Смъртоносни разкрития

19.

— Не го правиш от благотворителност — заяви Болд, когато Уолт спря джипа пред портала от ковано желязо, преграждащ алеята на Винс Уин. Шерифът свали прозореца и се представи по говорителя.

— В никакъв случай — каза Уолт.

— Искаш да присъстваш на този разговор. Затова ме придружи.

— Не е съвсем вярно — възрази шерифът. — Интересувам се от Уин заради Гейл. Без съмнение. Той го заплаши пред мен. И съм любопитен също как ще реагира, като започнеш да го разпитваш за Вета.

— Не мога да си представя, че човек като Винс Уин ще захвърли тяло край магистрала, особено пък край най-оживения път наоколо. В основите на строяща се сграда може би, но по-скоро би го откарал или би платил на някого да го извози надалеч в пущинака и да го остави на дивите животни.

— Съгласен съм. Но пък мога да си представя как ще го халоса с тояга отзад. Уин е прекалено умен, за да се изправи лице в лице срещу човек като Гейл. Удряш го, когато е с гръб към теб, и после правиш нужното, за да си сигурен, че няма да оживее.

— Може да е станал жертва на грабеж, шерифе. Говорихме за това. Вероятно са го подмамили да излезе от колата. Ударили са го отзад. Все по-трудно става да тълкуваме събитията другояче. Трябва да открием онзи джип.

Липсващият джип на Гейл, взет под наем от „Авис“, бе обект на голямо обсъждане. Патрулите претърсваха паркинги, мотели и места за лагеруване. Щатската полиция бе уведомена и обявиха колата за издирване в шестте щата около Айдахо. Уолт се бе надявал досега да има някакъв резултат, но вече с Болд тайно се опасяваха, че са изгубили колата завинаги.

— Ти смяташ, че е инсценирано да изглежда като кражба на автомобил — рече детективът.

— Мисля, че хора като Уин знаят какво бихме очаквали да видим. Агент от неговия ранг се занимава с продажба на впечатления за нещо, което може и да не е вярно или пък не е съвсем каквото го изкарват.

— Така че ни дава това, което искаме. Възможно е.

— Представя го по начин, който ни е удобен.

— Кражба на кола, при която нещата са се объркали — кимна Болд.

— Всичко става след извършване на престъплението — каза Уолт. — Той е натряскан и ликвидира Гейл, а после трябва да замазва нещата. Но човек като него чете тукашния вестник. Знае с какви престъпления се сблъскваме и колко често. Имахме кражба на кола преди по-малко от шест месеца. Бяха халосали шофьора с щанга, докато сменял гумата. Не беше точно като при Гейл, но нещо подобно. Нападателят сложил новата гума и потеглил, без да знае, че преди това човекът се е обадил на „Пътна помощ“. Дадоха ни GPS координатите и за час го спипахме.

— Ами трупът?

— Беше натъпкан в дренажна тръба на пет-шест метра от мястото. Уин лесно би могъл да прочете за случая и да го имитира.

— Ако е от хората, които убиват… — замислено подметна Болд.

Електронният механизъм отвори портала. Уолт мина през него и паркира до едно баскетболно табло.

— Точно това сме дошли да разберем.

— Така е.

— Ако е започнал с Керълайн Вета, тоест направил е вече сефтето, тогава за него не би било голям проблем да пречука и Гейл.

Болд се усмихна мрачно.

— Двамата с Матюс ще си допаднете — каза той. Погледна замислено към къщата и на Уолт му се стори, че се опитва да придобие някаква първоначална представа за Уин. — Добре си дошъл, ако искаш да присъстваш.

— Само ще объркам нещата — възрази Уолт. — Това е игра за двама души. Ще оставя предварителната работа на теб. Може да му извъртим някой номер в стил „Коломбо“ — когато ти приключиш, да го притиснем с теб и да го изненадаме с вестта за Гейл. И то веднага след като е престанал да се отбранява за Вета.

