В очакване на сряда

24

Когато Раджит Сингх отвори вратата, беше облечен с дебело черно яке.

— Има проблем е парното отопление — обясни той. — Днес ще дойде техник да отстрани повредата.

— Изобщо няма да се бавя — каза Фрида. — Дори не е нужно да си събличам палтото.

Той я поведе към всекидневната, където между столовете, дивана, масата и останалото обзавеждане цареше пълно разностилие. На стената беше окачена картина на Айфеловата кула, изработена от ярко кадифе. Той забеляза изражението ѝ.

— Докато бях студент, живеех в общежитие, което се намираше в Уест Енд[20]. Там за всичко се грижеха — къде да спиш, къде да се храниш, дори с кого да дружиш. Но сега, след като се дипломирах и записах магистратура, трябва сам да се грижа за себе си. Извадих късмет, че намерих тази квартира, ако щете вярвайте. Живея заедно с двама китайци, студенти по инженерни науки.

— Живеете на различни места — отбеляза Фрида.

— Аз ли? — възкликна Сингх. — Аз живея само тук.

— Не, имам предвид вас и останалите участници в експеримента. Шеймъс Дън, който дойде при мен, живее в Стокуел. С Дънкан Бейли се срещнах в апартамента му в Ромфорд. По-късно ще отида в Уотърлу да се срещна с Иън Ярдли.

Сингх седеше във фотьойла и е жест покани Фрида да седне на дивана. Тя предпочете да остане права, за да може да се движи из стаята. Въпреки че навън грееше слънце, в къщата беше ужасен студ.

— Ние не сме приятелска компания — каза Сингх. — Не се събираме и не излизаме заедно.

— Вие сте просто студенти на професор Брадшо.

— Точно така. Ние сме тези, които доброволно участваха в неговия блестящо измислен експеримент, който очевидно не ви дава покой.

— Вие при кой психотерапевт отидохте?

Лицето на Сингх се изопна.

— Вие какво, в капан ли искате да ме вкарате? Ще ни съдите ли? — повиши глас той.

— Не — отвърна Фрида. — Просто се интересувам. Да речем, че съм любопитна.

— Вижте — каза Сингх — ние нямаме нищо общо с публикуваното във вестника. Мислех, че информацията за експеримента ще се появи единствено в журнала по психология, който се чете само от специалисти, и с това нещата ще приключат. Не знам как е стигнало до медиите.

— Няма значение. Това не ме вълнува — каза Фрида. — По-добре ми разкажете за вашето участие в експеримента.

— Аз се срещнах с психотерапевтката, която издържа теста. Казва се Джералдин Флайъс. Доколкото знам, е публикувала научен труд за това, че всички ние сме повече или по-малко психопати, или нещо такова. Както и да е, отидох и се срещнах с нея, прилежно си изрецитирах заучения текст за това как съм бил жесток към животните и за фантазиите ми да наранявам жени. По-късно тя се свърза с мен и ме попита кой е моят лекар, както и разни други неща.

— Вие какво ѝ отговорихте?

— Професор Брадшо ни беше казал, че ако някой от посетените терапевти реагира на разказаната история и сметне човека за потенциално опасен, въпросният участник трябва да го насочи към него и той ще му обясни за провеждания експеримент. Това е, за да не бъдем арестувани.

— За какво биха ви арестували? — попита Фрида.

— Добре, добре — каза Сингх с нотки на раздразнение. — Тя забеляза проблема, а вие не успяхте. Не е станало кой знае какво. Забравете за това.

— Но мен ме интересува историята, която всички сте разказали. Как беше измислена?

— В нея нямаше нищо особено. Брадшо ни даде да прочетем диагностичния тест за психопатия[21], после се обединихме около предложената история и всеки от нас трябваше да я заучи и да я изиграе.

— Не ме интересува диагностичният тест — каза Фрида. — Интересуват ме по-скоро някои детайли. Откъде се появиха в историята онези фрагменти, които нямат нищо общо с точките в теста? Например онзи разказ за подстригването на косата. Защо е бил включен?

— Какво значение има?

Фрида се замисли за момент и се огледа наоколо. Стаята бе не само студена. Усещаше се мирис на влага. Вътре нямаше нито един предмет, който да не е бил оставен там от хазяина. Всички вещи създаваха усещането, че са захвърлени и необичани — със сигурност бяха домъкнати от гаражни разпродажби.

