Смъртоносни разкрития

33.

Дафни Матюс беше хубава жена, и то като се има предвид, че компютърното видео по никакъв начин не я ласкаеше. Тъмнокоса красавица с енергичен поглед и намек за покана в донякъде приглушения й глас, тя събуди интелектуалното любопитство на Уолт. Прииска му се да прекрачи през екрана и да прекара няколко часа с нея. Навяваше му мисли за Клеопатра — загадъчна, съблазнителна, адски интелигентна — а още не бе казала нищо, освен „здрасти“ и „радвам се да се запознаем“.

— Сержантът помоли да се свържа с вас.

— Много съм ви благодарен.

— Нещо ново, което да добавите към случая?

Уолт я запозна с част от новостите, но не с всички, и имаше чувството, че тя някак си усеща, че той крие нещо от нея. Може би бе свикнала и просто го очакваше от всички ченгета.

Гледаше как ръката й се движи, докато тя си водеше бележки за откриването на кървавите следи от Беа. Видя я как препрочете бележките. Очите й се стрелнаха към него и пак се сведоха. Чуваше тихото й дишане по тонколонките на компютъра.

— Няма нищо по-лошо от непоискан съвет — каза тя.

— Смятайте, че съм го поискал — отвърна той.

— Сержантът сериозно се интересува от вашия случай и вярва, че е възможно и дори вероятно той да има връзка със случая „Керълайн Вета“. Точно затова помоли за тази среща.

— Няма проблем от моя страна. Наистина. Ние със сержант Болд… Присъствието му тук бе добре дошло. Сработихме се добре, мисля. Той говори за вас с голямо уважение.

— И за вас също.

— Радвам се да го чуя.

— Сержантът поиска да ви запозная с моето мнение за жертвата и с някои от нещата, които забелязах при разглеждането на случая.

— На всяка цена. Целият съм в слух.

— Добре. Първо, търсите мъж между…

— Защо? — прекъсна я Уолт.

— Защо мъж ли? Защото го е убил с един удар по главата.

Уолт изведнъж усети силното туптене на сърцето си. Подразни го шума от въздуха, минаващ през вентилационния отвор в стената. Това, за което тя намекваше, беше толкова просто. Нещо, което той не бе отчел.

— Един удар — повтори той.

— Да. Ударът е попаднал високо в задната част на главата на жертвата. Един-единствен фатален удар, който по мое мнение би изисквал значителна сила. Съдебният лекар може да ви помогне по този въпрос.

— Да, така е…

— Значи сте наясно.

— Да — повтори Уолт. — Честно казано, не се бях замислял много над тези неща.

— На мен това ми е работата — каза тя, опитвайки се да му спести неудобството. — Предполагам, че не е невъзможно и жена да нанесе този удар, но аз работя с вероятности. Статистика. А статистически бихме поставили този случай при мъжете. Още нещо: една жена сигурно ще нанесе удар отстрани на главата, а не от горе надолу. Повечето жени не са размахвали бухалка или брадва толкова често като мъжете и се учат да замахват от дясно на ляво. Ако са взели бухалка за самозащита, ще замахнат от дясно на ляво. Гейл е ударен в горната част на черепа, с насочен право надолу удар, сякаш нанесен от човек, който цепи дърва. Слушайте, всичко това са предположения, нищо чудно да греша — случва се често, повярвайте ми.

— Не. Добре се справяте. Продължавайте.

— Вероятно е между… да речем, между двайсет и четирийсетгодишен — пак отчасти заради значителната сила, нужна, за да повалиш човек като Гейл с един удар. Силен е и се намира в добра форма. Гейл има няколко рани по дланите и предмишниците — може би получени при самозащита. Но предполагам, че ги е получил след удара. Мисля, че убиецът се е промъкнал скришом до него. Изненадал го е в гръб. Това ни дава допълнителна информация: става дума за човек, който умее да се промъква, ловец. А ударът по главата е нанесен с цел да го убие, не да го рани. Всичко е било предрешено още в началото на този замах.

Дафни Матюс млъкна за миг, сякаш да събере мислите си.

