Смъртоносни разкрития

50.

Щом Уолт чу приближаваща се сирена, макар тя все още да бе далеч, сърцето му подскочи. Изрично беше наредил да не ги включват и едва когато сирената отмина и заглъхна на север, той осъзна, че патрулката пътува по друго повикване. Козината на Беатрис се бе напълнила с осили, докато обикаляше по поляната, сумтейки и бързайки да улови изгубената миризма. Уолт я наблюдаваше отдалеч, без да й се пречка, но бе готов да я последва. Щом вдигна очи, видя хиляди акра държавна гора, които планинецът вече познаваше добре, след като ги бе проучвал няколко месеца. Това даваше на мъжа несъмнено предимство, докато пък Беатрис представляваше ответният удар на Уолт.

Закъснелият размисъл не беше от полза за никого, най-малко пък за него. Сега разбираше последиците от неизреченото напрежение, на което бе подложил Гили Менкез. И за разлика от Гили на него щеше да му се наложи да живее с последиците. Започваше да разбира как бе позволил уликите да оформят неоснователни подозрения и се чудеше доколко собствените му чувства са спомогнали за това. Застанал сам насред поляната, му се искаше да закрещи, да моли за прошка, макар и да не бе сигурен кого точно.

Извади телефона си и погледна пропуснатото обаждане. Беше от диспечерката. Провери отново радиото си — още не работеше, въпреки че се бе изкачил по-нависоко. Не можа да се сдържи и се обади.

— „Спешни служби“ — отвърна външно спокоен женски глас.

— Флеминг се обажда. Къде е подкреплението?

— Имаме линейка на мястото, шерифе. Що се отнася до патрулите… Изглежда всички, освен Хъксли са заминали за Кери заради онова удавяне. Хъксли беше от другата страна на Галена. Пътува на юг към вас.

Проблемите с бюджета бяха свили вечерната смяна до шестима полицаи в четири патрулни коли. Той прокле окръжния съвет заради орязаните финанси и собствените си заместник-шерифи и диспечери, задето бяха позволили да възникне липса на патрули. Не за първи път група отегчени заместник-шерифи се струпваха на едно място.

От офиса на Уолт се бяха обадили и на Кечъмското полицейско управление.

— Ами Кечъм?

— Верижна катастрофа на четири коли с пожар и ранени на кръстопътя в седловината. Имат два патрула на местопроизшествието. Линейката ви ни е нужна там час по-скоро. Току-що ги отзовах.

Съсредоточил цялото си внимание върху Беатрис, Уолт не бе видял отдалечаването на фаровете.

— Трябва ми подкрепление, Глория.

— Да, сър.

— Искам този район да бъде блокиран и претърсен, както говорихме. Става дума за заподозрян в убийство, по дяволите — избухна той, проявявайки рядък изблик на емоции. — Искам всички заместник-шерифи, които са на повикване, тук горе. Искам всеки, с когото разполагаме, който и да е той, веднага. По букви ли да ти го кажа?

— Разбрано. Задействам веригата от повиквания.

Това беше неособено деликатна нападка срещу Уолт от страна на много бдителна диспечерка. Глория си разбираше от работата и той не бе прав да й се кара. Достатъчно бе да издаде заповед за задействане на повикванията. Избухването му не бе помогнало на никого.

— Благодаря ти — каза той.

Това я свари неподготвена.

— Няма проблем, шерифе.

— Погрижи се да стане — не се сдържа да добави той. После затвори.

Лъчът на фенерчето му следваше наглед безцелното кръжене на Беатрис, докато тя започна да смалява зоната, което подсказа на Уолт, че трябва да тръгне към нея. Както и да действаше обонянието й, накрая движенията й се свеждаха до малка площ, от която се стрелваше право напред, внезапно съсредоточена върху миризмата. Този момент бързо наближаваше и когато тя улови ясно дирята, оставена от убиеца, се обърна, за да се увери, че Уолт внимава. Изглеждаше едва ли не горда от него, щом откри, че се приближава зад гърба й, и развълнувано се втурна към края на поляната, озърна се назад още веднъж и се скри от поглед. За миг Уолт загуби самообладание — преди да изчезне, тя бе забила нос в земята и се насочваше надолу, към имението на Енгълтън.