стъкло.

— Червеноопашат мишелов? При движение с 80–90 километра това е като да блъснеш шибан камък.

— Ще проверим сервизите за поправка на стъкла.

— Пикап с рамка за фарове — каза Брандън. — Това трябва да стесни възможностите. Ако хванем този човек, той може да е видял Гейл, а може и да не е. Но бих искал да си поговоря с него.

— Ще се радвам да се върнеш при нас — каза Уолт.

Първите едри дъждовни капки падаха на алеята пред къщата му. Светкавица проблесна високо в небето на север.

— Дръж ме в течение, шерифе. А, и в случай че някой пита: дневната програма на телевизията е досадна.

— Ще предам тази информация.

Уолт стоеше до леглото си. Беше си свалил ризата и се събличаше по шорти, когато чу бученето на тежки машини в далечината. Тъй като живееше само на две пресечки от градската пожарна, разбра точно какво става. Прекоси стаята, грабна радиото от скрина и се обади на диспечера.

Огънят беше на север. На 125-а миля. В района на Колд Спрингс. На мястото бил пратен патрул. Уолт закопча панталона си и посегна към кобура, като същевременно звънеше на Кевин.

Петнайсет минути по-късно племенникът се върна по долнище от пижама и тениска. Слезе от очуканото си „Субару“ и се размина с Уолт на предната веранда, без да промълви и дума.

Уолт забърза към джипа.