В очакване на сряда

17

"Сър Филип Сидни" беше кръчма край оживено^; шосе. Изглеждаше самотна и изоставена между една бензиностанция и голям мебелен магазин. Когато Фиърби влезе вътре, той веднага разпозна тайнствения мъж, който му се беше обадил и с набитото си око прецени, че е полицай или бивш полицай. Сив костюм, бяла риза, раирана вратовръзка, черни обувки. Възпълен. Фиърби седна до него.

— Нещо за пиене? — предложи той.

— Тъкмо си тръгвах — отвърна мъжът.

— Как ви е името?

— Не е нужно да го знаете, защото с вас повече няма да се видим. Честно казано, на всички нас в системата на полицията вече ни се повдига от вас — рече заядливо мъжът.

— И на колегите от вестника също им се повдигаше от мен — каза Фиърби.

— Сигурно сте много доволен от себе си.

— И ме накарахте да се довлека дотук само за да ми кажете това?

— Приключихте ли вече с тази история?

— Не знам — отвърна Фиърби. — Конли не е убил Хейзъл Бартън. Което означава, че някой друг я е убил.

— Както сам знаете, полицията не работи по други версии.

— Да. Това ли е всичко?

— Питах се дали разполагате с личен архив по делото.

— Личен архив? Вкъщи имам цяла стая, пълна с папки.

— Веднъж бях седнал да изпия едно питие — каза мъжът с небрежен тон — и един човек ми спомена, че сутринта в деня на убийството на Хейзъл Бартън на няколко мили по-далеч, в Котингам, са се опитали да нападнат едно друго момиче, но то успяло да се отскубне. Това е всичко. Само съм го чул, нищо повече.

— Защо тази информация не е била предадена на защитата?

— Сметнали са, че няма отношение към случая. Не се вписвала в модела. Нещо такова.

— Защо ми казвате това?

— Предположих, че може би ще ви заинтересува.

— Не и поднесено по този начин — каза троснато Фиърби. — Това е просто бъбрене в кръчма. Трябва ми име.

Трябва ми телефонен номер.

Мъжът се изправи.

— Това е едно от онези неща, които те дразнят, които не ти дават покой — каза той на тръгване. — Все едно имаш малко камъче в обувката. Ще видим какво мога да направя. Но с това ще приключим. Едно обаждане и повече няма да чуете за мен.

— Вие бяхте този, който ме потърси.

— Не ме карайте да съжалявам, че съм го направил.

Фрида поръча за себе си шварц кафе и капучино и датска бутер кифличка за Саша. После седна на масата и отвори вестника. Започна да прелиства страниците, докато откри статията, която търсеше. Само няколко минути по-рано Рубен с гневен глас ѝ бе съобщил за нея по телефона, така че Фрида беше подготвена. Прочете текста набързо.

— О! — възкликна тя изненадано. Вътре беше спомената подробност, която тя не очакваше да види.

— Как върви ремонтът? — попита Саша. — Знаех, че Джоузеф ти монтира нова вана, но не предполагах, че ще отнеме толкова време.

— Вече забравих как изглеждаше банята ми преди, или по-скоро какво е да имаш баня — каза Фрида с досада.

— Може да си е мислил, че това ще бъде вид терапия за теб — предположи Саша. — Може би почивката в гореща вана е единствената дейност, на която се отдаваш напълно, без тя да е свързана с морален ангажимент. Ето защо е преценил, че ти трябва голяма хубава вана.

— Нима имам толкова мрачен вид? — каза по-скоро на себе си Фрида.

— Според мен това е вид терапия и за самия Джоузеф — продължи Саша.

Фрида вдигна учудено вежди.

— Защо трябва да е терапия за Джоузеф?

— Знам, че си отишла в дома на Мери Ортън точно когато са я убили. Предполагам колко ужасно е било. Но Джоузеф също я познаваше. Грижеше се за нея, ремонтираше всичко в къщата ѝ. Тя също се грижеше за него. Нейният украински син — по-добър от собствените ѝ синове.

