Смъртоносни разкрития

25.

Фиона позна номера — беше централата на участъка — и вдигна мобилния си телефон, като очакваше да чуе гласа на Уолт. Разочарова се, щом откри, че е Нанси, секретарката му. Застанала в малката кухня на бунгалото, тя погледна през прозореца над мивката към горичката от трепетлики и ярко пламтящите лилии между белите стволове.

— Нанси?

— Трябва да ми разясниш една дреболия. Току-що получихме GPS координатите на пикапа, които поиска…

— О, слава богу.

— Работата е там, че координатите се намират в имението на Енгълтън.

— Какво?

— Има възможност за грешка от около пет метра, или нещо такова, така че… Не съм съвсем сигурна как да процедирам. Искаш ли да пратя някой заместник…

— Не, не! — каза Фиона, отиде бързо до другия край на хола и погледна към къщата. — Не мога да повярвам. Толкова съжалявам. Нека поогледам наоколо и ще ти се обадя. Показва ли къде в имението се намира? Има ли такива подробности?

— Има смесен изглед: сателитна снимка, наложена върху компютърна карта. Показва, че пикапът е в къщата. Може и да е в хола — засмя се Нанси. — Но все пак има някаква допустима грешка.

— Ще погледна.

— После ми се обади, става ли?

— Обещавам. Дай ми пет минути. — Тя затвори и замислено пъхна телефона в джоба си. Прекоси алеята, без да обръща внимание на игривите катерички и на червения парапланер, носещ се по топлите течения над северния хребет. За нея съществуваше единствено гаражът. Колкото повече се приближаваше до него, толкова по-голямо вълнение я обземаше.

Може би устройството е било свалено от пикапа и оставено в гаража. В такъв случай какво говореше това за изчезването на автомобила? Двамата с Уолт бяха проверили празното отделение.

Фиона се надигна на пръсти, надникна през прозорчето на гаражната врата и видя каросерията. Пикапът бе паркиран точно където му бе мястото. Тя се почувства глупаво, задето бе накарала Уолт да поиска проследяване по GPS. Кайра явно бе взела автомобила и после го бе върнала. Фиона откри, че я обзема гняв. Беше бясна на момичето, задето й бе причинило толкова тревоги и притеснения.

Отиде до предната врата на къщата и я намери заключена. Почука силно. Кайра не отговори. Тя опита отново дръжката, а после, ядосана, изтича до бунгалото да вземе ключа си. Върна се, отключи вратата и нахлу вътре.

— Кайра! Кайра? — Тя минаваше от стая в стая и все повече побесняваше. — Кайра! — Втурна се нагоре по стълбите. Вторият етаж, втората врата вляво. Отвори я рязко.

Стаята бе празна. Нямаше и следа от момичето. Изглеждаше точно така, както я бе видяла последния път. Лек страх пробяга през нея. Не й бе хрумнало, че може някой друг, а не Кайра, да е върнал камиона. Някой друг, а не Кайра, да е в къщата. Мъжът от планината например — дали за него бе говорила, докато беше под хипноза? Той ли й бе причинил сътресение на мозъка?

Фиона тръгна крадешком по коридора към елегантното стълбище, водещо към хола на приземния етаж. Стисна перилото и заслиза предпазливо стъпало по стъпало, озъртайки се, за да държи всичко под око. Доскорошният й гняв, предизвикан от безотговорната Кайра, се беше стопил и сега тя отново бе загрижена за липсващото момиче. Усети, че се паникьосва. Чудеше се как бе позволила на емоциите да я направляват. Нанси щеше да прати някой заместник-шериф, ако бе поискала. В упоритото си желание да защити Кайра и семейство Енгълтън бе действала припряно и глупаво.

В подножието на стълбите се поколеба. Чуваше лекото бръмчене на двата хладилника, цъкането на часовника над камината. Ушите й бучаха, сърцето й биеше като полудяло. Къщата бе огромна, многоетажна и с няколко крила, с винена изба, сауна, физкултурен салон. Фиона ужасно се страхуваше, но знаеше, че ако Кайра бе върнала пикапа, трябваше да говори с нея преди хората на шерифа.

Входната врата я мамеше. Навън щеше да се чувства по-сигурна. Вместо това тя заобиколи основата на виещото се стълбище от черешово дърво и тръгна по един коридор, покрай който се редяха килерите, а между тях висяха семейни снимки. Стигна до задното стълбище и слезе по него на долния етаж. Претърси физкултурния салон, двете бани и сауната. Двете спални за гости. Едно служебно помещение, което се ползваше и за склад. Пералнята. Върна се горе и отиде до южното крило, което бе предназначено за гости и се състоеше от два апартамента с по две спални. Провери всички килери и четирите бани.