— Що се отнася до Гейл — продължи тя, — доколкото разбираме… от контакта ви с членката на „Анонимните наркомани“, целта на пребиваването му във вашия район е, меко казано, необичайна. Противно на образа на освободен престъпник, жадуващ за отмъщение, в светлината на това, което знаем сега, бих предположила, че е бил изпълнен с угризения човек, който се възстановява от своята зависимост. Обикновено такива хора, тръгнали по дванайсетте стъпки, са в приповдигнато настроение, дори изпълнени с оптимизъм, разкайващи се, готови да простят и изпитващи нужда от прошка. Дали могат да прибегнат към насилие? Разбира се. Не твърдя, че мога да предскажа как е било в този случай, но статистически не бих сложила Гейл много високо в списъка на възможните убийци на Керълайн Вета и го казах на сержанта. Ако е бил там за осъществяване на деветата стъпка, тогава мисля, че по-скоро трябва да гледаме на него като на човек, търсещ помирение. Той е дошъл, за да се извини, да изкупи грешките си. И работата е там, че вече го е бил приел вътрешно. Приел е грешките си, което е определящо за състоянието на ума му. Той е предал контрола над живота си на един нов човек и вероятно се е дистанцирал от някогашния Гейл. Дори жена като Керълайн Вета да е мърморила, да го е обвинявала, да е крещяла, да е бесняла, неговите реакции вероятно биха били две: да стои там и да търпи, да го приеме; или да се обърне и да си тръгне. Просто не мога да си представя, че би я пребил до смърт, особено пък с такава жестокост.

Уолт я слушаше изумен.

— С какво помага това на разследването ви? — попита тя риторично. — Дава ви представа за емоционалното състояние на Гейл. Да речем, че се е срещнал с Керълайн Вета. Да речем, че като си е тръгнал, тя е била жива. Да речем, че после научава за смъртта й, жестоката й смърт, и е достатъчно запознат със системата, за да знае, че ще е първият заподозрян. Това го поставя в трудно, дори отчаяно положение. Той предполага, че някой като сержанта е по петите му. Още не е приключил с деветата стъпка. Това може да звучи абсурдно, но хората, възстановяващи се от зависимост, са силно целеустремени, шерифе. Влизат в програмата и за някои от тях вече не съществува нищо друго. Само за това живеят. Той е дошъл в Сън Вали, за да свърши нещо. Може би влиза без позволение в имението на онзи агент. Може би обмисля да установи контакт, но също така се страхува, че вестта го е изпреварила. Емоционалното му състояние е лабилно. Той се намира в процес на възстановяване, преоткриване на себе си. Някой стреля по него. Кой знае как би реагирал на това? Моето професионално предположение е, че ще си тръгне. Може да се върне някой друг ден, далеч в бъдещето, за да извърши стъпката, но няма да насилва нещата. Контактът ще започне и ще завърши там. Ако след това агентът се е свързал с него, дали той би се съгласил да се срещнат? Мисля, че да. И не забравяйте: той е изпълнен с желание да прощава и да му простят. Въпреки че са стреляли по него, съмнявам се, че би се отнесъл с подозрение към срещата.

— Би отишъл право там.

— Възможно е. Но не забравяйте, че той е бил обладан от нехарактерна за него наивност. През първата година от възстановяването човек е като в розов облак… Би могъл да налети на всичко беззащитен… И изглежда, че е станало именно така. Някой се е промъкнал до него и го е ликвидирал. Гейл е бил много едър мъж. И двамата знаем, че ударът би трябвало да е решаващ и нанесен без предупреждение. Гейл се е намирал с гръб към убиеца и не е очаквал нападението. Мисля, че и двете неща са важни за вас.

Уолт се усети, че си нахвърля бележки.

— Да — каза той. — Благодаря.

— Открихте ли мястото на извършване на престъплението?

— Не. — Отказаха ми заповед за обиск, помисли си той.

— Убиецът се е прокраднал тайно — продължи тя. — Не мога да си представя, че мястото е било добре осветено. Бих казала, че трябва да има препятствия, зад които нападателят да се крие, за да успее да се промъкне достатъчно близо, без да го видят или чуят. Сержантът спомена, че сте открили наетата кола в гората. Само че да се прокраднеш така в гората, е много трудно, ако не и невъзможно.

— А може би убиецът се е криел, а Гейл се е натъкнал на него.

— Има много неща, които трябва да се вземат предвид.

— Не е задължително да го е познавал, нали? След като е бил ударен отзад.

— Аз бих разгледала два варианта: първия, че е било случайно нападение — предполагам, че е възможно, но такъв удар… един удар, който убива, намеква за умисъл; втория, да се е случило на някое отдалечено място, където той не е видял или чул убиеца. И може в случая да разсъждавам като градско момиче, но ми се струва, че той е бил заведен там, бил е поканен… Поне за мен, това говори за предварително обмисляне.

— Бил е някой, когото познава.