— Абсолютно вярно — съгласи се Фрида.

— Когато се случи онова с нея и с теб, той го изживя много тежко. Имам усещането, че когато нещо неприятно му се случи на него самия, той не говори за това. Просто се напива или прави нещо добро за някого.

— Може би — каза Фрида. — Но ми се ще тази негова терапия да не беше толкова прашна, разхвърляна и оглушителна.

— Доколкото разбирам, пак са писали за теб във вестниците — смени темата Саша. — Не ти ли е гадно да те нападат така?

Фрида не отговори веднага.

— Може би — каза тя накрая. — Но има нещо, което трябва да знаеш и за което аз едва сега научавам.

— Не те разбирам.

— Този изследователски екип е набелязал четирима психотерапевти. Единият, естествено, съм аз. Другият е Рубен. Следващата е Джералдин Флайъс. Вероятно са я избрали заради публикуваните от нея реферати за тежките психически разстройства. Последният е Джеймс Ръндел.

При споменаването на това име и двете замълчаха.

— Онзи, заради когото те потърсих — наруши мълчанието Саша.

— И заради когото ме арестуваха — добави Фрида.

Преди време Саша беше ходила на терапевтични сеанси при въпросния лекар. Когато впоследствие Фрида научи, че той е спал със Саша, докато му е била пациентка, тя го откри в един ресторант и го нападна с юмруци, след което я бяха откарали в местния полицейски участък, откъдето Карлсън я бе освободил.

— В статията споменава ли се моето име? — попита Саша, след което каза извинително: — Съжалявам, не исках да прозвучи егоистично.

— Не, доколкото виждам — успокои я Фрида.

— Не бива да се притесняваш за мен. Сега съм по-добре. Тези неща останаха в миналото. Вече нямат власт над мен.

— Радвам се да го чуя.

— Всъщност… — Саша млъкна и Фрида я погледна въпросително. — Всъщност исках да ти кажа, но все ни намирах удобен момент. Срещнах един човек.

— Наистина ли? Кой е той?

— Казва се Франк Манинг. — На лицето ѝ се появи нежно и замечтано изражение.

— Разкажи ми повече за него. С какво се занимава?

— Той е адвокат по криминални дела. Запознах се с него само преди няколко седмици. Всичко се случи толкова бързо.

— А той… — Фрида се поколеба. Искаше да попита Саша дали въпросният Франк е неженен и необвързан или както в няколко от предишните ѝ връзки нещата са сложни. Тя се страхуваше за своята млада и красива приятелка.

— Искаш да знаеш дали е женен? Не, разведен е и има малък син. Не ме гледай така, Фрида! Аз му вярвам. Ако се запознаеш с него, ще разбереш какво имам предвид. Той е честен и почтен.

— Искам да ме запознаеш с него. — Фрида взе ръката на Саша в своята и я стисна. — Толкова се радвам за теб! Трябваше да се досетя — ти цялата сияеш.

— Просто съм щастлива — събуждам се сутрин и чувствам, че съм жива! От толкова дълго време не съм се чувствала така. Почти бях забравила колко е приятно.

— И той ли изпитва същото?

— Да, и той. Знам това.

— Непременно трябва да ме запознаеш с него. Искам да видя дали е достатъчно добър за теб.

— Ще се погрижа за това. Но, Фрида, как така ти, Рубен и онзи сте се появили в една и съща статия? Това някакво съвпадение ли е?

— Ръководителят на този научноизследователски проект е един психолог на име Хал Брадшо. Той е сътрудник на полицията и двамата работихме по случая, заради който едва не ме убиха.

— И двамата не сте се сработили?

— Имахме разногласия по различни аспекти на следствието.

— Имаш ли нещо против да хвърля поглед на статията?