— Планът звучи добре. — Болд излезе от колата. — Ако искаш да си тръгнеш, мога да те извикам по-късно. Няма смисъл да ти губя времето.

— Не се тревожи. Ще го използвам добре.

Най-близките съседи имаха спортна площадка зад къщата, която включваше тенискорт и игрища за баскетбол и волейбол върху една-единствена асфалтова плоча. Уолт прекоси площадката, а после и ивица зелена трева, за да стигне до едноетажната кирпичена къща с четири крила, разположени във формата на Х. Там, където крилата се срещаха, имаше централна жилищна площ, чийто гръб представляваше шестметрова стена от цветно стъкло, обърната към планината. Той намери входната врата в края на автомобилна алея с формата на подкова, която заобикаляше наглед вековна пагода; същият поток, който течеше през имението на Уин, ромолеше покрай нея и се виеше сред азиатска каменна градина.

Жената, която отвори, можеше да е към шейсетте, но изглеждаше по-скоро на четирийсет и нямаше признаци да е ползвала услугите на пластични хирурзи. Всичко във фигурата й говореше, че се занимава с йога, пие плодови сокове и си прави акупунктура. Тя носеше избелени сини джинси и плътно прилепнала тениска. Не можа да скрие изненадата си, когато видя униформен шериф пред вратата си.

— Какво ще обичате?

Уолт се представи с чина си.

— Гуен Уолтърс. Познавам лицето ви от вестниците — каза тя. — Гласувах за вас!

Уолт й благодари. Често му го казваха, но той се чудеше в колко от случаите е вярно.

— Бих искал да ви задам няколко въпроса, ако ми отделите минутка.

— Разбира се. — Тя го покани с жест да влезе. — Чай? Сок?

— Не, благодаря.

Холът бе облян в слънчева светлина. Дворът отвън бе голям горе-долу колкото парцела с дома на Уолт. Двамата седнаха на тапицирани столове край една тикова маса.

— Винс Уин… — започна Уолт.

— Да — прекъсна го тя. — Досетих се. — Присви очи и се размърда неловко в стола. — За стрелбата ли става дума?

— Да. И за други неща.

— Аз не съм клюкарка, шерифе. И уважавам правото на съседите си на личен живот. Това е важно за всички нас.

— Съгласен съм.

— Винс е преуспял човек, постигнал го е със собствени сили.

— Така е.

— Макар че съпругът ми нарича всички агенти кръвопийци. Той е във филмовия бизнес. Но няма откъде да го познавате. Режисьор по ефектите е.

— Г-н Уин твърди, че в имението му нахълтал непознат мъж. Миналата нощ. Когато беше стрелбата.

— Не знам нищо за това — рече тя.

— За стрелбата или за непознатия?

— Не съм видяла никого. — Жената зарея поглед навън, към слънчевия двор, а после се взря в Уолт, все още присвила очи. И продължи да говори, подбирайки внимателно думите си. — Винс е доста общителен… Предполагам, че в неговия бизнес човек трябва да забавлява много хора.

— Доста е оживено тук горе — рече Уолт.

— Така е.

— По всяко време на денонощието.

— Да. По всяко време. Има доста… купони.

— Какви са гостите? Мъже? Жени?

— Всякакви. И много.

— Инцидентът с пистолета. За първи път ли се случва такова нещо?

— Винс… Как да се изразя? Забавите могат да продължат до късно. Могат да станат… Мисля, че той се наслаждава на купоните като всеки друг. Понякога нещата стават по-грубички, продължават до среднощ и са доста шумни. И ако трябва да правя догадки, бих казала, че Винс невинаги успява да контролира буйния си нрав.

— Луда глава ли е?

— Май не описвам добре картината.

— Бие ли се?

— Крещи. Спори. Но може да го прави по телефона, знам ли? Изглежда, по-често говори с хората по телефона, отколкото на живо, и съм забелязала, че обича да го прави на открито. А и работата му по природа е конфликтна, нали? Всички тези сделки. И сумите! Марк, моят съпруг, следи всичко това. Той е спортен фен. Много се радва, че живее до Винс. Но, божичко, какви цифри чуваме понякога…

— Говорехме за споровете — напомни й Уолт.

