Смъртоносни разкрития

54.

— Отново вкъщи, отново вкъщи, ихааа! — извика Емили.

Отдавна не бе проявявала такъв ентусиазъм. След като баща им бе прикован към инвалидна количка, двете момичета се бяха нагърбили с приготвянето на вечерята — полуготово руло „Стефани“ на микровълновата и картофено пюре на прах — и бяха невероятно горди от постижението си.

— Познавате Фиона — каза Уолт.

— Разбира се! — отвърнаха момичетата почти едновременно.

— Тя ще остане с нас тази вечер. За да ми помага. Може би ще ми помогне да ви сложа в леглото и тогава ще си тръгне.

— Няма проблем — каза Ники. — На него ли искаш да помагаш, или на нас?

Фиона обмисли възможностите. После остави куфарчето на Уолт в скута му и влезе в кухнята с момичетата.

Той се оплака престорено и изтъркаля количката си в трапезарията, за да се обади по скайпа на Болд в отговор на получения от него имейл.

— Чу ли? — попита Болд, когато ликът му се появи на екрана.

— Кое да чуя? — попита Уолт. — Мислех, че се обаждаш заради Даулинг?

— Така е. В косвен смисъл е така — рече грубо Болд. — Но тъй като новината дойде от твоята служба, мислех, че вероятно вече си чул.

— Следобедът беше натоварен.

— Получиха се лабораторните резултати за кръвта по обувките на Уин: кръвната група съвпада с тази на Керълайн Вета. Предстои ДНК експертиза. До няколко дни. Но ако пиех, вече щях да гръмна шампанското.

— Винс Уин?

— Свада между любовници. Не могъл да понесе факта, че го е изоставила. Убил я от ревност.

— Той изяви ли претенции към обувките? Мислех, че ти трябва моята помощ за това?

— Кървава сянка — каза Болд. — Имаме кървава сянка на мястото на убийството на Вета, суха следа от обувка сред морето от кръв. Формата на обувката е характерна. Неповторима. От марката на Уин. Това ни осигури нужната заповед. Потта по обувките му ще съдържа необходимата ни ДНК. Свършено е с него.

— Винс Уин — каза Уолт, все още шокиран.

— Сега мога да оправдая разходите си за идването дотам — пошегува се Болд. — И между другото исках да ти предам следното.

— Казвай.

— Баща ти се обади.

Ето, почва се — помисли си Уолт.

— Надуваше се от гордост като паун за това, как синът му — неговият син — решил случай с няколко убийства. И не, Уолт — прекъсна го детективът, преди той да успее да заговори, — не се обади, за да ме похвали за моята роля в това. А за да ми разкаже за теб. За да се изфука с теб.

Уолт остави думите да се повъртят в главата му. Откри, че е безполезно да се противи на оформящата се усмивка.

— Без майтап? — каза той, позволявайки изумлението да проличи в гласа му.

— Никакъв майтап няма. И знаех, че трябва да го чуеш от първа ръка.

— Благодарен съм ти.

— Предполагах, че ще е така. Горд като паун, казвам ти.

— Това означава много за мен.

— Така е.

Повече, отколкото си мислиш.

— Брей — каза Уолт, — Винс Уин.

— Знам.

— Ти му беше хвърлил око от самото начало.

— Недей — каза Болд. — Не омаловажавай славния си миг.

— Толкова ли съм прозрачен?

— Всички сме имали бащи. Бащи и синове — не е лесно.

— Не.

— Но… не знам…

— Да, слушам те.

— Ще си тръгвам — каза Болд.

— Не ме забравяй.

— И ти също. Като ти потрябвам на свидетелското място, там съм.

— Само си търсиш нов повод да пилееш служебни пари.

— Твърде добре ме познаваш.

Образът изчезна.

Уолт се втренчи в тъмносиния екран.

— Какво има? — извика Фиона от кухнята. — Нещо важно ли?

Той се зачуди как да отговори. Зърна собственото си отражение в стъклото на екрана. То още се усмихваше. Уолт посегна и изключи монитора.