В очакване на сряда

52

Фрида отвори входната врата. На прага ѝ стояха Карлсън, Ивет и една жена, която ѝ бе непозната. Жената влезе вътре без покана. Тед, Джудит, Дора и Клои седяха около масата в хола. Пред тях имаше керамични чаши, чинии, телефони и лаптоп.

— О, милите ми клети дечица! — занарежда Луиз. Тримата се отдръпнаха от леля си, но тя сякаш не забеляза. Клои сложи ръката си на рамото на Тед.

— Какво става тук? — попита Фрида Карлсън, който с нисък глас ѝ обясни ситуацията. Когато чу думите му, тя погледна към младежите. Лицето ѝ стана сериозно.

— Искаме да останем тук — обърна се Джудит към Фрида. — Моля те, Фрида. Моля те.

— Тук са добре дошли. Бих се радвала да им помогна — каза Фрида на Карлсън.

Луиз постави ръце на хълбоците си и се изправи войнствено пред Фрида.

— Не. Категорично не! Те идват вкъщи с мен. Това е, от което имат нужда. Деца, кажете "благодаря" на тази жена за всичко, което е направила за вас. — Тя изгледа Фрида със свирепо изражение. — Те трябва да са със семейството си — изрече тя с драматичен шепот, така че всички да чуят. После се обърна към племенниците си. — Сега отиваме в нашата къща, имам предвид моята къща, а тази полицайка ще дойде с нас.

— Не! — възпротиви се Клои. — Фрида, не можеш ли да спреш това?

— Не, не мога.

— Но всичко това е ужасно и…

— Тихо, Клои.

Карлсън се обърна към Ивет.

— Смяташ ли, че ще се справиш? Няма да ти е лесно.

— Ще се справя. — Ивет беше пребледняла. — Нали за това са жените полицаи? Да помагат, когато е налице емоционален проблем.

— Не съвсем — отвърна Карлсън.

Започна трескаво прибиране на училищни раници и търсене на якета. Тримата Ленъкс прегърнаха силно Клои, след което се отправиха към колата на Луиз. Вътре им беше тясно, тъй като на предната седалка се настани Ивет. Тед обърна лице към прозореца и се загледа навън.

— Това не е справедливо — промълви Фрида.

— Започва ново и тъжно начало, което ще бележи живота им оттук нататък — каза трезво Карлсън. — По-добре е да свикват. Извинявай. Това прозвуча грубо. Но какво можем да направим? Загубиха майка си, а сега губят и баща си — поне на този етап. Имат нужда от семейство. Ти няма как да им го осигуриш.

— Но е важно какви думи ще чуят за баща си — възрази Фрида. — И какво ще кажат за него те самите след това.

— Смяташ, че Ивет няма да се справи ли? Е, добре, не е нужно да ми отговаряш. Вероятно ти си подходящият човек.

— Не казах това.

— Не мога да искам това от теб — продължи Карлсън. — Съжалявам. Ивет може да прецака нещата. Предполагам, че точно това ще стане. Но тя ще даде най-доброто от себе си, а освен това получава щатна заплата. — Той се намръщи. — Може ли да поговорим за малко?

Фрида погледна към Клои.

— Какво? — Гласът на Клои беше рязък и писклив.

— Ще трябва да ти съобщя нещо за бащата на Тед и Джудит — каза Фрида. — Но преди това двамата с Карлсън ще излезем за няколко минути. Съгласна ли си?

— Не! Не съм съгласна. Те са ми приятели и аз имам право да…

— Клои… — Тихият, предупредителен тон на Фрида накара племенницата ѝ да млъкне. Тя си облече едно яке и излезе навън.

— Имаш ли нещо против да повървим пеша? — предложи Фрида.

— Свикнал съм — отвърна Карлсън.

Двамата излязоха от павираната уличка и завиха надясно. Когато стигнаха до "Тотнъм Корт Роуд", спряха за момент и се загледаха в летящите край тях коли и автобуси.