— Може да бъде много шумен — рече тя.

— Наркотици?

Жената присви очи и явно й бе трудно да заговори.

— Виждала ли сте да използват наркотици в къщата?

Тя се поколеба и накрая кимна. Уолт усети прилив на адреналин — ако можеше да я накара да го изрече на глас, щеше да има достатъчно основание да претърси дома на Уин.

— Това „да“ ли означава?

Тя кимна отново.

— Трябва да ми отговорите с думи.

— Той ми е съсед.

— Той живее на метри от децата ви — каза шерифът, като се сети за спортната площадка.

Жената леко наведе глава и го изгледа с любопитство.

— Видях отвън баскетболната площадка. Предполагам, че…

— Децата ни са тийнейджъри. Две момчета и едно момиче.

— Такъв съсед не е най-добрият пример за подражание — каза Уолт.

— Не се дръжте покровителствено, шерифе.

Губеше я. А бе стигнал толкова близо.

— Той… има ли някакви контакти с тях?

— Отнася се много добре с момчетата. Дава им топки с автографи и други неща. Но Винс… се гордее със спортната си фигура. Обича да се разхожда полугол. Аз лично го смятам за възмутително и не ми харесва дъщеря ми да гледа такива неща…

— А в нощта на стрелбата?

— Да, аз се обадих на 911, ако за това питате. Или може би вече го знаете. — Тя го изгледа замислено, но не получи никакъв отговор. — Изкара ни акъла, на мен и на Марк. Пиенето. Стрелбата. Искам да кажа, не сме толкова далеч.

— Употребата на наркотици. — Уолт го изрече без въпросителна интонация.

Гуен Уолтърс като че ли се канеше да каже нещо, но си замълча.

Шерифът порови в джоба на ризата си и извади снимка на Гейл. Постави я на масата.

— Виждали ли сте го по-рано?

Тя поклати глава.

— Изглежда ми смътно познат, но не, не мога да кажа, че съм го виждала.

— Гостувал е на г-н Уин? Оттам ли ви е познат?

Тя отново поклати глава.

— Не мога да кажа със сигурност. Идват толкова много хора.

— Може би е гостувал наскоро?

— Не, наскоро не е.

— Ами тази? — Уолт й показа копие от вестникарска снимка на Керълайн Вета.

Жената тъкмо отпиваше от чая си с лед, когато застина в тази поза, вперила очи в снимката. Остави чашата, погледна към Уолт, а после пак към снимката.

— Не мога да кажа със сигурност… — повтори тя, далеч по-неубедително.

— Идвала ли е при г-н Уин?

— Не зная… — отвърна тя за пореден път. — Има… Винс има много приятели. Голяма част от тях са жени.

— Но ви изглежда позната — притисна я Уолт.

— Да не е Керълайн? — попита жената.

— Тя е. — Шерифът се постара по лицето му да не проличи никаква реакция, но отвътре цял се тресеше от вълнение. Гуен й знаеше малкото име.

— Когато я познавахме, беше с различна прическа. А тази променя изцяло лицето й.

— Познавали сте я като приятелка на г-н Уин?

— По едно време идваше тук често. Това беше миналата година. Приключи около Коледа, струва ми се. Чухме какво й се е случило. Бедничката. Беше мило момиче. Хубава като картинка.

— Как бихте описали взаимоотношенията им? Топли? Враждебни?

— Като на всички други, предполагам. Ту така, ту инак… — Очите й блеснаха. — Нали не мислите, че…

Уолт запази лицето си безизразно.

— Винс? — Тя беше на ръба да избухне.

— Вие как смятате? Възможно ли е?

— Те идваха у нас на вечеря. На барбекю. Винс винаги беше толкова забавен. Какви истории разправяше само!

— Ами Керълайн?

— Керълайн умееше да се оправя с мъжете. Обичаше да флиртува. Беше привлекателна.

