Мъртва като теб

104

Неделя, 18 януари

Главният съдебният следовател на Брайтън и Хоув беше една пълна дама. Когато беше в лошо настроение, тя беше страховита за служителите си, както и за доста от обръгналите на всичко полицаи. Но Грейс знаеше, че тя е много разумен и състрадателен човек и лично той никога не беше имал проблеми с нея. Досега.

Вероятно стана така, защото ѝ се обади у дома след полунощ и я събуди — ако се съдеше по сънливия ѝ глас. Колкото повече се разсънваше, толкова по деспотична ставаше. Но пък беше достатъчно голям професионалист, за да го изслуша внимателно, като го прекъсваше само за да си доизясни някоя подробност.

— Молите ме за голяма услуга, детектив-суперинтендант — каза тя, когато той приключи.

— Зная.

— В Съсекс сме го правили само два пъти. Не може да се разреши лесно подобно нещо. Наистина искате много.

— Но това е обикновена критична ситуация, мадам — каза Грейс, като реши да се обръща официално към нея.

— Само по думите на приятеля на едно изчезнало момиче?

— Свързахме се с много от приятелите на Джеси Шелдън, по списъка, даден ни от годеника ѝ. Най-добрата ѝ приятелка е получила съобщение от нея миналия вторник, със снимка на чифт обувки, които си е купила специално за тази вечер. Те са същите като обувката, която открихме на тротоара пред къщата ѝ, където Джеси е била отвлечена.

— И сте сигурен, че годеникът ѝ не е замесен по никакъв начин?

— Да, той е изключен като заподозрян. Както и тримата ни настоящи заподозрени по случаите на Мъжа с обувките.

Беше потвърдено, че Касиън Пюи е бил на курс в Полицейския тренировъчен център в Брамшил. Дарън Спайсър се беше прибрал в приюта в седем и половина и нямаше как да е извършил отвличането, а Джон Къридж вече беше в ареста.

След няколко секунди тя каза:

— Тези неща се правят рано сутрин, обикновено по зазоряване, за да не се шокира обществеността. Това означава понеделник сутринта, най-рано.

— Твърде късно е. Това означава да забавим с трийсет часа търсенето на улики, които могат да ни помогнат. И чак в средата на седмицата, най-рано, да получим евентуални съвпадения. Мисля, че всеки час е критичен. Не можем да чакаме толкова дълго. Въпросът може да е на живот и смърт.

Настъпи дълга тишина. Грейс знаеше, че иска твърде голям кредит на доверие. Поемаше огромен риск, като отправяше такава молба. Все още не беше напълно сигурно, че Джеси Шелдън е отвлечена. А и беше малко вероятно да открият някакви улики, които да помогнат на разследването. Но той беше говорил с Джоан Мейджър, криминалния археолог на съсекското главно управление, и тя му каза, че си струва да опитат.

В момента му се оказваше такъв натиск, че той бе готов да се хване за сламка. Но вярваше, че това, за което молеше сега, е нещо повече от сламка.

Гласът ѝ стана още по-сериозен:

— Искате да го направим на общественото гробище посред бял ден в неделя, така ли? Как според вас ще се чувстват опечалените, които са отишли на гроба на близките си?

— Сигурен съм, че ще са много стресирани — отвърна той. — Но няма да са и наполовина толкова стресирани, колкото Джеси Шелдън, която изчезна. Смятам, че е отвлечена от Мъжа с обувките. Но може и да греша. Може вече да сме закъснели. Но ако има някакъв шанс да ѝ спасим живота, то това е по-важно от наранените чувства на неколцина опечалени, които вероятно, след като си тръгнат от гробището, ще се отбият в супермаркета — каза той.

— Добре — отвърна тя. — Ще подпиша заповедта. Само бъдете възможно най-дискретни. Сигурна съм, че ще бъдете.

— Разбира се.

— Ще се видим в кабинета ми след трийсет минути. Да смятам ли, че сте участвали в подобно нещо и преди?

— Не, не съм.

— Няма да повярвате с каква бумащина е свързано.

Грейс можеше да повярва. Но в момента беше по-заинтересуван да спаси Джеси Шелдън, отколкото от спокойствието на неколцина чиновници. Но не искаше да рискува, като ѝ каже нещо толкова оскърбително. Благодаря ѝ и каза, че ще се срещнат след половин час.