Смъртоносни разкрития

14.

Уолт и Болд се приближиха до разсадника пешком по черния път, който започваше на четвърт миля южно от трупа. Слънцето грееше ярко и блестеше по найлоните на шестте 15-метрови оранжерии, покриващи лехите като малки полуцилиндрични хангари. Един очукан зелен пикап бе паркиран в края, където пътят се разширяваше в кръгла площадка. Малък багер стоеше пред барака, достатъчно голяма да подслони две машини. До бараката имаше стара каравана със зацапани стъкла и отворен катинар, който висеше на ръждясала халка.

Уолт потропа на вратата, докато Болд отиде да надзърне в най-близката оранжерия.

— Голяма дейност се развива тука — рече той.

— По тези места почти нищо не може да порасне без много труд и малко късмет — поясни Уолт. — През зимата е трийсет градуса под нулата. През лятото стига до плюс четирийсет. Земята е страшно суха.

Вратата бе отворена от сънлива жена на около трийсет и пет, която явно беше ходила твърде много на слънце и твърде малко на фризьор. На зелената й тениска имаше картинка на дърво, под което бе избродиран надписът: „Развъдник Голдън Ийгъл“.

— Мога ли да ви помогна, шерифе?

— Надявам се — каза Уолт.

Тя слезе по грубите дървени стъпала. Беше по-ниска от Уолт, слаба и жилеста.

— Маги Шарп — каза тя, като му стисна ръката.

Уолт представи Болд като колега от Сиатъл.

— Тук съм само на гости — каза Болд.

— Какво става? Какви са всичките тези коли там?

— Искам да ви попитам дали през последните два дни не сте видели пикап да излиза извън магистралата, от западната й страна?

— Там горе ли? Не знам… Не.

— Всичко, което можете да ни кажете, ще ни бъде от помощ — рече Уолт, доловил колебанието на жената. — Няма да ви замесваме лично.

— Не е бил моят камион — каза тя, когато Болд се приближи до превозното средство.

— Не — съгласи се Уолт. — Гумите са по-широки от тези на вашия шевролет. — Болд погледна към него, безмълвно впечатлен от това, че той вече е огледал камиона. — Няма закон срещу карането извън пътя — каза Уолт, като пусна една насилена усмивка.

— Не съм била аз — отвърна тя с ненужно отбранителен тон.

— Мисля, че това вече го установихме.

— Тогава?

— Вие се намирате най-близо до мястото. Може да сте видели някакви хора там горе? Или да става нещо — каквото и да е.

— Вероятно през нощта — подхвърли Болд, който се бе приближил към тях.

— През нощта не работя. Кой казва, че работя през нощта?

Болд и шерифът се спогледаха.

— Един ваш съсед от… Голдън Ийгъл… казва, че му се сторило, че видял пикап от лявата страна на пътя — заговори Болд. — Но ние забелязахме този ваш път, водещ дотук, и помислихме, че може да е видял вашия камион и да го е сбъркал с камиона, който ни интересува.

Уолт стрелна Болд с озадачен поглед: откъде бе измислил всичко това?

— Наистина ли? — Очите й издаваха, че печели време.

— Фаровете на колите могат да играят номера на очите през нощта — каза Уолт. — Влияят на възприятието за дълбочина. Ако е бил вашият камион, а не този, който ни интересува, това ще ни помогне.

— Какво ще правя тук през нощта? — попита Маги Шарп. — Да не би някой да ми плаща извънредно? Работя по десет часа, пет дни в седмицата. Като стане шест вечерта, изчезвам. Не ме разбирайте погрешно, харесвам си работата. В момента няма много работни места наоколо. Не се оплаквам. Само казвам, че ако е било след шест часа, не съм била аз.

— Добре — съгласи се Болд. — Това е логично. Ами шефът ви? Или някой от колегите?

— През нощта? Вижте, ако се очакваше да има замръзване или нещо такова, може би щяха да останат. Шерифът ще ви каже, че целогодишно ни сполетяват силни студове. Но са по-малко, откакто започна глобалното затопляне. Нали? И нито веднъж през последния месец и нещо. Лятото е горещо. И още по-сухо от обикновено.

— Тези неща издържат ли на бури? — попита Уолт, поглеждайки към оранжериите.

— Поне досега устояват — каза тя.

— Преди две нощи имахме доста сериозна буря — спомни си той. — С градушка, нали?

Очите на жената се присвиха. Усещаше капан, но не можеше да го види ясно.

— Не мога да говоря от името на собственика — рече тя. — Мога да ви кажа само, че ако някой е видял пикап след шест часа, не съм била аз. Не е бил моят.

— Ясно.

— Значи трябва да говорим със собственика — каза Болд. — За камион, видян тук през нощта.