Фрида побутна вестника към нея. Саша се наведе и се загледа в текста. Прочете заглавието:

Под него бяха отпечатани снимки: снимка на Фрида, препечатана от друг вестник, снимка на Фрида, заснета на улицата, без тя да подозира. Имаше снимка на Джеймс Ръндел, на която беше по-млад от времето, когато Саша имаше връзка с него, както и отдавнашна снимка на Рубен, на която изглеждаше като психоаналитик във френски филм от края на 50-те години.

Саша прочете встъпителните думи: "От проведен наскоро експеримент изпъква тревожният факт, че психотерапевтите по никакъв начин не защитават обществото от потенциални изнасилвани и убийци".

Тя прокара пръст надолу по страницата, търсейки името на Фрида.

— Колко мило го е казал! — отбеляза саркастично Саша.

— Кой? — попита Фрида.

— Проклетият Хал Брадшо. — И тя отново се зачете в текста.

Саша хвърли вестника настрана.

— Знам, че би трябвало да ти кажа нещо успокояващо, но аз наистина не мога да разбера как понасяш всичко това. Нанасят ти ритници, изливат помия отгоре ти, обсипват те с клевети. Помисли си само — идва онзи тип при теб, търси помощта ти, накрая се оказва, че е било само номер. Нима това не е издевателство над личността ти?

Фрида отпи глътка кафе.

— Саша, ако беше някой друг, а не ти, бих отговорила, че не смятам това за проблем и че не е необичайно за хора с нашата професия. Бих казала още, че всичко това щеше да е много интересно, ако не ми се случваше на мен.

— Но това съм аз и всички тези гадости ти се случват на теб.

Фрида се усмихна на приятелката си.

— Знаеш ли, понякога ми се ще изобщо да не се занимавам с психотерапия. Би ми харесвало да съм грънчар. Слагам топка шина върху грънчарското колело и няма да има никакво значение какво чувствам аз или какво чувства някой друг. Накрая ще се получи глинено гърне. Или керамична чаша. Или красива купа.

— Ако ти беше грънчар — каза Саша — аз щях да се превърна в една изгубена душа. А и ти със сигурност не искаш да си грънчар.

— Много мило, че го казваш, но ти и сама щеше да се справиш. Хората обикновено успяват.

Фрида придърпа вестника към себе си и отново му хвърли поглед.

— Ще предприемеш ли нещо? — попита Саша.

Фрида извади бележник от чантата си и го запрелиства, докато намери страницата, която търсеше.

— Познаваш ли хора, които боравят добре с компютрите? Например, ако трябва да изровят някаква информация от интернет.

— Да — каза Саша предпазливо.

— Искам да се срещна с Шеймъс Дън. Имам телефонния му номер, но не знам къде живее. Трябва да има някакъв начин да разбера.

— Не съм сигурна, че това е добра идея — възрази Саша. — Ако си решила пак да се биеш, а после да те арестуват, този път Карлсън може и да не успее да те измъкне.

— Нямам такова намерение — успокои я Фрида. — Просто искам да поговоря с него. Лично. Можем ли да го уредим?

Саша погледна бележника.

— Мисля, че можем. — Тя взе телефона си от масата и набра номера.

— Какво правиш? — попита Фрида недоумяващо, но Саша само вдигна предупредително дланта си.

— Ало — каза тя с преправен, носов глас. — С господин Шеймъс Дън ли разговарям? Да? Опитваме се да ви доставим една пратка, но шофьорът ни явно е взел погрешен адрес. Бихте ли ми продиктували точния си адрес? — Тя взе химикалка и започна да пише в бележника на Фрида. — Да… Да… Да… Много ви благодаря, след малко сме при вас. — Тя бутна бележника обратно към Фрида.

— Нямах точно това предвид, когато ти казах, че ми трябва техническа помощ.

— И този път без насилие, моля.

— Ще се постарая.