Когато се върна в хола, ужасът в нея се сгъсти: имаше чувството, че я наблюдават. Грабна един кристален куб с оловна тежест — награда за благотворителност, дадена на Майкъл и Лесли от някаква калифорнийска болница — стисна го, сякаш бе топка за бейзбол, сетне го вдигна до рамото си като оръжие.

— Знам, че си тук — каза тя, макар че не проумяваше нищо. — Усещам присъствието ти.

Вгледа се в широкия коридор, водещ към гаража. Той се простираше напред и изведнъж й се стори много по-дълъг. Покрай него се редяха още килери и кухненски склад — зад всяка от тези врати някой можеше да се крие. Тя се опита да овладее дишането си, да се успокои, но безрезултатно. Притисна гръб към стената и се запромъква към първата врата, претича през коридора и прилепи гръб към отсрещната стена. Продължаваше да държи високо кристалния куб, представяйки си как го стоварва в лицето на натрапника. Премина по коридора, като непрестанно се местеше от стена на стена, нащрек през цялото време. Стигна до вратата на гаража и я блъсна.

Тя се удари в стопера и се върна към нея. Фиона я спря с крак. Един фризер в гаража избоботи и тя изведнъж си го представи като ковчег. Тръгна внимателно към него, промъквайки се покрай пикапа, който изненадващо се беше появил на мястото си. Опря гръб във фризера, набра кода на ключалката му и я отвори, после вдигна слепешком капака и най-сетне събра сили да погледне вътре. Видя само парчета замразено месо в бели хартиени опаковки.

Едва сега усети, че нервите й се успокояват. Последният й голям страх беше, че ще открие Кайра в пикапа. Тя събра кураж, стъпи на страничната подпора, хвана се с лявата ръка за огледалото, докато в дясната продължаваше да стиска стъкления куб, и притисна лице към стъклото, опитвайки се да надзърне в купето. Огледа предната, а после и задната седалка. Беше празно.

Покатери се в каросерията и се поколеба само за миг, преди да повдигне капака на сандъка, прикрепен под задното прозорче на кабината. Вътре имаше инструменти и акумулаторен кабел. И никакъв труп. Тя седна в каросерията и изпусна шумна въздишка, изчака да й мине замайването и опита да се стегне. Гневът й към Кайра бавно се връщаше и това бе всичко, което можеше да направи, за да го потисне.

Трябваше да се обади на Нанси. Дължеше обяснение на Уолт. Но въображението й я бе завладяло. Беше се съсредоточила върху опитите да си обясни какво й се е случило, къде бе отишла Кайра, кой беше изхвърлил трупа в подножието на планината…

Тъй като знаеше, че Нанси чака обаждането й, тя се разбърза, внезапно изпълнена с енергия, освободена от товара на предишните си страхове. Действаше така методично, като че ли го бе репетирала.

Намери чисти листове хартия и тиксо в офиса на Майкъл. Акрилна боя в ателието на Лесли. Когато се върна, вдигна вратата на гаража, качи се в пикапа и откри ключовете в поставката за чаша. Пъхна ключа в стартера и остави вратата на шофьора отворена. Алармата запищя, докато тя слагаше слепените листове копирна хартия зад всяко едно от колелата. Смеси тъмнолилавата боя с малко вода и старателно намаза гумите, сякаш го бе правила стотици пъти. Качи се зад волана и даде на заден, после събра листовете хартия и хареса три от четирите отпечатъка. Повтори процедурата за предната дясна гума, след което избърса всички гуми с мокър парцал, паркира пикапа и затвори автоматичната врата. Върна се в бунгалото и принтира снимките на отпечатъците от гуми, открити близо до трупа на Гейл.

Мащабът не беше правилен и тя принтира повторно две от снимките, като този път ги увеличи дотолкова, че не бяха съвсем ясни, но достатъчно широки.

После сложи снимките до отпечатъците, които бе направила в гаража, и се зае да изследва шарката. Взе една рулетка от кухненското чекмедже и забеляза, че ръцете й треперят, докато броеше редовете на шарката и се опитваше да изчисли ширината. Накрая обърна наопаки снимката отдясно, плъзна я покрай слепените листове копирна хартия и това, което видя, я накара да ахне…

Тя стреснато подскочи и изпищя, когато телефонът в джоба й иззвъня. Бръкна да го извади, като знаеше кой е още преди да види екрана.

Палецът й се поколеба над бутона, докато тя се чудеше да отговаря ли, или не.