— Мисля, че е трудно да се преструваш на пациент — отбеляза Фрида. — За повечето хора най-трудно е да се решат да потърсят помощ при психотерапевт. И когато все пак дойдат и седнат срещу мен, аз знам, че за тях това е било твърде болезнено решение. Затова си мисля, че е не по-малко трудно да се преструваш, че търсиш помощ.

— Не разбирам за какво говорите.

— Когато влязох, вие се извинихте заради обстановката в къщата.

— Не съм се извинявал. Казах, че извадих късмет, че намерих тази квартира.

— Казахте, че докато сте били студент, всичко ви е било подсигурено, но сега трябва вече сам да се грижите за себе си. Казахте, че не се събирате и не излизате с колегите си.

— Не виждам нищо лошо в това.

— Може би не бихте искали да го чуете от мен, но…

— Знаете ли, имам чувството, че се готвите да кажете нещо за мен, което няма да бъде особено приятно.

— Не, разбира се. Но си мисля, че когато сте пожелали да участвате доброволно в експеримент, при който хем се ходи при психотерапевт, хем не се ходи наистина, сте го направили, защото ви се е открила възможност да изразите нещо лично. Някаква тъга, усещане че не се грижат за вас.

— Това са пълни глупости. Точно така действат психотерапевтите като вас. Хващате се за думите, които хората са изрекли, и ги използвате със самочувствието, че упражнявате власт над тях. И ако те се противопоставят на вашата интерпретация, това ги прави да изглеждат слаби. Това, което ви е подразнило, е фактът, че сте била въвлечена в експеримент, който публично ви е изложил. Чух, че между вас и д-р Брадшо има някакъв конфликт и ако аз с участието си съм утежнил нещата, моля да бъда извинен. Но не ме оплитайте във вашите терапевтични трикове.

— Струва ми се, че не живеете тук — подхвърли Фрида. — Не сте окачили нито една картина, не сте постлали нищо на пода, дори една книга няма в стаята. Облечен сте, все едно сте на улицата.

— Както сама усещате, тук е много студено. Когато техникът се справи с повредата, ви обещавам, че ще си сваля якето.

Фрида извади бележник от джоба си, надраска нещо на една страница, откъсна я и я подаде на Сингх.

— Ако имате желание да ми разкажете какво сте казали по време на "сеанса" — имам предвид нещо, което не е включено в теста на Хеър — можете да ми се обадите на този номер.

— Не разбирам какво искате от мен — каза гневно Сингх, докато Фрида си тръгваше.

Жилището на Иън Ярдли се намираше на малка алея недалеч от уличен пазар. Наблизо минаваше Темза, но оттук реката не се виждаше. Фрида натисна един звънец и от домофона се чу неразбираем звук, а после бръмчене. Фрида се опита да отвори вратата, но тя все още беше заключена. От домофона отново се чу звук, електронното бръмчене се усили, последва щракане и вратата се отключи. Фрида се изкачи по стълбище, покрито с килим, до една площадка, на която имаше две отделни врати, обозначени с номерата 1 и 2. Врата "1" се отвори и от нея надникна тъмнокоса жена.

— Дошла съм да се срещна с…

— Знам — прекъсна я с рязък тон жената. — Не разбирам защо изобщо сте тук. По-добре влезте. Но за минута.

Фрида влезе след нея. Ярдли седеше до една маса, четеше вечерния вестник и пиеше бира. Имаше дълга къдрава коса и очила с правоъгълни прозрачни рамки. Беше облечен с колежански суичър и тъмни панталони. Краката му бяха боси. Той се обърна и ѝ се усмихна.

— Чувам, че обикаляте и досаждате на някои хора — каза той.

— Доколкото знам, сте посетили моя стар приятел Рубен.

— Прочутият Рубен Макгил — изсмя се Ярдли. — Трябва да ви кажа, че бях донякъде разочарован от него. Когато се срещнахме, изглеждаше като човек, изгубил професионалната си мощ и обаяние. Изобщо не реагира на онова, което му разказах.

— Вие искахте ли той да реагира? — попита Фрида.

— Какви са тези глупости?! — обади се жената зад гърба ѝ.