Тя го изгледа преценяващо и на него му се стори, че я видя да кимва лекичко, макар че можеше и да си го е въобразил. Вените на шията й едва забележимо се издуха.

— Въпросът, който трябва да бъде зададен — продължи Уолт, — е дали г-н Уин някога е избухвал в нейно присъствие. Споровете, които сте дочули, включвали ли са г-ца Вета? — Беше по-добре да остави разпита на Болд, но вече не можеше да отстъпи.

— Винс спори с всички, шерифе. Той си е конфликтен по природа.

— Включително и с г-ца Вета.

— Разбира се! Да. Те спореха. Винс никога не се е боял да заеме някаква позиция. Не се свенеше насила.

Отначало Уолт чу грешно думата. Стори му се, че жената казва „не се свенеше от насилие“. Трябваше му секунда, за да осъзнае какво изрече в действителност. А после още няколко, за да си събере мислите.

— Някога да я е удрял или заплашвал във ваше присъствие? И ви моля добре да обмислите отговора си.

— Винс заплашва всички — каза тя сухо. — Той ругае, хвали се и се заяжда с всеки, с когото пожелае. Такъв си му е характерът. Когато влезе в стаята, веднага го забелязваш. Някои хора просто са си такива.

— Нуждая се от прям отговор — настоя Уолт. — Керълайн Вета е била брутално пребита до смърт. Трябва да имате предвид това.

Сломена, Гуен Уолтърс се помъчи да спре треперенето на устните си. Тя сведе очи и кимна.

— Разбирам. Бедничката. — После поклати глава. — Но дали действително съм виждала Винс да я удря? Не. Нито пък съм го забелязвала да удря някого другиго. Никога.

— Обаче сте чували някои неща — предположи Уолт.

— Съседи сме. Съседите знаят много повече, отколкото трябва.

Тогава на Уолт му просветна, една мисъл го прониза като мълния… От самото начало бе подходил грешно. Уин знаеше за това семейство нещо, което те не желаеха да се разчува. Децата? Креватни тайни? Употреба на наркотици? Кой знае… Но тази жена имаше нещо за криене, също като съседа на Лиза, също като Уин, и не искаше да развърти кранчето, защото водата можеше да плисне и в двете посоки…

Тя стана от стола си, изведнъж коренно променена. Протегна му ръка.

— Шерифе.

— Тя е мъртва — напомни й шерифът.

— Не ви завиждам за работата. Ако се сетя за нещо, ще ви се обадя — изрече жената неубедително.

Те си стиснаха ръцете. Нейната бе студена и тя бързо я отдръпна.

Не размениха нито дума повече. Слънчевата светлина заслепи очите му, когато той пое към входната врата. Удиви се, че хората живеят по този начин.

Спря се на прага, обърна се и срещна погледа й. Не каза нищо, но и не помръдна. Времето се проточи.

— Не знам дали това ще ви свърши някаква работа, но отношенията между Керълайн и Винс изглеждаха по-скоро бизнес, отколкото удоволствие. Съпругът ми неведнъж се чудеше на глас дали тя просто не му е любовница, а не приятелка, ако разбирате за какво говоря…

— Момиче на повикване ли?

— Платена компаньонка. Когато бяха заедно, усещането бе различно. Това е всичко. Сякаш споделяха обща тайна, но не такава, каквато имат двойките. Не мога да го обясня.

— Мисля, че го обяснихте много добре — рече шерифът. И й благодари.

— Трябваш ми — каза Болд.

Двамата с Уолт разговаряха под баскетболния кош на Винс Уин.

— Толкова зле ли мина? — попита Уолт. — Искаш да го притиснем двамата?

— Избягва въпросите. При него има един адвокат на име Евърс. Истински майстор. Уин иска да припише смъртта на Вета на Гейл. Всичко да бъде чисто и спретнато.

— Знае ли за Гейл?

— Не му личи да знае, но той е човек, с когото не би искал да играеш покер.

— Отправи ли директни обвинения към Гейл?

