В очакване на сряда

22

През уикенда Карлсън беше отменил всичките си ангажименти, така че да прекара два спокойни дни с Майки и Бела. Сърцето го болеше при мисълта, че само след няколко дни те ще заминат, ще бъдат далеч от него, на бюрото му ще останат само снимките им, в които той постоянно ще се вглежда, от другия край на телефонната линия ще се чуват две тънки гласчета, а по скайп ще се виждат трепкащите им образи. Всяка минута с тях беше безценна. Той трябваше насила да престане постоянно да държи в прегръдките си Бела и да гали до забрава косата на Майки. Те не биваше да узнаят колко го боли, че заминават, нито пък да се тревожат и да изпитват вина към него.

Той ги заведе на басейна в Арчуей, където криволичещата пързалка, спускаща се в дълбокия му край, и генераторите на вълни ги караха да крещят от страх и удоволствие. Подхвърляше ги във въздуха, оставяше ги да го потапят и да го яздят, възседнали раменете му. Гмуркаше се в тюркоазената вода, държеше очите си отворени и гледаше белите им крачета, които ритаха сред многото други крака. Наблюдаваше ги как се състезават в плиткия край — две кряскащи деца със зачервени от хлора очи.

После отидоха на детската площадка, където той ги люля на люлките, вози се с тях на въртележката, докато му се зави свят, пълзя след тях в дълъг надуваем тунел и се покатери по кула от автомобилни гуми. Моите деца, мислеше си той, моето момче и моето момиче. Запечата в ума си усмивките им за по-късно. Ядоха сладоледи и обядваха в една пицария. Накъдето и да погледнеше, виждаше самотни бащи. Беше правил грешки, винаги беше поставял работата си на първо място, смятайки, че няма друг избор, беше пропуснал ритуалите около времето за лягане на децата и сутрешната бъркотия след ставане. Често се бе случвало да не ги види в продължение на няколко дни — излизаше, преди да се събудят, и се прибираше, след като са заспали, а веднъж се беше наложило да се прибере от почивка доста преди тях. Беше стоварил върху жена си всички грижи по отглеждането им, без да се замисли за последиците, докато не бе станало твърде късно и нямаше връщане назад. Това ли беше цената, която трябваше да плати?

Вкъщи тримата играха на игра с пулове, в която той ги остави да го победят и им показа един много прост трик с карти, който беше научил, и те крещяха от възторг, все едно бе магьосник. После гледаха видео, седнали на дивана, той между двамата, развълнуван и изпълнен с тъга.

Когато джиесемът му иззвъня, той го остави да звъни, докато накрая звъненето престана. После иззвъня отново. Майки и Бела го погледнаха въпросително, след което станаха и се отдалечиха, а той с неохота отиде до телефона и го извади от калъфката му.

— Да?

— Обажда се Ивет.

— Днес е неделя.

— Знам, но…

— В момента съм с децата. — Не ѝ беше казал, че заминават. Не искаше в службата му да узнаят, за да не го съжаляват. Щяха да започнат да го канят да ходи с тях да пийнат след работа, щяха да престанат да се отнасят с него като с шеф, щеше да изглежда като глупак в очите им.

— Да. — Тя очевидно се смути. — Просто държах да сте информиран. Вие настояхте за това.

— Продължавай.

— Рут Ленъкс е ходила на друго място, преди да се прибере вкъщи: в един апартамент близо до кръстовището "Елефант енд Касъл". Успяхме да установим кой е собственикът на сградата; беше заминал някъде и отне време, докато го открием. Изпита явно облекчение, когато разбра, че го търсим просто във връзка с извършено убийство — добави тя сухо. — Той потвърди, че апартаментът е отдаден под наем на някой си господин Пол Кериган, строителен техник.

— И?

— Разговарях с господин Кериган. Има нещо, не знам точно какво. Не пожела да обясни по телефона. Ще се срещнем с него утре сутринта.

Настъпи мълчание. Ивет почака, после каза обезсърчено:

— Помислих си, че бихте искали да знаете.

— В колко часа?

— В осем и половина на строителния обект, където работи в момента. Става дума за новата метростанция на "Тотнъм Корт Роуд", по проекта "Кросрейл"[19].

— Ще бъда там.

— Мислите ли, че…

— Казах, че ще бъда там.

Карлсън прибра телефона обратно в калъфката, като вече съжаляваше за острия си тон. Ивет не беше виновна.

По-късно, след като Майки и Бела си бяха тръгнали с майка си, а Карлсън беше ходил да потича известно време, той крачеше из двора си, запалил една от цигарите, които се мъчеше да откаже. Птиците пееха в здрача, но това само го караше да се чувства още по-наранен и по-нещастен. Той влезе вътре и взе телефона, после се отпусна на дивана, където само преди два часа бяха седели децата му. Държеше телефона и се взираше в него, като че ли очакваше да му каже нещо. Накрая, преди да е размислил, той набра номера на Фрида. Имаше нужда да поговори с някого, а тя беше единственият човек, пред когото не би се срамувал да излее мъката си. Остави телефона да звъни продължително; почти чуваше как кънти из нейната спретната празна къща. Явно не си беше у дома. Позвъни на мобилния ѝ, макар да знаеше, че тя почти никога не го държи включен, нито пък прослушваше съобщенията, които се трупаха в гласовата ѝ поща.

Той затвори уморените си, възпалени очи и изчака напрежението да се уталожи. Мислите за работата го спасяваха от мислите за живота.

— Как беше? — попита Саша по-късно същата вечер.

— Когато слязох от метрото на връщане от летището, се почувствах много странно — каза Фрида. — За миг ми се стори, че Лондон изглежда различен — мръсен, изостанал и много беден. Все едно бях попаднала в Третия свят.

— Аз всъщност те попитах за Ню Йорк.

— Нали си го виждала по филмите — отвърна Фрида. — Предполагам, че си била там поне няколко пъти. Знаеш как изглежда.

— Питах те за Ню Йорк, но всъщност имах предвид Санди.

— Той смята, че трябва да се преместя там — каза Фрида. — Според него трябва да съм някъде на по-безопасно място.

— И да живеете заедно.

— Да. И това също.

— Изкушаваш ли се да го направиш?

— Преди казах "не" — отвърна Фрида. — Сега обаче не знам. Той ми липсва. Но тук имам някои неща за вършене. Неща, които трябва да се доведат докрай. А сега ми кажи кога ще ме запознаеш с новия мъж до теб?

Любима моя, желана моя Фрида, всичко сякаш беше един сън. Ти — в този град, в този апартамент, в това легло. Сега всичко изглежда толкова различно. Благодаря ти, че беше тук и помни това, което ти казах.

С теб стигнахме твърде далеч, за да спрем точно сега. Двамата заедно сме поели на дълго пътешествие.