— О, извинете. Какъв лош домакин съм само! — изрече театрално Иън. — Това е приятелката ми Поли. Тя смяташе, че не бива да ви пускам вкъщи. По-подозрителна е от мен. Да ви предложа ли нещо за пиене? Бира? В хладилника има отворена бутилка бяло вино.

— Не, благодаря.

— Не и докато изпълнявате професионалния си дълг?

Фрида започна да му задава някои от въпросите, които преди това бе задала на Раджит Сингх, но не постигна особен успех, защото Поли продължаваше да я прекъсва и да пита какъв е смисълът от всичко това, докато Пън не спираше да се усмихва, все едно се наслаждаваше на разиграващия се спектакъл. Изведнъж престана да се усмихва.

— Време е да изясним нещата — изрече той отчетливо. — Ако сте тук заради някакъв жалък опит да търсите отмъщение, само си губите времето. Всичко, свързано с провеждането на експеримента, беше предварително уточнено от етичната комисия, така че да не бъдем преследвани от закона. Мога да ви покажа написаното с дребен шрифт в договора, ако искате да го прочетете. Знам, че е доста смущаващо всички да видят, че царят е гол. Ако вие сте царят. Или царицата.

— Както се опитах да ви обясня — каза Фрида — аз не съм дошла да спорим за експеримента. Дойдох, за да…

— О, не ни излизайте с този номер — прекъсна я грубо Поли.

— Ако ме оставите да довърша поне едно изречение, ще задам няколко въпроса и след това ще си тръгна.

— Какво означава "и след това ще си тръгна"? Като че ли имате право да идвате тук! Имам по-добра идея. — Поли забоде пръста си в рамото на Фрида съвсем близо до мястото, където още носеше превръзка и тя трепна от болка. — Направиха те на глупачка. Приеми го. А сега се омитай, защото Иън няма какво да ти каже, освен това вече му досаждаш, а мен много ме изнервяш. — И тя започна да блъска Фрида сякаш искаше да я изхвърли през вратата.

— Спри — каза Фрида, вдигайки длани, за да се защити.

— Разкарай се! — изкрещя Поли и я блъсна още по-силно.

Фрида сложи ръката си върху гърдите на жената и я притисна силно към стената. Приближи лицето си до нейното и изрече бавно и тихо:

— Казах "спри".

Ярдли се изправи и изрече възмутено:

— Какво, по дяволите, става тук?

Фрида се обърна и обръщайки се, отпусна ръката си и направи крачка назад. Не разбра какво точно се случи в следващия момент. Усети рязко движение от едната си страна. С крайчеца на окото си вида, че Поли се е засилила към нея, но се спъна в една табуретка и се просна тежко на пода.

— Не мога да повярвам, че това се случва — обърна се Ярдли към Фрида. — Идвате тук и започвате кавга.

Поли се помъчи да се изправи на крака, но Фрида се надвеси над нея и прошепна предупредително:

— Дори не си го помисляй. Стой където си. — После се обърна към Ярдли. — Мисля, че Рубен съвсем точно ви е преценил.

— Заплашвате ли ме? — подхвърли Ярдли. — Дошли сте тук да ме нападате и да ме заплашвате?

— Онази история за подстригването на косата има ли нещо общо с вас? — попита Фрида.

— Каква история за подстригване на коса?

— Вие сте един самовлюбен "нарцис" — отбеляза Фрида. — Искали сте да направите впечатление на Рубен, но той не се е хванал на въдицата.

— За какво, по дяволите, говорите?

— Няма значение — отвърна Фрида. — Разбрах каквото ме интересуваше.

И тя си тръгна.

Джим Фиърби донесе вкъщи голяма карта на Великобритания. На стената нямаше място за нея, затова той я разгъна на пода на всекидневната и затисна краищата ѝ с различни предмети (керамична чаша, консерва с боб, книга и кенче бира). Свали обувките си и се разходи по картата, като се взираше в нея и бърчеше чело. После забоде карфица с флагче на мястото, където беше намерено тялото на Хейзъл Бартън, и още една там, където мъж с кола, най-вероятно сребриста на цвят, беше застигнал и се беше опитал да похити Ванеса Дейл.

Когато тя му изпрати снимката си по имейла, той я принтира и я забоде на голямото корково табло до снимката на Хейзъл Бартън. От два елемента не може да се състави модел — но така се започва.