— Адвокатът не би му позволил да стигне толкова далеч, но щеше да го направи, ако беше сам. Скоро ще се разчуе, че трупът е на Гейл. Ако искаме да притиснем Уин, преди Евърс да е подготвил отбраната, сега му е времето.

— Как смяташ да процедираме? — Уолт не щеше да изглежда наивен, но същевременно показваше уважение към мъжа.

— Те се бяха подготвили много добре за случая с Вета — призна Болд. — Не съм сигурен, че ще е така за Гейл. Аз бих намекнал за улики — ще поискам да видя колите му, ще проверя дали има абонамент за местния вестник, ще подметна, че разполагаме с косми и тъкани, и ще се опитам да установя кога са се срещали за последно.

— Да го постреснем малко.

— А после може би ще прекъсна и ще се върна към Вета. Човек като Уин е свикнал да върши много неща наведнъж и да работи под непрекъснато напрежение. Няма да получим нищо, което дори бегло да наподобява самопризнание, но може би ще си проличат някои пукнатини, които да използваме по-късно.

— Той се съгласи да се срещне с теб най-вече защото не желае публичност. Това е в наша полза. Доколкото разбирам, разполагаме с косми и тъкани от случая Вета?

— Харесва ми начинът ти на мислене — рече Болд. — Не се колебай да използваш това, ако сметнеш за нужно. — Той го потупа по рамото.

Уин изглеждаше изненадан, когато отвори вратата и видя шерифа и детектива пред себе си.

— Харис — извика той към вътрешността на къщата.

Харис Евърс бе оплешивяващ мъж, един от онези градски хора, които не се чувстват удобно, когато се правят на провинциалисти. Джинсите му бяха намачкани, голите му глезени имаха нездрав блед цвят, а черният му кожен колан с тока серийно производство изобщо не пасваше на панталоните му.

— Шерифе? — каза Евърс.

— Чудех се дали не мога да разменя една-две приказки с клиента ви.

— За какво?

— Може да се каже, допълнителни уточнения за изстрелите от миналата нощ.

— Няма да стане — заяви Евърс.

— Сигурно знаете, че вашият клиент, г-н Уин, заплаши човек в мое присъствие. Закани се, че ще го убие и ще поеме риска да бъде осъден.

Евърс хвърли скрит поглед към Уин, без да може да скрие разочарованието си.

— Този човек е мъртъв — продължи шерифът. — Вчера Мартел Гейл беше открит край Магистрала седемдесет и пет.

— Чакайте малко, по дяволите! — извика Уин, като направо подскочи от пода. — Казвате ми, че Гейл е мъртъв?

— А вие заплашихте да го убиете.

— Аз… Ох, мамка му… Това си бяха само дрънканици. Аз съм си такъв.

— Изрекохте го пред мен — напомни му Уолт.

Евърс се напрегна, очите му зашариха.

— Какво ще кажете всички да поседнем за малко?

— А какво ще кажеш нашите приятелчета тук да си вървят, откъдето са дошли? — рече Уин, който започваше да се разгорещява.

— Бихме могли да направим всичко и по официалния път — каза Уолт, — но тогава не мога да обещая, че от спортните новини няма да чуят, че определен агент се разследва.

— Ах, ти… — изсъска Уин.

— Винс! — Евърс покани с жест всички в хола. Седнаха около масичка за кафе с формата на слонско седло, под полилей на Дейл Чихули. От хола се откриваше панорамен изглед към недалечната планина.

Уолт се сещаше за дузина начини да започне разпита, но се вслуша в съвета на Болд за уликите и нагази в територия, която не му бе съвсем позната. Надяваше се, че детективът ще му се притече на помощ, ако се наложи.

— Колко бейзболни бухалки притежавате, г-н Уин?

— Какво?

— Бейзболни бухалки.

— Що за въпрос е това?

— Съвсем прост. Някои хора колекционират електрически китари — обясни Уолт. — Други — вино. Деми Мур има триетажна викторианска къща в Хейли, пълна само с кукли. И то няколкостотин. Назначила си е иконом, който живее там и се грижи за колекцията й. Мисля, че човек като вас, като се има предвид работата ви, вероятно притежава повече бейзболни бухалки от нормалното. Бъркам ли?

