Смъртоносни разкрития

45.

Дъг Анстед прегледа уликите, застанал край дванайсетата дупка на голф игрището „Вали Клъб“. Той и партньорът му пропуснаха три други групи пред себе си и с всяка следваща нетърпението на мъжа нарастваше. Лек ветрец подвиваше краищата на листовете в отворената папка и караше Анстед да се бори със съдържанието й. Стикът за голф бе стиснат между коленете му и дръжката стърчеше малко като фалос.

— Честно казано, Уолт, не съм възхитен.

— Нима? — Шерифът разбираше риска от настоящия си — и единствен — план. Беше възнамерявал да го изиграе в момент по свой избор, а не на Ериън. Но ето че сега се намираше тук.

Законът можеше да бъде приятел или враг, а през последните няколко дни Уолт търсеше начин да убеди Анстед, че има доста добри доказателства срещу Кайра. Също като него Анстед бе на изборна длъжност. Уолт разчиташе на това.

— Ще бъде адски непопулярно да обвиня това момиче. По дяволите, тази година тя държа реч пред Защитниците. И двамата бяхме там.

— Така е.

— Тя е нещо като местен герой.

— Разполагаме с бухалката — напомни му Уолт.

— Бухалка, по която има три комплекта отпечатъци. Тя вече е признала, че я е пипала. А разходката до Йелоустоун? Това не е наказуемо, доколкото знам.

— Не.

— Ами Фиона? — попита Анстед. — Тя виждала ли е Гейл в имението? Потвърди ли нещо от това?

Уолт не можеше да си позволи да лъже. Анстед имаше компетентен екип. Мъжът беше амбициозен — говореше се, че е хвърлил око на поста „главен окръжен прокурор“. Щеше да проучи случая из основи.

— Г-ца Кеншоу се появила в спешното отделение рано на следващия ден. Удар по тила. Малко е неясна за подробностите. Казва, че се спънала в табуретка.

Анстед го изгледа с подозрение.

— Разпита ли я? Официално, имам предвид?

— Предпочитам да не го правя. Тя не е съвсем на себе си. Всичко, което каже, всичко, което измъкнем от нея, ще бъде отхвърлено заради психичното й състояние. Когато ефектите от този удар отшумят… Но знае ли човек кога може да стане това?

— Твърди, че не си спомня, така ли? Доста удобно.

— Отпечатъците, които открихме върху бухалката, не са нейните. Не е тя тази, която е заминала, без да каже на никого, и при връщането си се е скрила в мазето.

— За бога, Уолт, това момиче Туливич е преживяло истински кошмар. Плаши се от собствената си сянка. Ако се захванем с нея, по-добре да сме адски сигурни, че знаем какво правим, а тук не виждам такова нещо.

Уолт запази лицето си безизразно.

— Имаме доказателствата от медицинската експертиза — напомни му той. — Полените. Гейл е бил в имението на Енгълтън.

— Всички знаем, че заседателите обичат тези неща. Но съдиите се нуждаят от повече убеждаване. А никъде тук не виждам лабораторно сравнение между цветята в имението на Енгълтън и полените, открити по трупа на Гейл. Нали?

— Подобно изследване може да отнеме седмици. — Всъщност семейство Енгълтън бяха отказали на Уолт да вземе улики от имението.

— Това не е мой проблем. — Анстед му връчи папката и се обърна към тринайсетата дупка. — Играеш голф, нали?

— Да.

— Трябва някой път да направим една игра.

— С удоволствие.

Анстед погледна за втори път към тринайсетата дупка. Партньорът му изглеждаше готов да избухне, когато още една група стигна до грийна на дванайсетата.

— Ами Фанчели? — попита Уолт. — Проследих пикапа, защото мислех, че има важно отношение към убийството на Гейл, само че един от заместник-шерифите ми проумя, че не е така. Обаче мога да го използвам. И двамата можем да го използваме…

— Ще бъде доста рисковано. Съмнявам се, че някой се е опитвал да приложи този федерален закон в последно време.

— Да не забравяме онзи колективен процес срещу Северозападната електрокомпания в Уайоминг.

— Там ставаше дума за птици, които са се изпържили на високоволтовите кабели, а не за ловец с лък, който е оскубал прегазен ястреб. Това е федерален закон, а не щатски.

— Но го има черно на бяло.

— Да, има го. Само че не е изпробван.

— Разбираш какво целя.

— Да. Изобретателно е, а също така и важно, мисля. Мръсник като този го спипваш както можеш.

— Това имах предвид. — Шерифът си помисли: Пък и гласоподавателите ще го одобрят.

— Аз не само ще те подкрепя по отношение на Фанчели — каза Анстед, — но и ще свикам пресконференция, на която ще изложа всичко публично, с надеждата, че това ще ни помогне да пресечем финала.

Изненада.

— Ще искам да си до мен — допълни той.

— Няма проблем — каза Уолт.

— Искаш ли моите момчета да го разгласят?

Ако уведомяха пресата, може би Фиона щеше да бъде пратена да снима ареста. Уолт потрепери при тази мисъл.

— Май по-добре не.

— Сигурен ли си? Това е адски добър коз, статия на първа страница и снимка на онзи в белезници. Предубеждаване на заседателите, сещаш се… — Той побутна леко Уолт по рамото. Шерифът отбеляза, че нещата почват да стават прекалено дружески.

— Ще съобщя в кантората ти, когато го приберем. Какво ще кажеш?

— За кога говорим? — Явно не искаше журналистите да го спипат, докато играе голф. Не би изглеждало добре.

— Мога да изчакам около час — рече Уолт.

— Ти си добър човек, Уолт — отвърна Анстед, широко ухилен. Приведе се към него. — Играем на вързано, по двайсет долара на дупка, а с Тим това е като да вземеш близалката на бебе. Само че не си го чул от мен.

— Моите хора ще се обадят в кантората ти, като го приберем — повтори Уолт.

— Ще искам да си до мен.

— Ясно.

— Но за да ме накараш да се заема с Туливич, ще ти е нужно нещо много повече. Тя е задънена улица, Уолт. Там ни чакат само неприятности.

— Добре. — Шерифът се опита да прозвучи разочаровано, докато вътрешно ликуваше от предвидимостта на мъжа. Не за първи път доказателствата в някой случай не достигаха, макар че престъпникът бе ясен.

— Не бих се захванал с това дело, освен ако не накараш мъртвеца да стане и да я посочи с пръст. — Анстед се усмихна. Съвършените му зъби блеснаха на загорялото му лице. Уолт стоеше пред следващия главен прокурор и двамата го знаеха.

— Случаят може да остане нерешен — предупреди го Уолт, отново криейки радостта в гласа си.

— Страхотна игра — отбеляза Анстед, като вдигна стика си, но изгледа Уолт в очите с известно подозрение. Беше доловил облекчението му.

— Страхотна игра — повтори Уолт.