— Аз невинаги съм права. Ако бях, щях да изкарвам много повече пари.

Той се усмихна срещу екрана. Собственият му образ се виждаше в едно малко прозорче в горния ляв ъгъл.

— Това ще ми бъде от помощ.

— Надявам се. Не искам да ви обърквам разследването.

— Не го обърквате, дори напротив.

— Ние със сержанта… сме на ваше разположение, ако имате нужда от нас. По всяко време.

— Щом Болд ви е включил в това, сигурно подозира, че случаят е свързан с Вета.

— Не мога да говоря от името на сержанта.

— Той каза ли ви за разсадника? За нашата свидетелка?

— Да.

— И какво ви е мнението? Да й се доверя ли? Мога ли да вярвам на онова, което е видяла?

— Ако ви лъже, само ще загуби.

— И аз така виждам нещата.

— Изхвърлянето на тялото… Това не ми е съвсем ясно. От една страна, имаме физически силен извършител, който вероятно е планирал нещата предварително; от друга страна, тялото е намерено край пътя. Разбира се, виждали сме трупове до по-усамотени магистрали. Достъпът за коли е лесен. На места, които не се посещават често от хора. Предполагам, че вашето място отговаря на това описание. Но както спомена сержантът, в онзи район има много други места, където да изхвърлиш труп, освен край единствената пътна артерия на долината. Според казаното от вашата свидетелка, шофьорът на онзи камион не е изхвърлил нищо, а по-скоро е прибрал нещо.

— Това е едно тълкувание.

— Сержантът спомена кражба на кола. Без съмнение, възможен сценарий. Силните мъже носят бейзболни бухалки в колите си. Това би било удобна възможност. И се връзва с предварителния замисъл и изхвърлянето на тялото.

— Но от друга страна, имаме само едни отпечатъци от гуми. Само едни. И ако жената е видяла това, което казва, значи от онзи пикап нищо не е било изхвърлено, а аз нямам представа какво означава това — каза шерифът раздразнено. — Предполагам, че тя не е разбрала какво става, тъй като едната диря от гуми е ключов момент.

— Възможно е. Свидетелите в доста случаи са…

— Ненадеждни — допълни той. — Въртим се в кръг. Освен това имам заподозрян. От лабораторията ще установят, че кървавите следи по обувките на Уин съвпадат с кръвта на Гейл. Когато това стане, вече ще търсим средство, а не мотив.

— На ваше място не бих се съсредоточавала толкова върху Винс Уин — предупреди го тя.

На Уолт не му се слушаше повече. Искаше да прекъсне връзката.

Тя обаче продължи:

— От всички хора агентът на Гейл би трябвало да знае най-добре до каква степен Мартел Гейл представлява опасност. Какви неприятности би могъл да причини. Той се е грижил за него по време на процеса. При осъждането. Гледал го е на терена. Бил е свидетел на караниците в съблекалнята. — Тя си бе направила домашното. — Гейл е с двайсет килограма по-тежък и десет-двайсет сантиметра по-висок от Винс Уин. Уин е показал какво оръжие предпочита при стрелбата в задния си двор: човек не тръгва на лов за лъвове с въздушен пистолет. А също и не напада Гейл с бейзболна бухалка. По-скоро с двуцевка. Обсъдихме това със сержанта. Трябваше да го убеждавам. Наясно съм, че уликите — косвени, а може би и други — ви насочват в определена посока, и в никакъв случай не смятам да ги оспорвам. Но ако трябва да опиша убиеца му, независимо дали е планирал предварително нещата, или не, бих го определила като човек, който е действал с неохота… Съзнавам, че изглежда противоречиво, но другият вариант е да обясним този единствен удар с престъпление от страст — последен убийствен изблик на ярост, толкова мощен, че е бил нужен само един удар. Ударът е бил един и може би изобщо не е бил предназначен да го убие.

— Това е противоречие… — съвсем се оплете шерифът.

— Може би просто се опитвам да си вържа гащите. — Тя се изсмя на шегата си.

Уолт се почувства неловко. Мислеше си, че и жена би могла да нанесе такъв удар — някоя невероятно разярена дама… избесняла срещу мъже като Мартел Гейл, който има в досието си насилие върху жени. Няма значение, че ударът е бил един — човешките същества са способни на необикновени яростни изблици…

Той се зачуди дали Кайра Туливич е играла софтбол в гимназията, или пък в дома на родителите й са се отоплявали с дърва, както все още правеха в много от къщите в долината. И ако е така, то кой в семейството й е въртял брадвата…