Уин погледна към Евърс, който кимна.

— Имам колекция от бухалки с автографи.

— Тя тук, в Айдахо, ли се намира? Или в Лос Анджелис?

— И тук, и там. Разделена е между дома и офиса ми.

— Шерифе — каза Евърс, — това е от значение, защото…? За оръжието на убийството ли говорим?

Уолт не му обърна внимание.

— Колко са бухалките?

— Тук имам може би около дузина.

— Ами колите? Колко регистрирани или нерегистрирани превозни средства притежавате тук, в Айдахо?

Уин присви очи.

— Включително мотоциклетите ли?

— Вие имате достъп до тази информация — намеси се Евърс. — Не се налага клиентът ми да отговаря на това. Проверете.

— Три — каза Уолт, — без да се броят четирите ви мотоциклета. „Порше“, ретро „Роудстър“ и „Форд F-100“.

— Тогава защо питате? — изгледа го подозрително Уин.

— И двамата с шериф Флеминг имаме интерес към случая „Вета“, който още се разследва — обади се Болд. — Кога за последен път вие или някой от вашите служители сте карали форда?

— Пикапът ли? Нямам представа. Никаква. Аз не го карам кой знае колко. Веднъж в седмицата може би… Служителите ми си имат собствени коли. Не карат моите.

— Винс — повиши глас Евърс. — Няма да отговаряш, освен ако аз не ти кажа. — Беше разбрал каква грешка допусна Уин току-що, независимо дали неговият клиент го съзнаваше, или не. Отричайки, че служителите му ползват колата, той бе уличил себе си, в случай че откриеха някаква улика по пикапа му.

Това бе голяма победа и Болд погледна тържествуващо към шерифа.

— А вие кога сте го карали за последно? — попита Уолт.

— Не, Винс. Достатъчно за пикапа — каза Евърс.

— Че какво? — сопна се Уин на адвоката си. Сетне се обърна към Уолт и каза: — С него закарах мотоциклетите до Копър Бейсин. Това беше може би преди десетина дни. Бяхме с един приятел. Тръгнахме след обяд, върнахме се някъде по залез-слънце. Преминахме Трейл Крийк точно по залез. Колко часа прави това: девет — девет и половина? Беше в четвъртък. По̀ миналия четвъртък.

— И оттогава не сте го карали?

— Не съм.

— А сменяли ли сте гумите на пикапа?

— Боже! — възкликна Уин.

— Недей да отговаряш на това! — посъветва го Евърс.

Уин започваше да схваща.

— Ще се радваме да ви сътрудничим, шерифе — каза адвокатът. — Но ако се интересувате от такива подробности, ще посъветвам Винс да не отговаря, преди двамата с него да сме проучили и обсъдили възможностите му.

Уолт забеляза, че детективът се облегна в стола, и го прие за знак, че той се опитва да изглежда удобно настанен, все едно ще се задържат тук още известно време, в което се съмняваше.

— Вие обвинявате Гейл за убийството на Вета — каза Болд.

— Мисля, че звучи логично, да — отвърна Уин.

— Тогава кой е убил Гейл? — попита Болд.

— Откъде да знам, баси…

— След инцидента миналата нощ — стрелбата с пистолета — имали ли сте някакъв контакт с Мартел Гейл? И трябва да ви предупредя, че разполагаме със списък на разговорите му.

Объркан, Уин погледна към адвоката си.

— Клиентът ми няма да отговори на това — каза Евърс. — Господа, трябва да остана насаме с клиента си. Ако искате да продължите този…

— Бих ви предложил да дойдете до участъка — каза Уолт. — Какво ще кажете за след един час?

От вълнение бузите на Уин пламнаха.

— Искате това да се разчуе. Искате да стигне до телевизията.

— Искаме отговори — поправи го Уолт.