— Не. Тоест, разбира се… От вас зависи, нали? Какво ме интересува мен?

И все пак явно я интересуваше. И двамата мъже усетиха опасенията й.

— Ако си спомните нещо — каза Уолт, — номера ни го има в указателя.

— Да, мисля, че ще успея да ви намеря. — Усмивката не стоеше добре на лицето й, бе толкова не на място, колкото и престорената увереност в гласа й.

Мъжете й благодариха и тръгнаха по пътя обратно към магистралата.

— Откъде знаете, че не е бил нейният камион? — попита Болд.

— В момента вървим по доказателството — поясни Уолт. — Като идвахме насам, забелязах, че само два камиона използват често този път. Един пикап с по-тесни гуми — нейният — и камион с двойни гуми на задната ос, вероятно за доставки. Има и други следи, но повечето са стари и са на коли, не на пикапи.

— Работата на окръжните шерифи се оказва по-сложна, отколкото предполагах — рече Болд.

— Баща ми все ме упреква. Той е бивш служител на Бюрото, както може би вече знаете. Смята, че си губя времето тук. За нас голямо събитие е сбиване в бара.

— Всекиму своето. Деца имате ли?

— Две момичета. Близначки. На единайсет, но се държат като петнайсетгодишни.

— Предполагам, че мястото е добро за тях.

— Затова съм тук.

— Не всеки има такава възможност — каза Болд.

— Ами вие?

— Момче и момиче, горе-долу на същата възраст. Де да можех да измисля начин да живея на място като това — въздъхна той, гледайки към небето. — Да. Тук човек няма много грижи. Доколкото разбирам.

— Ако някой ден решите да се пенсионирате, елате тук — отвърна Уолт. Каза го по-скоро като шега, но после си помисли колко ценен би бил човек като Болд като щатен сътрудник и това му даде някои нови идеи. Мъжът веднага му бе допаднал. Той се беше подготвил да посрещне някакъв надменен градски детектив и бе смаян да открие, че човекът е толкова отзивчив.

— Какво мислите за жената? — попита Болд.

— Не мога да кажа кой знае какво. Страхува се от нещо. От значката, предполагам. Често се случва по тези места. Ами вие?

— Същото. Не й вярвам.

— Толкова упорито настоява, че не работи нощем.

— Да. Значи знаем две неща — каза Болд.

— Видяла е нещо, и то през нощта — рече Уолт. — И това представлява проблем за нея.

— И за нас.

— И за нас — съгласи се Уолт.

Болд спря някъде по средата на черния път и бавно се завъртя в пълен кръг.

— Боже — каза той. Пое си дълбоко дъх, толкова дълбоко, че се закашля. — Това е невероятно.

Шерифът обгърна с поглед панорамата на обраслите с градински чай хълмове, вечнозелените дървета и синьото небе.

— Понякога забравям, че е толкова хубаво… — призна той.

— Наоколо не се виждат никакви къщи, откъдето да има добър изглед.

Уолт осъзна, че детективът преценява вероятността да има свидетели.

— Аз не ходя често по домовете да разпитвам — обясни шерифът. — Ще задействаме местните медии. Ще пуснем съобщение. Хората ми ще обиколят от врата на врата Голдън Ийгъл, Рейнбоу Бенд и може би част от Гимлет — всичките близки подокръзи. Има няколко частни имения, забутани зад планината, от тази страна. Точно затова там горе няма пътеки — голяма част от земята е частна собственост. — Те стигнаха до банкета на магистралата и свиха на север към колите, пръснати край пътя. — Камион, излязъл от магистралата през нощта — каза Уолт. — В този участък гъмжи от лосове и сърни. Имаме доста инциденти тук.

— Мислите, че може да е вървял пеш? — попита Болд.

— Някой завива, за да избегне сърна, и блъска мъжа, който е вървял край пътя?

— Може да го е помел странично. Мъжът е паднал надолу с главата — каза Уолт. — Не е бил нужен силен удар.

— Тогава защо онази Марта Стюарт9 не искаше да ни каже какво е видяла?

Уолт потули усмивката си.

— Ще се оправим — каза той.

— Вдругиден ще престана да ти досаждам — напомни му Болд.

— Ами ако те помоля да останеш?

Болд се засмя. Двамата мъже продължиха на север. Колите забавяха, за да могат шофьорите да зяпат полицейските патрулки. Уолт си помисли, че трябва да състави екип, който да обходи местността и да гледа за фасове, бирени кутии и всякакви отпадъци.

После си спомни, че бойскаутите бяха събирали боклук, преди да открият трупа, и се втурна нагоре по пътя, вадейки радиото си, за да се обади на Брандън.

Болд го последва, без да бърза особено. Вече кроеше планове как може да удължи престоя си.