В очакване на сряда

13

Карлсън седна срещу Били Хънт.

— Ти сигурно си най-некадърният взломаджия в целия свят.

— Ето, видяхте ли, че не съм ви излъгал?

— "Работните пчелички" — продължи Карлсън. — Като изключим факта, че това е една строяща се детска градина, в която ще учат малки деца, и че да се краде от деца е грозно, какво, по дяволите, си се надявал да отмъкнеш оттам? Плюшени играчки?

— Строителната дейност там все още не е приключила — каза Хънт. — Мислех, че наоколо може да се намерят някакви инструменти.

— Но такива нямаше.

— Не, не успях нищо да намеря.

— Добрата новина е — обясни Карлсън, — че тъй като това е строителен обект, там е пълно с камери за наблюдение и рядко съм виждал толкова добри изображения. Можеш да си избереш от тях за снимка в паспорта си.

— Нали ви казах, че ходих там.

— Да, но както знаем, си ходил и на друго място, където е било извършено убийство. Ще трябва да ни разкажеш повече за това.

Хънт загриза палеца си.

— Ако ви кажа всичко, ще свалите ли обвинението за кражба с взлом?

— Млъкни! — ядоса се Карлсън. — Аз дори не съм сигурен дали ще свалим обвинението за убийство. Просто си кажи всичко, без да се пазариш с мен.

Хънт помисли малко.

— Трябваха ми пари — обясни той. — Дължах известна сума на един човек. Но нали вече ви казах за това?

— Разкажи ми отново.

— Накрая се озовах на "Маргаретинг Стрийт". Звъннах на няколко входни звънци и когато отвореха вратата, питах дали Стив си е вкъщи, след което казвах, че сигурно съм сбъркал адреса. Накрая стигнах до онази къща. Никой не отговори. Тогава влязох.

— Как?

— Взех половин тухла от един метален контейнер и счупих прозорчето до входната врата. Пресегнах се и я отворих.

— Не се ли изненада, че двойната ключалка не е заключена? Или че не е сложена веригата? — попита Карлсън.

— Ако двойната ключалка беше заключена, нямаше да мога да вляза.

— Но ако двойната ключалка не е заключена, това означава, че някой от обитателите си е вкъщи — каза Карлсън.

— Но нали вече бях позвънил на входа.

— Добре. Продължавай.

— Влязох вътре. Взех някои неща от кухнята. После отидох в другата стая и… е, знаете.

— Какво?

— Тя лежеше там.

— Ти какво направи?

— Не знам — отвърна Хънт. — Бях шокиран.

— Защо не извика линейка?

Хънт поклати глава.

— Алармата звънеше. Просто изчезнах по най-бързия начин.

— Но все пак си успял да вземеш зъбното колело.

— Да.

— Въпреки че жената е била убита с него и то е било изцапано с кръвта ѝ.

— Взех две найлонови торби за пазаруване от кухнята.

— Защо не се обади в полицията? — попита Карлсън.

— Защото бях влязъл с взлом — отвърна Хънт. — По принцип не съм взломаджия, но тогава бях влязъл в чужда къща, за да крада. Както и да е, в онзи момент не разсъждавах нормално.

— И?

— Ами измъкнах се и избягах.

— После?

— Трябваше да продам това, което бях взел. Казах ви, имах нужда от пари.

— И така, продаде сребърните предмети.

— Да.

— Но запази зъбното колело.

— То имаше нужда от… е, нали знаете.

— Трябваше да почистиш кръвта от него ли?

— Беше ми гадно — каза Хънт. — Когато я видях да лежи там… Какво според вас трябваше да направя?

Карлсън се изправи.

— Не знам, Били. Забъркал си се в голяма каша.