В очакване на сряда

51

— Готова ли си? — попита Карлсън. Ивет кимна. — Оставихме го доста време да "втасва" и ми се струва, че е омекнал достатъчно. Няма да ти се отвори много работа. Достатъчно е да ме наблюдаваш и да следиш да не извърша някоя глупост. Честно казано, бих му разбил мутрата, но едва ли ще го направя.

Той ѝ кимна и двамата влязоха в стаята за разпити. Ръсел Ленъкс седеше на стол до една маса, а край него беше седнала адвокатката му — жена на средна възраст в тъмен костюм. Казваше се Ан Бести. Карлсън не я познаваше, но и не ѝ обърна особено внимание. Какво би могла да направи? Ивет включи записващото устройство, после се отдалечи от масата и застана встрани, облягайки гръб на стената. Карлсън напомни на Ленъкс, че и днес щяха да проведат "разпит с предупреждение", после отвори папката и грижливо прочете заключението на криминалистите за намерените улики в апартамента на Зак Грийн. Докато четеше, от време на време хвърляше поглед към Ленъкс и Ан Бести, за да види реакцията им. Умореното и безстрастно изражение на Ленъкс си остана непроменено. Ан Бести слушаше съсредоточено, сбърчила чело, и на моменти поглеждаше косо към клиента си. Никой от двамата не се обади.

Когато свърши, Карлсън тихо затвори папката.

— Можете ли да ми дадете някои обяснения за следите, които сте оставили на мястото на убийството? — Ръсел Ленъкс само повдигна рамене. — Съжалявам, но ще трябва да кажете нещо. Разговорът се записва.

— Нужно ли е да обяснявам? — попита Ленъкс. — Мислех, че вече сте образували следствено дело срещу мен.

— Оставете това на нас — отвърна Карлсън. — Последен въпрос: имате ли доказателство за това къде сте били в деня на убийството?

— Не. Вече ви казах.

— Да. Казахте ни. — Карлсън млъкна за момент. Когато заговори отново тонът му беше спокоен и благ. — Вижте, господин Ленъкс, знам какво преживявате, но не подлагате ли семейството си на прекалено голямо изпитание? Децата ви имат нужда да оставят случилото се зад гърба си и да продължат напред.

Ленъкс не отговори, само гледаше втренчено в масата.

— Добре — каза делово Карлсън. — Нека ви обясня — и на двамата — какво следва. Сега ще излезем от стаята, господин Ленъкс, и ще ви дадем пет минути, за да обсъдите някои въпроси с вашата адвокатка. След това ще вляза отново и ще ви предявя обвинение за убийството на Закъри Грийн. Искам ясно да ви предупредя, че не сте длъжен да говорите, но може да повлияе зле на защитата ви, ако сега пропуснете да съобщите нещо, на което после да разчитате в съда. Всичко, което кажете, може да бъде използвано като улика срещу вас. Но това, което държа да ви кажа, е, че всички ние, но особено вие, и още повече вашето семейство, трябва да приключим с този случай.

Когато излязоха навън, Карлсън погледна Ивет и се усмихна мрачно.

— Има ли значение какво ще каже той? — попита тя.

— Нещата ще се случат по-бързо, ако той си признае — отвърна Карлсън. — Но не е кой знае какво.

— Да ви взема ли кафе?

— Нека да почакаме.

След няколко напрегнати минути Карлсън погледна часовника си, после почука на вратата и влезе. Ан Бести вдигна длан.

— Имаме нужда от повече време.

Карлсън отстъпи назад и затвори вратата.

— Какво става, по дяволите? Обърка ли се нещо? Възможно ли е да е станала грешка?

След още десет минути и двамата влязоха в стаята. Ан Бести нервно барабанеше с пръсти по масата. Тя погледна Ленъкс и той кимна едва забележимо.

— Господин Ленъкс желае да направи самопризнания за непредумишленото убийство на Закъри Грийн.

Карлсън погледна към Ленъкс и попита:

— Какво се случи?

— Отидох да се срещна с него — обясни Ленъкс. — След като Джудит ми каза. Трябваше да го направя. Имах намерение само да поговорим, но започна кавга и аз престанах да се владея. След малко той беше мъртъв.

Карлсън въздъхна.

— Вие сте пълен идиот. Осъзнавате ли какво сте направили?

Ленъкс сякаш не го чу.

— Как са децата? — попита той.

Ивет се приготви да каже нещо, но Карлсън я спря с поглед.

— Знаете ли къде са? — попита на свой ред Карлсън.

Ленъкс се облегна назад. Лицето му беше потъмняло от мъка.

— И тримата са в дома на онази психотерапевтка.

— В къщата на Фрида? — учуди се Карлсън. — Но защо са там?

— Не знам.

— Господен Ленъкс — обади се Ивет. — Нали разбирате, че нещата не свършват дотук?

— Какво имате предвид?

— Налице са две убийства — на Зак Грийн, за което си признахте, че сте го извършили…

— Непредумишлено убийство — уточни Ан Бести.

… и на съпругата ви.

Ленъкс вдигна поглед към нея, после сведе очи.

— Клиентът ми ви сътрудничи и сега няма какво повече да каже — обобщи адвокатката.

Карлсън се изправи.

— Утре отново ще поговорим. Както колежката ми вече спомена, нещата не свършват дотук, господин Ленъкс.