— Трябва да отбележим, че нашите два отдела виждат връзка между тези смъртни случаи — добави Болд — и ще продължат да си сътрудничат и да обменят ресурси и улики.

— Това излиза извън всякакъв контрол! — избухна Уин. — Вие, хора, сте адски далеч от истината.

— Тогава просветлете ни, г-н Уин — отвърна Болд. — На всяка цена.

— Заплаших го. Бях бесен, така де… Бях уплашен. Тоя човек е — или беше, няма значение — шибан изрод. Последния път, като го видях, беше толкова напомпан със стероиди, че приличаше на шибания Хълк, и то след като стане зелен. Ясно ли ви е? Такива ми ти работи. Но това значи ли, че съм го очистил? Айде стига глупости!

— Доколкото ви е известно — каза спокойно Уолт, — през последните две седмици сменяни ли са гуми на пикапа ви?

— Не, не, не — намеси се Евърс, отнемайки на Уин всякаква възможност да отговори. — Няма да навлизаме в такива подробности.

— Защо? Какво ми пука? — прекъсна го Уин. — Не. Не са сменяни, доколкото знам.

— Винс! — смъмри го Евърс. — Няма да се разберем така.

— По-рано заявихте — каза Болд, — че сте дошли направо от Сиатъл, прав ли съм?

— Да. И?

— След пристигането си забелязали ли сте — тогава или сега — нещо от вещите ви да липсва? — поинтересува се Болд.

Уин погледна към Евърс.

— Тук или в Хейли — напомни му Уолт.

Евърс кимна на клиента си.

— Не — отвърна Уин.

Болд надраска нещо в бележника си.

— Добре — каза Евърс, — засега приключихме. Ще се съобразим с всички съдебни разпореждания или писмени искания, които представите.

— Харис, няма да правим цирк от всичко това — каза Уин. Обърна се към Уолт и детектива. — Не съм се виждал или говорил с Гейл повече от година. Начало и край на заявлението. Нищичко не знам за смъртта му или дори, че е бил тук.

— Въпреки това стреляхте по него миналата нощ — напомни му шерифът.

— Стрелях по някого.

— Казахте ми, че бил Гейл.

— Казах ви, че мисля, че е бил Гейл…

— А сега той е мъртъв.

— Толкова по-добре.

— Винс, моля те! — намеси се отново Евърс.

— Вярвате ли, че Гейл е бил в този район? — попита Болд.

— Получих онова съобщение по имейла — обясни Уин. — Това ми беше достатъчно. Реших, че вероятно Керълайн е била в списъка, и знаех какво се случи с нея. Нямах намерение да рискувам.

Уолт си помисли, че ще се окаже трудно, ако не и невъзможно да се сдобият с имената от електронния списък, но изглежда си струваше да опитат. Ако Гейл наистина беше търсил отмъщение, вероятните му жертви щяха да са вътре.

— Ще ви помоля да не напускате окръга, без да съобщите в шерифската служба — каза Уолт.

— Глупости! — ядоса се Уин. — Аз движа дузина сделки. При повикване трябва моментално да замина за Ел Ей.

— Съобщете в участъка преди заминаването — повтори Уолт, обръщайки се към адвоката.

— Аз не съм убил Гейл! — заяви гневно Уин.

Болд се приведе напред.

— Кажете ни всичко, което знаете за връзките си с Керълайн Вета и Мартел Гейл още тук и сега, и имате шанс да се отървете от цялата тази работа. Усещам обаче, че това вероятно е последният ви шанс да го сторите тихо и тайно.

— Заплашвате клиента ми, така ли? — обади се Евърс. — Правилно ли чух?

— Опитвам се да ви спестя пътуване до Сиатъл — рече Болд. — Но мисля, че услугите, които ви правя, бяха дотук. — Той се изправи.

Уолт също стана от дивана, чудейки се как може да измъкне заповед за обиск, преди Уин да се е сетил да почисти всяка бейзболна бухалка в колекцията си. А какво ли би си помислил баща му за това, че работи заедно с ченге като Лу Болд? Сетне се запита защо това изобщо го вълнува.