— Знаеш ли — наруши мълчанието Фрида, — че ако се преместиш да живееш от провинцията в голям град като Лондон, рискът да се разболееш от шизофрения се увеличава пет-шест пъти.

— Защо? — попита Карлсън.

— Никой не знае. Но ето, огледай се наоколо. Има логика, нали? Ако премахнем градовете и се върнем да живеем на село, вероятността да развием това заболяване отведнъж тройно ще намалее.

— Звучи впечатляващо.

Фрида зави в южна посока, после поведе Карлсън по малка тиха уличка.

— Липсваше ми днес — каза той.

— Но нали се видяхме днес. Не си ли спомняш? С Хал Брадшо и комисаря.

— О, това ли? — махна пренебрежително Карлсън. — Това беше просто един фарс. Не, когато Ленъкс си призна, наистина ми се щеше да те видя как стоиш там с онова твое немигащо изражение.

— Но не бях там. А ти очевидно си се справил добре. И така, какво стана?

Двамата се отправиха на запад и Карлсън ѝ разказа накратко за случилото се през деня.

— Ще му повдигнете ли обвинение за непредумишлено убийство?

— Най-вероятно. Той научава за връзката на дъщеря си с онзи мъж. Дотичва при него, изпълнен с гняв. Гневът на един баща. Съдебните заседатели биха му симпатизирали.

— Не знам доколко това е от значение — вметна Фрида, — но той не е научил за връзката им непосредствено преди да убие Зак. По думите на Дора баща ѝ е знаел от известно време.

Карлсън се намръщи.

— Наистина ли? Той каза нещо различно. Не съм сигурен, че искам да знам за това. Но въпросното несъответствие едва ли ще е от значение. Той си остава един разгневен баща. Вписва се в модела на поведение. Ожесточеният спор преминава в насилие. Реакцията е една и съща.

Фрида се спря.

— Да. Една и съща е.

— Казваш това с нотки на съмнение.

— Не, просто повторих думите ти.

— Знаем, че Ленъкс е склонен към насилие. Виж какво направи с Пол Кериган, също и с онзи търговец на крадени вещи. Защо да не посегне и на хищния приятел на дъщеря си?

Уличната лампа освети лицето на Фрида, което изглеждаше слабо и тъжно.

— Горките деца — промълви Фрида — с тази ужасна леля.

— Да.

— А докъде стигна разследването на убийството на майка им?

Карлсън повдигна рамене.

— Смятам отново да притисна Ленъкс. Всички факти сочат към него. Но нещата са много заплетени. Около цялата тази любовна афера са се насъбрали много гняв и болка, има много хора, които са знаели или може би са знаели за нея. Не е била чак такава желязна тайна, колкото и двамата да са си мислили, че грижливо я пазят.

— Разкажи ми малко повече.

— Синовете на Кериган са знаели — обясни Карлсън. — Оказва се, че Рут Ленъкс — тази мила и весела жена — е била обхваната от злоба, когато е разбрала, че Пол Кериган смята да я напусне, и се предполага, че именно тя им е изпратила анонимно писмо, в което го е наклеветила. Във всеки случай някой го е направил.

— О! — възкликна Фрида. — Но това променя всичко.

— Те са знаели за любовната афера на баща си и с кого е имал. Връзка. Открили са коя е жената — по-малкият син дори е пуснал едно малко послание през отвора за пощата в дома на семейство Ленъкс.

— Какво е пишело в него?

— Не е било в писмен вид. Било е парцалена кукла с разпрани гениталии.

— Значи, е било нещо като предупреждение.

— Може би — макар че, както често се случва, посланието е било намерено от друг. Освен това, когато една тайна бъде разкрита, тя вече не е тайна. Започва да се разпространява и не можеш да я спреш. На кого друг са казали? Те се кълнат, че не са споменавали за това пред госпожа Кериган — но аз не знам дали да им вярвам. Тези момчета обожават майка си.